Решение № 152 от 18.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000456 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД “ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр.София, чрез адв.С., срещу решение №99/19.04.2021г., постановено по т.д.

№942/2020г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на Ж. Н. Ж. сумите, както следва: от 63 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 24.03.2019г. на автомагистрала Хемус в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до „Бизнес – парк“-Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.№В8558НК, застрахован по риска

„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица

№231190000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г. и сумата от 1323лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицинска плака по фискален бон от 02.04.2019г. и за винт по фискален бон от 02.04.2019г. по талон за медицинско изделие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019г. до окончателното им изплащане, както и по разноските. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му 1 част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, както и при определяне размера на съпричиняване на произшествието от страна на пострадалото лице. От доказателствата се установява, че пострадалият ищец е получил съчетана травма с няколко счупвания и травматичен шок, във връзка с които е постъпвал в болница два пъти. В резултат на извършеното лечение сроковете за възстановяването му са били по-кратки от обичайните. Към настоящия момент ищецът е възстановил напълно двигателните си функции. В период около 5-6 месеца след инцидента той е бил в състояние да се придвижва и обслужва самостоятелно. В този период същият е започнал и работа, като е изпълнявал дейности свързани с физическо натоварване и вдигане. От заключението по допуснатата психиатрична експертиза се установява, че у пострадалия не са останали трайни психически отклонение и депресивни състояния вследствие на инцидента. Няма и психично разстройство.

Социалните му контакти са били ограничени в началото и с оглед неговото физическо състояние. Изложеното обосновава извод, че определения от съда размер на обезщетението от 90 000лв. е силно завишен. Правилно съдът е приел наличие на съпричиняване от пострадалото лице, но определеният размер на същото не съответства на събраните доказателства. В конкретния случай пострадалият сам се е поставил в опасност, тъй като предварително му е било известно, че неправомерно ще участва в състезание заедно с автомобила на свид.Пенев, по път находящ се в рамките на гр.Варна, респ. ще бъде управляван с превишена скорост. Същият е бил и без предпазен колан.

Решението на пострадалия да участва в състезанието следва да се приравни на пасажер, който пътува в автомобил управляван от водач употребил алкохол. Твърди се още, че решението е неправилно и по отношение началната дата, от която е присъдена законната лихва върху главниците. Сочи се, че приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Доколкото по делото е установено, че пострадалото лице не е взело участие при попълване на преписката с доказателства, то забавата следва да бъде определена най-рано от 17.09.2019г. – три месеца от предявяване на претенцията. По същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искова. В условие на евентуалност, да бъде намален размерът 2 на присъденото обезщетение при отчитане на действително претърпените болки и страдания и при определяне на по[1]висок процент съпричиняване.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Ж. Н. Ж. с писмен отговор, чрез адв.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението на съда е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява по несъмнен начин настъпилото произшествие, неговия механизъм, травматичните увреждания, както и претърпените болки и страдания. Безспорно е установено и настъпилата тежка телесна повреда довела до загуба на слезката, чиято функция не може да бъде поета изцяло от другите органи в тялото. По делото е установен вече преживения силен емоционален стрес от ПТП. Неоснователно е твърдението за доказаност на знанието на пострадалото лице за участието му в състезание, нито липсата на поставен предпазен колан. Напротив, вещите лица посочват, че при липса на такъв, изходът от произшествието за него би бил много потежък. Неоснователно е и възражението за акцесорните искове. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.

В срока за отговор е постъпила и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Ж. Н. Ж., чрез ад.С., срещу решение №99/19.04.2021г. по т.д.№942/2020г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от него искове срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София за заплащане на обезщетение за претърпените вреди от ПТП от 24.03.2019г. на автомагистрала Хемус в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до „Бизнес – парк“ - Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.

№В8558НК, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №231190000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г., както следва: за разликата над 63 000лв. до претендираните 120 000лв. за неимуществените вреди – болки и страдания от получените телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тях, както и по разноските. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно. Всички въведени от ответника възражения относно размера на претендираното обезщетение са опровергани. Установено е наличието на застрахователно събитие, установени са травматичните увреждания на ищеца, както и претърпените болки и страдания от същите, емоционалният стрес. Продължителен период от време след ПТП и 3 проведените му оперативни лечения същият не е можел да се обслужва сам и не се е възстановил в пълен обем. Продължава да има болки в увредените места. Всички претърпени телесни увреждания в своята цялост са обусловили размера на исковата претенция. По същество се претендира отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена в пълен размер.

Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София с писмен отговор, чрез адв. С., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства, от които се установява основание за определяне по-нисък размер на обезщетението от този определен от съда. При определянето му съдът не е съобразил степента и тежестта на претърпените болки и страдания, бързото възстановяване на пострадалия, както и безспорно установеното съпричиняване. По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди направените по делото разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди за разликата над 1323 лева до размера от 1890 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 02.04.2019 година до 16.06.2019 година.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Ж. Н. Ж. излага, че на 24.03.2019 година пътувал като пътник в л.а. марка „БМВ-330“ с ДК В8558НК по автомагистрала „Хемус“, с водач Г. Т. И.. При наближаване на сградата на „Бизнес парк“ водачът на застрахованото при ответното дружество МПС, поради шофиране с превишена скорост – 140 км./ч., при ограничение 80 км./ч., изгубил контрол върху автомобила, който се преобърнал няколко пъти във въздуха и паднал в близките храсти. В резултат от удара на ищеца, който пътувал на предна дясна седалка в застрахования автомобил, с поставен обезопасителен колан, са причинени няколко средни телесни повреди:счупване на пубисна кост, счупване на илиачна кост вляво, счупване на горния край на раменната кост закрито вляво и една тежка телесна повреда – загуба на слезка. По случая е образувано ДП 116/2019г. по описа на СПП 4 при ОД на МВР Варна, по коeто водачът на застрахования автомобил е бил привлечен като обвиняем, но производството е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК по искане на ищеца. След ПТП ищецът претърпял оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна става, като слезката също е отстранена оперативно. На 08.05.2020г. ищецът е постъпил в болница за оперативно отстраняване на налична плака и винт и други уреди, имплантирани в други кости, като е поставена окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Към настоящия момент състоянието на ищеца не се е подобрилo, налице са болки в областите на увреждане, има неспокоен сън, съпроводен с кошмари, изпитва страх да се вози в превозни средства, подложен е на емоционален стрес, оплаква се от липса на апетит и потиснато настроение. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица No 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция на 17.06.2019г., по която няма произнасяне на застрахователя. Към застрахователната претенция са били представени всички изискуеми документи за определяне размера на обезщетението, с което процедурата е спазена. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.432 КЗ, както и сумата от 1890 лева, обезщетение за имуществени вреди, от които 390 лева за винт и 1500 лева за медицинска плака, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019 година до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност като неоснователни поради недоказаност на механизма на ПТП.Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, както и факта на настъпването му. Виновността на водача не е установена с влязла в сила присъда, а актовете на прокуратурата, вкл. за привличане на обвиняем, не се ползват с доказателствена стойност. Позовава се на липса на 5 представени доказателства за загуба или отстраняване на слезка. Поддържа, че видно от медицинската документация след болничния престой ищецът е бил изписан с подобрение и без усложнения. Същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност само за период от три месеца и половина.Липсват данни за продължителност на възстановителния период.

По отношение на психичната травма освен липса на причинна връзка с ПТП се твърди, че с поведението си ищецът е способствал за продължителността й, тъй като не е предприел терапевтично или медикаментозно лечение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен и некореспондиращ с критериите за справедливост. Навеждат се доводи за съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за повечето от получените травми. Прави се искане за редуциране на обезщетението съобразно приноса на пострадалия. Искът за лихви върху неимуществени и имуществени вреди се оспорва за периода преди 17.09.2019г. – изтичане на тримесечния срок по чл.497 от КЗ, по съображения, че ищецът не е представил изисканите от застрахователя релевантни доказателства в ликвидационното производство. В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни, включително това за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че в срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на искова молба, в който поддържа доводите за недопустимост на иска поради липса на представени документи по чл.106, ал.3 от КЗ. Твърди, че към застрахователната претенция е бил представен единствено констативният протокол за ПТП, но не и медицински и разходни документи, с които ищецът е разполагал, поради което счита отказа на застрахователя за законосъобразен. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски.