Решение № 1766 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1766 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511568 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

С жалба с вх.№ 12705/2021 г. длъжникът Г. Л.В., гр.София на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК обжалва действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.В., рег.№ 861 на КЧСИ по изп.дело № 20188610401548 относно действията по насочване на изпълнение – запориране на постъпила по банковата сметка на длъжника сума, представляваща застрахователно обезщетение по медицинска застраховка, която жалбопо-дателят счита за несеквестируема.

В жалбата се твърди, че действително медицинската застраховка не е изрично посочена в чл.381, ал.1 КЗ, но обезщетението по тази застраховка не следва да бъде обект на принудително изпълнение, тъй като в дефиницията за този вид застраховка по 427 КЗ е посочено „или вследствие на злополука”, какъвто е и случаят. Поддържа се и че не е доказано средствата, които застрахователят е възстановил, да са на жалбоподателя, което го поставя в изключително неизгодна позиция, тъй като не може да ги възстанови на човека, от когото ги е взел в момент на нужда. Освен това не бива да се пренебрегва и фактът, че се касае за живота и здравето на един човек и не би било морално и хуманно, предназначени за това средства да бъдат удържани в полза на взискател.

Моли съда да отмени атакуваните действия на съдебния изпълнител като неправилни и незаконосъобразни и да задължи съдебния изпълнител да му възстанови сумата по застрахователното обезщетение от 1 029,00 лева, постъпила по запорираната му банкова сметка.

Ответникът по жалбата – взискателят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал писмени възражения, в които е оспорил 1 същата с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че постъпилите суми от „Дженерали застраховане” АД не са защитени.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 861 на КЧСИ – Д.В., по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че депозираната жалба е допустима, но неоснователна, предвид това че обезщетенията на разходи по „Медицинска застраховка” не са несеквестируеми.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, н а обжалване подлежи насочването на изпълнение-то върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е/ с несеквестируемостта. Отменянето на изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е/ с несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяне на отделни изпълнителни действия.

В дадения казус длъжникът счита, че запорът е насочен върху имущество, което е из-цяло несеквестируемо. С повелителните разпоредби на чл.444 – чл.446а ГПК законодателят е регламентирал уредбата относно несеквестируемите вещи и доходи на длъжник-физическо лице, върху които не може да бъде насочено изпълнение.

Застрахователното обезщетение по „Медицинска застраховка” не попада в кръга на нито едно от посочените в чл.444, т.1 – т.7 изключения, нито в приложното поле на чл.446 ГПК, който има за предмет несеквестируем доход от трудово възнаграждение или от каквото и да е възнаграждение за труд, както и от пенсия.

В т.8 на чл.444 ГПК е установено, че изпълнението не може да бъде насочвано върху предвидените в друг закон вещи и вземания на длъжника-физическо лице като неподлежащи на принудително изпълнение. Такава хипотеза е установена с нормата на чл.381, ал.1 КЗ, съгласно която не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот” и „Злополука”, както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” и по застраховка „Злополука” на пътници в средствата за обществен транспорт. Договорът за медицинска застраховка не попада в приложното поле на визираната разпоредба от КЗ. Нормата е императивна и същата не подлежи на разширително тълкуване, както неправилно приема жалбоподателят.

С оглед обстоятелството, че процесното обезщетение не е несеквестируемо, жалбоподателят не се ползва и от защитата на едномесечния срок по чл.446а, ал.1 ГПК.

Останалите изложени в жалбата доводи са неотносими към разглеждания въпрос, поради което не следва да бъдат обсъждани.

2

Предвид изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че подадената от Г. Л.В. жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 12705/2021 г. на длъжника Г. Л.В. по изп.дело № 20188610401548 по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 на КЧСИ, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3