Определение № 439 от 05.05.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 199/2026
- Вид
- Определение № 439
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439 гр. Перник, 05.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500199 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 423 и сл. от ГПК.
Образувано е по възражение по чл. 423 ГПК с вх. №3650/30.01.2026 г. по описа на ПРС, депозирано от Н.Й. С., ЕГН: ********** от *** чрез адв. Б.В. от САК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС, в полза на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник за сумата от 3583,05 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и три лева и 5 ст./, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.04.2020 г. до 19.09.2023 г., за недвижим имот находящ се в ***, с абонатен №***; за сумата от 502,05 лв. /петстотин и два лева и 5 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 11.06.2020 г. до 01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата 3583,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 81,70 лв. /осемдесет и един лева и 70 ст./, представляваща държавна такса, както и сумата 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.04.2020 г. до 19.09.2023 г., за недвижим имот находящ се в ***, с абонатен № ***.
Ведно с възражението е депозирана и частна жалба вх. №3055/28.01.2026 г. при ПРС против горепосочената заповед в частта за разноските по реда на чл. 413 ГПК.
Длъжникът сочи, че живее от 25 години в Испания и рядко посещава България и е 1 узнал за заповедта за изпълнение на 16.01.2026 г., когато след направена справка на банковата си сметка бил разбрал, че му е наложен запор върху същата по изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б.. След проверка по изпълнителното дело извършена от упълномощен от него процесуален представител адв. Б.В. последният бил получил срещу подпис препис от запорното съобщение от 04.12.2024 г. и от изпълнителния лист от 16.09.2024 г., като по този начин бил научил, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу него по ч.гр.д. № 2102/2024 г. в качеството му на наследник на починал потребител на В и К услуги, неговия баща Й.Б. С.. Излага съображения относно недължимостта на претендираните от него вземания, тъй като не бил собственик на процесния недвижим имот за процесния период Настоява, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно и са били нарушени императивните норми на чл. 44, чл. 45 и чл. 46 и чл. 47 от ГПК. Призовкарят бил залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на къщата и отразил в съобщението от 23.07.2024 г., че няма пощенска кутия на адреса и че лицето не било намерено, но не било потърсено друго лице- съсед, което да даде сведения относно длъжника или друго лице, което да живее на адреса. Твърди, че отразеното в съобщението не било вярно и изобщо не било залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на къщата. Посочва, че от 25 години живее в Испания и обичайното му местопребиваване не е на територията на Република България и се връща рядко, но бил оставил лице на адреса, което да получава адресираните до него книжа. Позовава се на Определение № 846/20.10.2016 г. по в.ч.гр.д.
№531/2016 г. на ПОС. Счита, че релевантната дата, на която е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е 23.01.2026 г., когато е получил чрез процесуалния си представител препис от запорното съобщение и изпълнителния лист по изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. и бил спазил предвидения в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение. Заявява, че са налице две от предпоставките предвидени в чл. 423 ГПК по ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му била връчена надлежно и в дена на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Настоява, че ако съдът не приеме доказана хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, то следва да се приложи тази по т.2, доколкото в деня на връчване на заповедта представляващият дружеството не е имал обичайно местопребиваване на територията на България.
Моли въззивният съд да приеме възражението по чл. 423 ГПК и да отмени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС.
Направено е искане по чл. 423, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 282, ал.2 ГПК съдът да спре изпълнението по изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. и да определи размер на парична гаранция, която да бъде внесена своевременно от тях.
Частната жалба срещу заповедта в частта за разноските по реда на чл. 413 ГПК е депозирана ведно с възражението по чл. 423 ГПК. Със същата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК в размер на 480 лв. с ДДС, като се посочва, че същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото 2 и единственото процесуално действие от процесуалния представител на насрещната страна било да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец. Счита, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в НМРАВ съобразно актуалната практика на СЕС. Моли да се отмени разпореждането за издаване на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта досежно размера на адвокатския хонорар, като същият бъде намален от 480 лв. с ДДС на 60 лв. с ДДС. Претендира сторените по делото разноски.
На основание чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е изпратена на насрещната страна. Становището на насрещната по възражението страна е за недопустимост поради неспазване на срока по чл. 423 от ГПК, тъй като длъжникът бил узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.01.2025 г., когато му било връчено запорното съобщение и в условията на евентуалност -неоснователност. Настоява се, че заповедта е връчена надлежно като подробно се проследяват извършените от длъжностното лице по призоваване посещения на адреса както и действията по залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. Длъжникът след като бил живял 25 години в Испания следвало да регистрира настоящия си адрес в тази държава и тъй като настоящият му адрес бил в Република България към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК съдът не бил отхвърлил заявлението на това основание и не бил дал указания на заявителя да предяви осъдителен иск. Съдът бил извършил служебни справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника, които били съвпадали, като на този адрес длъжникът бил търсен за да му бъдат връчени книжата по делото, но не бил открит.
Възразява се по отправените доказателствени искания и по това за спиране изпълнението, тъй като не било представено обезпечение. Заявяват, че в настоящото производство не следва да бъдат присъждани разноски в полза на длъжника. Молят съда да остави възражението на длъжника по чл. 423 ГПК без уважение.
Съдът намира, че с оглед наведените от страните твърдения и отправените доказателствени искания, които се преценяват като допустими и относими, производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Окръжният съд счита, че възражението е редовно и допустимо. Същото е подадено в законоустановения едномесечен срок по чл. 423 ГПК от узнаването от страна на длъжника за издадената срещу него заповед за изпълнение, тъй като видно от приложеното копие от изп.д. № 3583/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б., което е било образувано въз основа на изпълнителен лист № 2622 от 16.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС длъжникът е узнал за издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист № 2622 от 16.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС на 23.01.2026 г., на която датата процесуалният му представител по пълномощие адв. Б. В. на длъжника е получил в офиса на ЧСИ С.Б. запорното съобщение от 04.12.2024 г. ведно с препис от изпълнителния лист от 16.09.2024 г., а възражението по чл.
3
423 ГПК е било подадено на 30.01.2026 г. В този смисъл се явяват неоснователни аргументите на насрещната страна, че длъжникът бил узнал по-рано за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно на 06.01.2025 г., когато му били наложили запори върху банковите сметки, тъй като запорното съобщение не му е било връчено към този момент и не е ясно дали лично е бил уведомен, че тези запори са именно наложени по изпълнително дело образувано на основание изпълнителен лист № 2622 от 16.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1328/29.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на ПРС.
Следователно възражението по чл. 423 ГПК подлежи на разглеждане по същество.
Както се посочва в Определение № 320 от 24.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2178/2015 г., I г. о., ГК, регламентираният в чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, защото с неговото пропускане се погасява правото на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок започва да тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали срокът е спазен, съдът изхожда от твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването. Обясненията на страната са редовен способ за събиране на доказателствени средства и доказателства и се преценяват от съда наред с всички останали съобразно вътрешното му убеждение. В случая ответникът по възражението оспорва, че последното е подадено в срок. С оглед обаче на изложените съображения и данните за връчването на запорното съобщение от служител на ЧСИ С.Б. на процесуалния представител на длъжника на 23.01.2026 г. и депозирането на възражението по чл. 423 ГПК на 30.01.2026 г. същото се явява подадено в едномесечния срок от узнаването на длъжника за издадената срещу него заповед за изпълнение. Ето защо Окръжният съд приема, че следва да се произнесе по същество.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да сезира горестоящия съд. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК. Производството по чл. 423 от ГПК е извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила решения, а не въззивно /т. 15 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /. Преценката на горестоящия съд е различна от тази на заповедния съд, тъй като не се изследва правилността на първоинстанционния съдебен акт, а се упражняват правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед - дали съществуват основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона предпоставки.
Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1082e37c-7628-4efd-9851-c5865f48d577