Решение № 504 от 19.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Стара Загора, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20255530101706 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ.

Производството е образувано по искова молба на М. А. К., действащ със съгласието на своята майка Г. И. ****** против „БИНЕТА“ ЕООД, с ЕИК: 200691349 и Р. Ж. П. ЕГН ********** по чл. 226 ал. 2 от КТ - обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка.

В молбата се твърди, че на 23.07.2024 г. между „Бинета“ ЕООД и ищеца на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ бил сключен трудов договор № 2/23.07.2024 г. Към датата на назначаването М. К. бил непълнолетен, навършил 17 години и работил с разрешение на Инспекцията по труда - Стара Загора. К. бил назначен на длъжност „Барман“, с код по НКПД: 51322001, с място на работа в гр. Стара Загора, Бистро „Ен Джи“, находящо се на ул. "Света Троица" №182. С този трудов договор К. постъпил за първи път на работа в своята трудова кариера. Месечното му трудово възнаграждение било определено в размер на 466,50 лв. за четиричасов работен ден. Трудовият договор между ищеца и ответното дружество бил прекратен, считано от 01.01.2025г., за което от работодателя било подадено съответното уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.

След прекратяване на трудовия договор М. К. неколкократно правил опити да получи от работодателя документите във връзка с прекратеното му трудово правоотношение трудовата книжка, здравната му книжка и други. До момента на подаване на исковата молба тези документи не били предоставени на ищеца.

Съгласно чл. 347 от КТ (в редакцията, действаща до влизането в сила на измененията, приети в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност 1 на работника или служителя. Съгласно чл. 348, ал. 2 от КТ когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка.

М. К. за първи път постъпил на работа при ответника, т.е. „Бинета“ ЕООД била първият работодател, при който работи, поради което за него възниквало задължението да издаде първата трудова книжка на К.. Ищецът предполага, че ответното дружество е изпълнило това свое задължение и издало трудова книжка, която била попълнена с настъпилите по трудовото правоотношение факти, след което трудовата книжка останала при работодателя, тъй като не била давана на служителя, докато траело трудовото правоотношение.

След прекратяване на трудовото правоотношение и на основание чл. 350, ал. 2 от КТ работодателят бил длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Твърди, че именно това задължение на работодателя не било изпълнено и до настоящия момент, което било правното основание за завеждане на иска по чл. 226 ал. 2 от КТ. Цитира чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, според който „работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение“. Следователно работодателят имал задължение да издава всички свързани с трудовото правоотношение документи, какъвто безспорно била и трудовата книжка (поне до влизане в сила на новите разпоредби на КТ в тази връзка, а съгласно § 24 от ЗИД на КТ, публикуван в ДВ, бр. 85 от 10.10.2023 г. и по-късно).

Видно било от представеното Удостоверение от НАП, уведомление за прекратяване на трудовия договор на М. К. било подадено от работодателя до НАП, който счита трудовия договор за прекратен от 01.01.2025г. Следователно от този момент за него възниквало задължението да оформи и предаде на работника трудовата му книжка. Ищецът твърди, че неколкократно ходил до заведението, в което работил и разговарял с управителя на дружеството като изисквал от него да си получи трудовата книжка. Въпреки това такава не му била предадена и до настоящия момент. Майката на ищеца също била разговаряла по телефона с ответника с настояване да бъдат предадени трудовата и здравната книжка на сина й. През периода от прекратяване на трудовия договор до сега ищецът сочи, че кандидатствал за започване на работа, но част от работодателите искали от него представяне на трудова книжка, а в заведения за хранене и здравна книжка. И двата документа се намирали в ответното дружество, което възпрепятствало започването на работа на К..

Цитира тълкувателно решение, в подкрепа на своите твърдения.

Ищецът твърди, че било уговорено да получава брутно трудово възнаграждение в размер на 466,50 лв. месечно. Следователно обезщетението по чл. 226, ал. 3 КТ следвало да бъде определено върху този размер. За месеците януари, февруари и март 2025 г. възлизало общо на 1399,50 лв. Върху обезщетението се дължала и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Дължимостта на това обезщетение продължавала до момента, в който трудовата книжка не бъде предадена на ищеца. Това 2 задължение на работодателя не отпадало дори и след 01.06.2025 г., когато влизали в сила разпоредбите за електронния трудов запис.

С настоящия иск, ищецът претендира солидарна отговорност на управителя на дружеството работодател - Р. Ж. П., тъй като той бил длъжностното лице, което отговаряло физически да бъде подготвена и оформена съответната документация. В предприятието на ответника нямало деловодство, нито назначено лице, което да се занимава с деловодната и документална дейност на дружеството, поради което управителят бил този, който бил длъжен да изпълни задължението за връщане на трудовата книжка на ищеца.

Искането е ответниците „Бинета“ ЕООД, ЕИК 200691349 със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя Р. Ж. П. и Р. Ж. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, да бъдат осъдени солидарно да заплатят на М. А.

К., ЕГН ********** с постоянен адрес: **********, обезщетение по чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца, възлизащо на 466,50 лв. месечно от деня на прекратяването на трудовия договор /01.01.2025 г./ до датата на реалното предаване на трудовата книжка на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка от дължимите месечни суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното предаване на трудовата книжка на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците, в която заявяват, че оспорват изцяло предявения иск.

Сочат, че твърдението на ищеца в исковата молба относно правени опити след прекратяване на трудовия договор за получаване на документите от работодателя, не отговаря на истината. До настоящия момент тези документи не били предоставени на ищеца, тъй като ищецът след посещение в счетоводството бил отказал да ги получи.

Работодателят бил изпълнил всички свои законови задължения, съобразно разпоредбите на Кодекса на труда и издал всички свързани с трудовото правоотношение документи, вкл. и трудовата книжка. След прекратяване на трудовия договор, между ищеца и ответника били водени разговори, с които ищецът бил канен да си получи всички документи след прекратяване на трудовия договор, вкл. трудовата книжка и здравната книжка.

Неколкократно при проведени разговори, ответника съобщавал на ищеца, че същия следвало да отиде в счетоводството на ответника и да си вземе документите във връзка с прекратяване на трудовия договор, което счетоводство се намирало в гр. Стара Загора, ул."Света Троица" 182 - партер с главен счетоводител П. И. Керацова.

В действителност ответника Р. П. разговарял и с майката на ищеца, на която също било обяснено, че всички документи били готови за получаване от счетоводството на фирмата.

На 15.01.2025г. на ищеца по мобилно приложение вайбър бил изпратен мобилния телефон на счетоводителя на фирмата, за да се свърже и да си получи документите. Около 1516.01.2025г. ищецът се бил обадил на счетоводителя на фирмата, с която са разговаряли. При разговора, счетоводителят на фирмата отново му заявила, че документите са в счетоводството и следва да дойде да си ги получи. Около 20-21.01.2025г. ищецът придружен от своя приятелка бил отишъл до счетоводството на работодателя. Счетоводителят на 3 фирмата му бил предоставила всички документи. За изненада обаче ищецът отказал да получи същите и си е тръгнал.

Оспорват твърденията изложени в исковата молба, че М. К. неколкократно е ходил до заведението, в което е работил и е разговарял с управителя на дружеството като е изисквал от него да си получи трудовата книжка, но въпреки това такава не му е предадена и до настоящия момент. Поради гореизложеното считат, че работодателя не бил в забава за предаване на трудовата книжка на ищеца.

Оспорват твърденията, че през периода от прекратяване на трудовия договор до сега ищецът кандидатствал за започване на работа, но част от работодателите са искали от него представяне на трудова книжка, а в заведения за хранене и здравна книжка, поради което не бил назначаван на работа. Изрично твърдят, че по никакъв начин, обстоятелството, че трудовата книжка и здравната книжка са се намирали в счетоводството на ищеца не възпрепятствало започването на работа на К.. Считат, че ищецът не е имал предложения за работа и единствено липсата на трудова книжа да е възпрепятствало неговото назначаване. В исковата молба не се съдържала никаква конкретика в тази насока. От страна на ищеца не било конкретизирано при кой работодател е искал да започне работа и единствено липсата на трудова книжка е осуетило назначаването му, тъй като им било известно, че от повече от месец, ищеца работил в Комплекс Хижата, находящ се в парк "Аязмото", гр. Стара Загора.

Отделно от това, оспорват обстоятелството, че липсата на трудова книжка била възпрепятствала М. да започне нова работа. Считат, че за ищеца не били настъпили никакви вреди. Твърдят, че в случая не било налице незаконното задържане на трудовата книжка.

Същият отказал да получи документите. Предвид това, считат, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В настоящия случай, работодателя неколкократно канил ищеца да си получи не само трудовата и здравна книжа, но вкл. и всички документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както и всички останали документи. Когато трудовата книжка се съхранявала от работодателя, работникът трябвало да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. От страна на ищеца не било изпратено официално уведомление как следва да бъдат изпратени и получени от ищеца документите, поради което трудовата книжка и всички останали документи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение останали на съхранение при работодателя. Предвид изложеното молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, вече пълнолетен, като поддържа исковата молба. Ответникът се представлява от законния си управител, който се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства и становищата на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 23.07.2024г. ищецът М. К. е сключил трудов 4 договор с ответното дружество и на следващия ден е постъпил на работа. Не се спори по делото видно от твърденията на страните в исковата молба и отговора по делото, че трудовото правоотношение по делото е прекратено на 01.01.2025г.

Видно от представените удостоверения за декларирани данни от НАП Стара Загора работодателят е декларирал прекратяването на процесния трудов договор пред НАП ТД Пловдив, като от датата на издаване на удостоверението е видно, че това се е случило преди 24.02.2025г.