Решение № 498 от 22.10.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Търговище, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101629 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от М. С. П. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Хасково, ул.**********, чрез адв.П. П., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 гр.София с предявен главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 1165331 от 31.05.2022г., поради противоречие със закона и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл.5 от Договора за потребителски кредит № 1165331 от 31.05.2022г. сключен с „Фератум България“ ЕООД и точка 2.3 от договора за гаранция(поръчителство) към него, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 31.05.2022г. сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 1165331, по силата на който е получила в заем сумата от 3 000 лв., при годишен лихвен процент от 35,00% и ГПР в размер на 49,66. Страните са договорили, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски.

1

Съгласно чл. 5 от предварително изготвения договор от кредитодателя за потребителски кредит е заложено, че кредитът се обезпечава от Ferratum Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето предоставило обезпечението.

По нарочно създадения бланкетен договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) потребителят е задължен да заплати такса по точка 2.3 в размер на 3030 лв. доколкото си спомня дължима на месечни вноски в размерите и условията и на падежите уговорени съгласно погасителен план, който е аналогичен с падежните дати на погасителните дати на договора за заем.

Излага съображения, че е потребител по смисъла на пар. 13, т. I от ДР на ЗЗП, тъй като тя е усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското й качество, процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и ЗПК.

Ищцата изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК тя не дължи изпълнение на вземанията за такса и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги от ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя.

Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и 2 задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.

6 ЗПК.

Договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/ договорна лихва.

Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Излага подробни съображения за своите твърдения. Моли съда да прогласи нищожността на договора за паричен заем № 1165331 от 31.05.2022 г., сключен с „Фератум България" ЕООД, в условия на евентуалност, да прогласите нищожността на клаузите на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1165331 от 31.05.2022 г., сключен с „Фератум България" ЕООД и точка 2.3 от договор за гаранция (поръчителство) към него от същата дата.

Претендира разноски на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор с който оспорва иска изцяло. Твърди, че на 31.05.2022г. между страните, е сключен Договор за потребителски кредит № 1165331/31.05.2022г. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищцата за сума в размер на 3000лв.

Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 18 вноски.

Оспорва поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) да е била задължително условие за сключване на Договора за кредит и твърди, че 3 кредитополучателят е имал възможност да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. В допълнение сочи и че според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението. Оспорва да е надлежна страна в процеса и счита, че искът следва да е насочен срещу Мултитюд Банк (Малта), като развива съображения в насока, че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което той не е страна.

Аргументира, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация, включително и относно дължимите такси във връзка с поръчителството.

Излага, че доколкото Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от трето лице, то разходът за нея, не следва да се включва в размера на ГПР.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 1165331/31.05.2022г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 3000 лева, погасим в на 18 месечни вноски, при ГПР в размер на 49,66%, ГЛП 23.33%, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение – поръчителство, във връзка с която е предоставено поръчителство на Ferratum Bank срещу възнаграждение, платимо от кредитополучателя, като размера не е посочен.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка. По делото са представени и общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод 4 предоставяните от дружеството потребителски кредити.

От назначената и изслушана в съдебно заседание ССчЕ се установи, че дължимата обща сума по кредита от ищцата е 4050лв. Параметрите на договора за кредит са : 3000лв. , главница, срок на кредита – 18 месеца, ГПР – 49.66%, ГЛП- 23.33%. Вещото лице е посочило, че ГЛП реално съгласно параметрите на договора е 40.05% , а не 23.33%.

Към тези параметри на кредита не е включена сумата по договора за поръчителство, който размер не е установен от вещото лице, предвид неизпълнение на указанията на съда до ответника да го представи.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че какъвто и да е размерът да възнаграждението по договора за поръчителство, който ответната страна отказва да представи, то тя ще оскъпи кредита и ще надхвърли допустимите по закон лихвени проценти, т.е. те са неправило отразени от кредитора в Договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и неБ. финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за 5 потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна информация.