Решение № 203 от 20.11.2024, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 823/2022
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 22.01.2025
- Състав
- ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Ловеч, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200823 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0906-000677 от 04.08.2022 г. на Деян Давидов началник група в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., е наложено на Т. И. Р. от гр.Ловеч, административни наказания на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 6 месеца, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Т. Р., който чрез адвокат П.
П. от САК го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че правилно актосъставителят и наказващият орган са установили фактическата обстановка, но неправилно са определили приложимата материална разпоредба. Изтъква, че законодателят е посочил, че се наказва водач, който е управлявал МПС с алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а не е посочил мерната единица 0,50 на хиляда. Счита, че в този смисъл ЗДвП е категоричен, че мерната единица за установяване на алкохол в кръвта се измерва в десети, а не в стотни. От тук подвежда извода, че установения алкохол в кръвта от 0,53 на хиляда е равен на 0,5 на хиляда. Позовава се на техническата спецификация на уреда „Алкотест Дрегер 7510“, като сочи, че в диапазона на измерване от 0 до 1 на хиляда точността на измерване е с грешка в размер на 0,05 на хиляда. От тук, с математическо изчисление сочи, че като се приспадне от измерената с уреда стойност допустимата грешка в измерването се получава стойност от 0,48 на хиляда , т.е. под 0,5 на хиляда, което прави деянието ненаказуемо по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
1
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Р. в не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адвокат П.П.. С молба пълномощника поддържа жалбата с наведените в нея доводи и възражения. Акцентира на допустимата техническа грешка от 5 %, съгласно спецификацията на уреда „Алкотест Дрегер 7510“, като я приспада от установената стойност на алкохол и счита, че в такъв случай стойността възлиза на 0,5 на хиляда и деянието е несъставомерно за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Изтъкнал е подробни доводи в този смисъл. Като възражение е навел и аргументи, че полицейските служители не са предложили на жалбоподателя да го закарат до МБАЛ Ловеч, за да даде кръвна проба, тъй като от мястото където е бил спрян за проверка до болницата е било невъзможно да стигне за 40 минути.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като са искане за присъждане на разноски в минималния размер, определен за този вид дела.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.
Н. Д. и Л. С. В., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 18.07.2022 г. жалбоподателят Т. Р. управлявал лек автомобил „Ф.П.” с рег.№ ** **** ** по бул.”Велико Търново” в гр.Ловеч. Движел се в посока изхода за гр.Севлиево.
Пътувал сам в автомобила. Около 00.30 часа, до магазин „Оникс“ бил спрян за проверка от служители на „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч – свидетелите С. Д. и Л. В..
Причината за проверката била, че на лекия автомобил не работели задните габаритни светлини. Докато траела проверката, свидетелите решили да изпробват водача Р. за употребата на алкохол. Изпробвали го с уреда „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ ARNA 0114 (проба № 3147), скалата на който отчела алкохол в издишвания от Р. въздух от 0,53 промила. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 105134 /л.7/. Липсват данни жалбоподателят Р. да е дал кръв за изследване, а и същия не твърди такова обстоятелство.
Свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 644591/18.07.2022 г., като в него посочил, че с действията си Т. Р. нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во от ЗДвП.
По съставеният акт жалбоподателят не вписал възражения и го подписал.
Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Т. Р. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят Р. нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП санкции.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
2
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л.10-11/.
След внимателна преценка на фактите и доказателствата по делото съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуален закон.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. А и жалбоподателят не навежда конкретни такива, което да налага коментирането им.
Безспорно от изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма и правилно за това нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на ППС да ги управляват под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Съставът на нарушението се допълва и от санкционната норма на чл.174, ал.1 от ЗДвП, която предвижда различни размери на предвидените наказания в зависимост от степентта на концетрацията на употребения алкохол в кръвта или в издишания от водача въздух, в случаите когато за меродавни се приемат показанията на техническото средство. В обсъждания казус жалбоподателят Р. е дал годна проба с техническото средство „Дрегер Алкотест“ и правилно в този смисъл наказващият орган е приел като основание за определяне на санкцията резултатите от показанията на техническото средство, които в случая са 0,53 промила. Нормативно предвидения ред за установяване на употребата на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства към датата на деянието е закрепен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от същата, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец. Такъв в разглеждания случай е бил попълнен от полицейските служители /л.7/ и предоставен на жалбоподателя Р. с указания, че може да се яви в СО при МБАЛ Ловеч за даване на кръвна проба. Както се посочи и по-горе в изложението, жалбоподателят не твърди, а и няма данни да е дал кръвна проба за изследване. При това положение, съгласно нормата на чл.6, ал.10 от Наредба № 1/2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото 3 средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
При тези данни правилно наказващият орган е намерил, че за определянето на алкохолната концентрация в кръвта на жалбоподателя следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и е определил същата на 0,53 на хиляда, съгласно резултатът, отчетен от техническото средство при проверката от контролния орган.
В тази връзка неоснователни са наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения, за това, че от измерената от техническото средство стойност не са били приспаднати 5 % допустима техническа грешка, съгласно техническите спецификации на уреда, като при тълкуване на грешката в полза на жалбоподателя резултатът би бил под или равен на 0,5 на хиляда.
Условията за пускане в действие и на последваща експлоатация на т.н. анализатори за алкохол в дъха, от който вид е и използваният при проверката „Алкотест Дрегер 7510“ е уреден в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Тази наредба не може да бъде прилагана за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, който ред е закрепен в Наредба № 1/19.07.2017 година.
Установява се по делото, че използваният по време на проверката уред е бил сертифициран с Удостоверение № 09.04.4812 от 16.04.2009 г. /л.41/, както и бил подложен на проверка за неговата изправност на 14.03.2022 г., т.е. в законовия срок от шест месеца, съгласно разпоредбата на чл.766 от Наредбата и която проверка е преминал успешно, съгласно Протокол рег.№ 3286р-13637 от 22.03.2022 година. Т.е. към периода на отчитане на резултата, измерен на жалбоподателя, уреда е бил в изправност. Следователно, извършеното от този уред измерване на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е при спазване на нормативните изисквания за метрологичен контрол на използваното средство, поради което отчетеният резултат не може да бъде оспорван технически. Въведените в Наредбата изисквания относно техническите характеристики на анализаторите за алкохол в дъха, както и параметрите от техническата им спецификация касаят само експлоатационната им годност и са напълно ирелевантни към реда за определяне на алкохолната концентрация на проверяваните лица. Недопустимо е нормативните изисквания за годността на техническото средство да се ползват при определяне на стойностите на алкохолната концентрация, която се измерва с помощта на това средство, тъй като се касае за различни по вид параметри, към които са приложими и различни законови критерии.
В Наредба № 1/19.07.2017 г. се урежда реда за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на определени категории лица, което е допустимо да се извърши само с технически средства, които са изправни и в съответствие с изискванията на метрологичния контрол.
4
В Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, нормативно се регламентират допустимите отклонения в показанията на уредите, с които се извършват измерванията, за да се определи годността им да се ползват по предназначение.
Ето защо, при наличните данни, че използваният уред „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA-0114, е бил изправен и технически годен да се ползва за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на МПС, показанията му следва да се считат за валидни. За жалбоподателят е била налице възможността, предвидена в Наредба № 1 /19.07. 2017 г., чрез медицинско изследване да се установи действителната стойност на алкохолна концентрация в кръвта му. Р. не е извършил такъв вид изследване, поради което и на основание чл.6, ал.10 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г., стойността отчетена от техническото средство е определена за действителната.