Решение № 4505 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4505 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Петър Милев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100508132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 18.02.2023г., постановено по гр.д. № 36661/2020г. на СРС, ГО, 150 състав, са уважени предявените от В. Б. С. срещу “У..БГ” ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 88, ал. 1, вр. чл. 87, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 880, 13 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – липсващо и увредено обзавеждане и разходи за топлинна енергия, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 6 034, 08 лева. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 88, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – невъзможността на ищеца да получава доходи от наем на негов недвижим имот в периода от 01.02.2020г. до 30.06.2020г., както е отхвърлен и иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – хипертонични кризи, исхемичен мозъчен инсулт, отрицателни психични преживявания и накърняване на 1 честта и достойнството му.

Срещу решението, в частите, в които са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца В. Б. С., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поР. допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на същия, както и нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че неправилно съдът е игнорирал свидетелските показания относно състоянието на имота, в което е предаден на ответното дружество. Твърди, че техните показания не опровергават съдържанието на съставения констативен протокол, а го допълват. Освен това сочи, че съдът не е съобразил, че част от вещите са посочени в съставения от ответника приемателен протокол, но със сходно описание. Оспорва се правилността на формираните изводи за отхвърляне на предявения иск за пропуснати ползи.

Счита, че необосновано СРС е игнорирал задължението на ответното дружество да предаде на ищеца имота в състоянието, в което го е приел.

Единствено тези факти следвало да се преценяват във връзка с предявената претенция. Доказано било по делото, че е имало кандидат-наемател за жилището, но той се е отказал, тъй като ответникът не е привел жилището в първоначалното му състояние. По отношение на иска за неимуществени вреди се излагат оплаквания, че съдът е обсъждал обстоятелства, които не са били въведени като основание на претенцията. Излага, че неимуществените вреди са причинени в резултат на бездействието на насрещната страна, лошото изпълнение на започнатите ремонтни дейности и отказа на ответника да изпълни задължението си за възстановяване състоянието на имота. В тази връзка счита, че приетото заключението на съдебно-медицинската експертиза установява по категоричен начин, че влошаването на здравословното му състояние е именно в резултат на описаното поведение на представители на ответното дружество. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника “У..БГ” ЕООД, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Въззиваемият счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално2 правни норми. Поддържа, че е недопустимо със свидетелски показания да се оборва съдържанието на съставения между страните приемо-предавателен протокол относно състоянието на имота при неговото предаване от ищеца на ответното дружество. По отношение на отхвърлената претенция за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи се навеждат доводи, че не е установена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и поведението на ответника, доколкото са положени всички усилия от дружеството за бъде намерен друг наемател. Оспорват се наведените във въззивната жалба оплаквания относно необосноваността на първоинстанционното решение в частта по предявения иск за неимуществени вреди. Твърди се, че по делото не е установено твърдяното противоправно поведение на служители на ответника, нито наличието на причинно-следствена връзка с претендираните вреди. По изложените съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от “У..БГ” ЕООД срещу първоинстанционното решение, в частите, в които са уважени предявените искове. Въззивникът-ответник поддържа, че неправилно съдът е приел твърдяното неизпълнение на договорни задължения. По делото било установено, че своевременно ответното дружество е заплатило консумативните разходи, както е отстранило за своя сметка нанесените в имота вреди от трето лице – наемателя на жилището. Счита, че претендираните вреди не били доказани в условията на пълно и главно доказване. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението, в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата от 3 880, 13 лева.

Въззивникът-ищец В. Б. С. оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява неизпълнението на ответното дружество на поетите с процесния договор задължения, което ангажира неговата имуществена отговорност. Освен това аргументира извод, че договорът е бил развален с негово едностранно волеизявление, получено от насрещната страна на 04.03.2020г., а не както твърди ответникът с волеизявление от 11.02.2020г. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск.

3

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. Б. С., в която се твърди, че между него и ответника “У..БГ” ЕООД е сключен на 09.04.2019г. договор за У. на недвижими имоти, с който е възложил на дружеството да управлява от негово име и за негова сметка срещу възнаграждение, чрез отдаване под наем на собствения му недвижим имот.

Сочи, че имотът бил предаден напълно обзаведен, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, в който обаче не били описани всички движими вещи. Ищецът излага, че съгласно чл. 14 и чл. 20 от договора ответното дружество се задължило да се грижи за имота, отговаряйки за всички вреди, които наемателят е причинил умишлено или небрежно, както и е поел задължение да го уведомява незабавно и да предприема всички действия по опазване на имуществото му, включително и по отношение на находящите се в имота движими вещи. Освен това по силата на чл. 11 и чл. 20 от договора довереникът имал задължение да следи за редовното плащане на консумативни разноски от страна на наемателя, отговаряйки лично за неплатените задължения. Поддържа твърдение, че имотът бил отдаден под наем на лицето А.И.П. с договор за наем от 14.06.2019г. и е бил напуснат от наемателя на 17.01.2020г. При посещенията си в имота /първото от които е на 25.01.2020г./ ищецът констатирал, че липсват движими вещи /обзавеждане/, подробно индивидуализирани в уточнителна молба, на стойност от 1 851 лева.

Установил също, че са непоправимо увредени /унищожени/ други вещи на обща стойност от 1 699 лева, както и че са увредени вещи, подлежащи на ремонт, на стойност от общо 1 334 лева. В исковата молба се твърди, че В. С. е заплатил задълженията за топлинна енергия, потребена от наемателя, в общ размер на 940, 08 лева. Сочи, че поР. виновно неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 11, чл. 14 и чл. 20 от договора, той е развалил същия с нотариална покана, за които действия е направил разходи, както следва: за нотариална покана от 02.03.2020г. в размер на 36 лева; за констативен 4 протокол от нотариус от 12.03.2020г. в размер на 54 лева и нотариална покана за доброволно изпълнение от 03.07.2020г. в размер на 120 лева. Ищецът претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи поР. невъзможността да отдаде имота под наем в периода от 01.02.2020г. до 30.06.2020г. Имуществената отговорност на ответното дружество е обоснована с твърдение за виновно неизпълнение на задълженията по чл. 14 и чл. 20 от договора, поР. което процесният недвижим имот не е бил предаден на ищеца в състоянието, в което се е намирал при сключване на договора за У.. Освен това се претендира и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за претърпения силен стрес, фрустрация, депресия, чувство на обида, унижение, безпомощност, безизходица, безпокойство и притеснение, безсъние, главоболие, световъртеж, нервност, сърцебиене, чести хипертонични кризи и мозъчен инсулт. Като причина за така претърпените болки и страдания се сочи противоправното поведение на представители на ответника, изразяващо се в пълното бездействие по охраняване на предоставения за У. имот и отказ за съдействие за отстраняване на вредите /така уточнителна молба от 08.06.2021г., депозирана пред първоинстанционния съд/.

Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо по следните съображения:

Предметът на делото е спорното материално субективно право претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е властен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба, и съобразно заявения петитум на спорното право, чиято защита се търси. Всяко произнасяне по други /освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ фактически основания на иска /по други факти/ води до недопустимост на съдебното решение, а недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един осъдителен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – липсващо и 5 увредено обзавеждане и разходи за топлинна енергия в общ размер на 6 034, 08 лева; иск с правно основание чл. 88, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 4 000 лева и иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на противоправно поведение на служители на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са предявени няколко обективно кумулативно съединени искове с различна от дадената от първоинстанциония съд правна квалификация.

Претенцията за заплащане на сумата от 1 851 лева за липсващо имущество и за сумата от общо 3 033 лева /обща стойност на увреденото до степен на унищожено имущество и на увреденото, подлежащо на възстановяване чрез ремонт/ е предявена на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2ро от ЗЗД и представлява обезщетение за неизпълнение. Следва да се има предвид, че установеното в чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД "обезщетение за неизпълнение" има компенсаторен характер и при договорно неизпълнение включва два елемента: 1) паричната равностойност на дължимата по договора непарична престация - т.нар. обезщетение вместо изпълнение по смисъла на, ал. 2, и 2) обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Паричната равностойност на първоначално дължимото е сурогат /заместител/ на реалното изпълнение, а не е проява на гражданска отговорност. Форма на гражданска отговорност е единствено обезщетението за претърпените от неизпълнението вреди, разбирани като допълнително настъпили за кредитора негативни последици, различни от самата неизпълнена престация. Тези негативни последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Само за имуществените вреди се отнася и чл. 82 ЗЗД, разделящ вредите на претърпени загуби или пропуснати ползи. Ако длъжникът не е изпълнил дължимата престация, а кредиторът е извършил разходи, за да си я набави по друг начин, то заплатеното от него в повече от дължимото по договора с длъжника представлява имуществена вреда за кредитора, причинена от неизпълнението на длъжника. За тази вреда кредиторът може да претендира обезщетение от длъжника по общите правила на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, независимо дали е развалил договора или не.