Решение № 2570 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2570 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100503840 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 879 от 17.01.2025г., постановено по гр. дело № 15703/2024г. по описа на СРС, 70-ти състав е осъден по иск с правно основание чл. 411 от КЗ „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 сумата 5335,00 /пет хиляди триста тридесет и пет/ лева, ведно със законната лихва от 19.03.2024г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на 20.08.2021г., като е отхвърлен иска до пълно предявения размер от 5428,10 лева като неоснователен. С решението е отхвърлен предявения от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 1262,83 лева за периода 21.03.2022г. – 15.03.2024г. като недоказан. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата 444,12 /четиристотин четиридесет и четири лв. и 12 стотинки/ лева разноски по съразмерност и 150,00 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Дженерали застраховане“ АД да заплати на „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата 58,77 /педесет и осемлв. и 77 стотинки/ лева разноски по съразмерност и 150,00 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, с която се обжалва решението в частта, с която е осъден „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 1

5335,00 лева, ведно със законната лихва от 19.03.2024г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП, настъпило на 20.08.2021г. Във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд не бил възприел и разгледал всички събрани по делото доказателства, както и не били оценени показанията на свидетеля на ответното дружество. Сочат, че виновен за настъпилото ПТП бил водачът, застрахован в ищцовото дружество. В условия на евентуалност двамата водачи били виновни в равна степен за настъпване на ПТП-то. Твърдят, че било налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на принципа за установяване на обективната истина. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск изцяло.

Алтернативно да се отчете приноса на застрахования във въззиваемото дружество водач.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали застраховане“ АД, с който се оспорва същата. Поддържат, че от съвкупно събраните доказателства се установявало, че вина за настъпване на инцидента имал водачът, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, а именно водачът на МПС „Киа Соренто“, рег. № ****, който загубил контрол над направлявания от него автомобил, внезапно се отклонил от траекторията си и навлязъл в съседната пътна лента и засякъл движението на лявостоящите автомобили, съответно на застрахования по каско л.а. „Шкода Фабия“, рег. № ****. Това обстоятелство било посочено в протокола за ПТП. Сочат, че твърдението на жалбоподателя, че лек автомобил Киа бил без водач към момента на навлизането му по автомагистралния път, не се подкрепяло от доказателствата по делото и очертавало абсурдна житейска ситуация, при която било недопустимо аварирало МПС да се движи /независимо дали на собствен ход или чрез теглене/ по скоростен път и то без водач.

Искането към съда е да потвърди решението в частта, с която била уважена главницата за 5335 лева. Претендира разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от „Дженерали Застрохаване“ АД, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва до размера от 1241,18 лева за периода 21.03.2022г. – 15.03.2024г. В жалбата са изложени съображения, че с писмено изявление, съдържащо отказ от изплащане на горепосочената сума, а именно с писмо с вх. № 310В007320/21.03.2022г., ответникът бил отказал да изплати доброволно регресната претенция. Предвид което считано от датата на депозиране на писмения отказ бил изпаднал в забава. Считат, че доколкото главният иск бил уважен за сумата от 5335 лева, то първоинстанционният съд следвало да уважи акцесорния иск за мораторна лихва върху уважената главница, т.е. за сумата от 1241,18 лева, начислена върху главницата от 5335 лева за периода от 21.03.2022г. до 15.03.2024г. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която предявеният иск за мораторна лихва е отхвърлен и да постанови друго, с което искът бъде уважен до размера от 1241,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2022г. до 15.03.2024г., начислена върху уважената част от главницата за 5335 лева. Претендират разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

Решение № 879 от 17.01.2025г., постановено по гр. дело № 15703/2024г. по описа на СРС, 70-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер от 5335 лева до пълния предявен размер от 5428,10 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1241,18 лева до пълния предявен размер от 1262,83 лева като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността му намира следното:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в частност възражението си за съпричиняване, заявено своевременно с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба.

На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства: че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Киа Соренто“, рег. № **** е била застрахована при ответника по валидна застрахователна полица, че относно увреденото МПС „Шкода Фабия“, рег. № **** е бил налице валиден договор за застраховка „Каско“ и че ПТП-то е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит застрахователен риск, както и че ищцовото дружество е поканило ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД да заплати процесната претенция, както и че с 3 отказ, получен от ищеца на 21.03.2022г., ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение, тъй като не е установил виновно поведение на водача на застрахованото в дружеството МПС, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно механизма на процесното вредоносно събитие и вината за него. По тези въпроси са събрани следните доказателства:

От приетия препис от Протокол за ПТП № 1407472 от 20.08.2021г. се установява, че произшествието е настъпило на 20.08.2021г. в 16:10 часа на Автомагистрала А 1 /Автомагистрала „Тракия“/, в района на км 282+550 в посока на движение от гр. Бургас към гр. София. Като участници в произшествието са записани следните лица: участник 1: МПС Киа Соренто с рег. № ****, управляван от Д.Ю.М.; участник 2: МПС Шкода Фабия, рег. № ****, управляван от С.Й.К.. Описан е и трети участник, който не е индивидуализиран с марка, модел, регистрационен номер и водач. В графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е посочено, че „Уч. 1 губи контрол над тегления автомобил, като излиза в лява лента, уч. 2 предприема спасителна маневра като се отклонява в ляво по посоката си на движение, за да не се блъсне в уч. 1, вследствие на което уч. 3 го застига и блъска отзад“.

Приет е и препис от АУАН серия G A № 390023/20.08.2021г., както и наказателно постановление № 21-0813-001555/03.09.2021г., влязло в сила на 08.02.2022г. Видно от същото на Д.Ю.М. е наложена глоба на основание чл. 185 ЗДвП в размер на 20 лева и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП. Посочено е, че на Д.М. е съставен АУАН, подписан от него без възражения, както и че в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение. Констатирано е нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано, че на 20.08.2021г. в 16:10 часа в община Тунджа, на път Автомагистрала № А- 1, на км 282+500 с посока на движение гр. Бургас- гр. София управлява лек автомобил Киа Соренто с рег. № ****, собственост на В.К., като същия автомобил е бил теглен от специален автомобил /пътна помощ/ с рег. № **** в най-дясна /аварийна лента/, като водачът на тегления автомобил губи контрол над управляваното МПС, навлиза частично в лява пътна лента, вследствие на което участникът зад него- лек автомобил Шкода, рег. № ****, за да избегне удар в него предприема спасителна маневра в ляво, вследствие на което движещият се участник зад него лек автомобил Киа Каренс с рег.

№ **** го блъска отзад и настъпва ПТП с материални щети.

Св. Стефан Карапендов, водач на лек автомобил „Шкода Фабия“, е посочил, че е участвал в ПТП на 20.08.2021г., което се случило около 15-15,30 часа. Времето било слънчево и сухо. Имало добра видимост. Движел се в лявата лента. Било натоварено движението. Понесъл удар отзад. В далечината видял спряна „Пътна помощ“ в аварийната лента. В дясната лента пред него се движел камион, който рязко влязъл в неговата лента, в ляво. Отнел газта. Твърди, че вероятно му се наложило на ТИР-а да му препречи пътя, защото от аварийната лента на него му е препречила пътя кола. Той се движил със скорост 4 по-високо от 100 км/ч до към 140 км/ч., а камионът около 100 км/ч. Последно помнел, че видял колата, която от аварийната лента навлизала в дясната лента и тогава натиснал спирачките. След това не си спомнял нищо. Цялата задница била смляна. Удар имало по цялата задна част. На място дошъл в съзнание. Дошъл водачът, който го ударил отзад и го попитал добре ли е. Изчакали полицията, взели им алкохолни проби, дошли и две линейки.

Не били обсъждали на място на кого била вината. Полицаите му донесли протокол и му казали, че не бил виновен, защото бил ударен отзад. Виновен бил този, който го ударил.