Определение № 31118 от 23.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2151/2025
- Вид
- Определение № 31118
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31118 гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110102151 по описа за 2025 година
Страни по делото
Ищец: К. В.ев Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. ..., бл. 146, вх. Г, ет. 7, ап. 91. Представляван от адвокат Л. Б.-САК.
Ответник 1: „.....
Ответник 2: „......
III. Твърдения на ищеца (К. В.ев Б.)
Ищецът предявява иск за обявяване на нищожността на Договор за потребителски кредит тип „.... Решение" № 3-1-10272-317606 от 12.06.2024 г., сключен с „...." ЕАД, и на Договор за възлагане на поръчителство от същата дата, сключен с „......" ЕООД.
Основните твърдения на ищеца са:
Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като не е посочен реално дължимият Годишен процент на разходите (ГПР) и в него не е включено възнаграждението за поръчителство.
Счита, че е налице заблуждаваща търговска практика, която прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно липсва такава, и договорът като цяло е недействителен. лихвеният процент (ГЛП) от 36.00% е прекомерен и сам по себе си е основание за нищожност на договора.
ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като не е включена дължимата неустойка.
Твърди, че е бил задължен да сключи договор за поръчителство с „......" ЕООД във връзка с отпускането на кредита.
Счита, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като предвижда възнаграждение за гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение 1 на недействителна сделка.
Заявява, че по договора за поръчителство, възнаграждението се е плащало в полза на кредитора, а не на гаранта, и че гарантът не носи риска от неизпълнение.
Твърди, че посоченият в договора ГПР от 42.58% не отговаря на действителните разходи, тъй като не включва сумата за обезпечението (1 458,48 лева).
Иска връщане само на главницата по договора, а всички надвнесени суми да бъдат върнати обратно, тъй като представляват неоснователно обогатяване.
Иска присъждане на направените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Моли да бъде освободен от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, тъй като е безработен, единственият му доход е обезщетение за безработица и се грижи за майка си, която е диагностицирана с рак на белия дроб.
IV. Твърдения на ответника 1 („...." ЕАД)
„...." ЕАД оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Основните твърдения на ответника 1 са: признава, че между „...." ЕАД и К. В. Б. на 12.06.2024 г. е сключен Договор № 3-110272-317606 за сума в размер на 1000.00 лева, която е усвоена от ищеца и следва да бъде върната чрез 12 месечни вноски по 100.46 лева.
Оспорва твърденията на ищеца, че „...." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя „......" ЕООД сумите, представляващи възнаграждение по Договор за поръчителство.
Заявява, че банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 3 от Договора за възлагане на поръчителство, не е на „...." ЕАД, а на кредитния посредник.
Счита, че не е налице нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и заобикаляне на материалноправните изисквания по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че всички задължителни елементи по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са спазени от кредитора.
Заявява, че размерът на ГПР е уговорен на 42.58% в договора.
Посочва, че законодателят не изисква от кредитора да предостави методика или начин на изчисляване на ГПР, а само „допусканията“, използвани за неговото изчисляване.
Оспорва твърдението, че в договора за кредит не са посочени общите разходи по него и че при изчисляване на ГПР не е включен разходът за обезпечението.
Твърди, че не разполага с информация такъв разход да е бил договарян или заплащан от клиента.
Счита, че са изпълнени всички изисквания на законодателя и няма нарушение на чл.
11, т. 9 и 10, като в чл. 1, ал. 4, т. 3 изрично е посочен лихвеният процент от 36.00%.
Не са налице нарушения на останалите разпоредби по чл. 22 от ЗПК.
2
Моли съда да отхвърли исковата молба и да присъди направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
V. Твърдения на ответника 2 („......" ЕООД)
„......" ЕООД оспорва иска като неоснователен.
Основните твърдения на ответника 2 са:
На 12.06.2024 г. между „......" ЕООД и ищеца е сключен договор за възлагане на поръчителство, по който поръчителят поема задължението да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по Договор за потребителски кредит № 3-1-10272317606 от 12.06.2024 г. с „...." ЕАД.
Неправилно е посочено в исковата молба, че ищецът е бил задължен да сключи процесния Договор за възлагане на поръчителство; К. Б. сам е изявил желание да сключи договора и не е упражняван натиск върху него.
Банковата сметка, по която следва да бъде заплащано възнаграждението за поръчителство (чл. 2, ал. 3 от договора), е на посредника, а не на кредитора.
Оспорва твърденията, че гарантиращото дружество не носи риска от неизпълнението или реално получава възнаграждението.
Съгласно чл. 3 от договора за поръчителство, поръчителят се задължава да отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихви, неустойки и разноски по събиране на вземането.
Счита за грешни доводите, че договорът за възлагане на поръчителство представлява формално отделна гаранционна сделка, а в действителност е част от кредитното правоотношение.
Заявява, че договорът има характер на обезпечителна сделка по главния договор и правната уредба на взаимоотношенията се уговаря по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД.
Твърди, че въпросите за правилното изчисляване на ГПР, включването на възнаграждението за поръчителство в него и приложимостта на разпоредбите на чл.
11, чл. 19, чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, както и Директива 93/13/ЕИО, са извън предмета на настоящото производство.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ Предявен е иск за обявяване на нищожност на Договор за потребителски кредит тип „.... Решение" № 3-1-10272-317606 от 12.06.2024 г.
Правно основание: чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - "противоречие на закона", във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
3
10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).Иск за обявяване на нищожност на Договор за възлагане на поръчителство от 12.06.2024 г., сключен между „......" ЕООД и К. Б..
Правно основание: чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - "противоречие на закона", във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК)
Тежест за доказване на ищеца К. В.ев Б.:
1. По отношение на нищожността на Договора за потребителски кредит тип „.... Решение" № 3-1-10272-317606 от 12.06.2024 г.:
Ищецът носи тежестта да докаже, че в договора за кредит не е посочен реално дължимият Годишен процент на разходите (ГПР).
Ищецът носи тежестта да докаже, възнаграждението за поръчител. че в
Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/108121c5-4bac-41c6-af41-7dd01e16a6e7