Решение № 731 от 15.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Бургас, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20212100101717 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова- изпълнителни директори, чрез адв. Светозар Златанов., съдебен адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“ №57, партер, с която е предявен иск за осъждане на ответника Р. СТ. Т., ЕГН ********** от ***** да заплати следните суми: 60 845,56 евроглавница; 3 994,79 евро- възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019г. до 24.08.2021г.; 9 985, 63 евро- мораторна лихва за периода от 10.10.2019г. до 12.09.2021г.; 59,06 евро- такси по договора в евро за периода от 27.04.2020г. до 12.09.2021г.; 101,71 евро- имуществени застраховки за периода от 18.05.2019г. до 12.09.2021г.; 140 лв.- такси по договора в лева за периода от 11.11.2019г. до 12.09.2021г.; 120лв.- нотариални разноски за периода от 11.11.2019г. до 12.09.2021г. ведно със законната лихва върху претендираната главница от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че съгласно договор за банков кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № ****г., „Юробанк България“ АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ е предоставила на Р. СТ. Т. в качеството му на кредитополучател сумата от 55 000евро, с краен срок на погасяване съгласно чл.5 ал.1 от договора- 276 месеца.

Във връзка с отпуснатия кредит, ответникът подписал нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 18, том II, рег. №3365, дело № 191 от 2007г. на нотариус Цвета Атанасова- с район на действие Районен съд- гр. Бургас, вписана под №458 в НК. След учредяване на ипотеката и откриване на заемна сметка по договора кредитополучателят усвоил кредит в размер на 55 000евро. Впоследствие условията по договора за кредит били предоговорени със сключването на допълнително споразумение от 13.07.2009г., допълнително споразумение от 30.06.2010г., допълнително споразумение от 23.11.2010г., допълнително споразумение от 30.11.2010г., допълнително споразумение от 28.07.2011г., допълнително споразумение от 10.10.2012г., допълнително споразумение от 18.05.2016г. и допълнително споразумение от 04.01.2019г. По силата на чл.24 ал.1 от договора страните 1 постигнали съгласие за предоставяне на Банката право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. С договор за цесия от 03.10.2007г., Банката прехвърлила всичките си вземания по процесния договор на „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД. Впоследствие с договор за обратна цесия от 25.01.2013г.

„Бългериън Ритейл сървисиз“ АД прехвърлило на Банката отново всички вземания срещу ответника. При извършените цесии били спазени разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и чл. 4 ЗЗД.

Съгласно чл. 18 ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение, банката можела да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. След извършена справка в счетоводната система на „Юробанк България“ АД се установило, че към 13.08.2020г. е налице трайно просрочие на дължими месечни вноски в размер на 7131.27 евро поради непогасяване на 11 вноски за главница, считано от 10.10.2019г. и 11 вноски за лихва, считано от 10.10.2019г. С оглед големия размер на просрочието Банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което на ответника е изпратено нарочно уведомление, връчено чрез ЧСИ Делян Николов. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 24.08.2021г. след достигане на волеизявлението на банката до ответника. Ищецът уточнява, че ответникът е уведомен за горното по реда на чл. 47 ГПК, тъй като бил търсен в продължение на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като едно от тях се е състояло в неприсъствен ден.

Назначените особени представители на ответника- адв. Константин Велков. и адвокат Ангел Гаврилов, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №26А, ет. 7, ап. 3 са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Изразява се мнение, че ищецът не е изложил твърдения за подновяване на вписаната ипотека. На следващо място се сочи, че с цедирането на вземането към „Бългериан ритейл сървисиз“ АД, същото от търговска сделка се е превърнало в обикновено парично вземане и всички изисквания характерни за банковия кредит отпадали. Обратната цесия към кредитната институция не превръщала вземането автоматично в такова по договор за банков кредит. Цитирани са и други текстове от договора и анексите към него, които следва да се квалифицират като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, довели до изменение на първоначалните уговорки под формата на увеличаване размера на кредита и начисляване на лихви върху лихви. Конкретно внимание се обръща на клаузата на чл.6 ал.3 от договора.

На последно място се прави възражение, че ответникът не е подписал собственоръчно всички документи свързани с процесния договор за кредит, като се оспорва автентичността на подписа му.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че на 11.04.2007г. между ищеца и ответника е сключен договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата от 55 000 евро, а последният от своя страна поел задължение да върне заетите му средства и да заплаща годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката, валиден за съответния период и договорна надбавка в размер на 0.5 пункта. Към момента на сключване на договора размера на БЛП е бил 6 %. В чл.3 ал.3 е записано, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена по посочения в договора ред, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В ал.5 на чл.3 страните се съгласили, че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за тях. Предвидено е кредитът да се погаси за срок от 276 месеца, на месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, както и погасяването да се извършва във валутата, в която същия е разрешен и усвоен. В чл.6 ал.3 от 2 договора е отразено освен това, че ако по време на действието му банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, уговорени между страните се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие.

По силата на чл.4 и 10 от договора кредитополучателите се задължили да отговарят за заплащане на разноски и такси, свързани с обслужване на кредита. Съгласно чл.12 от договора банката запазвала правото си по време на действие на същия да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като тези изменения са задължителни за страните от деня на приемането им.

Не са налице противоречиви становища и относно факта на прехвърляне на вземането на кредитната институция в полза на „Бългериън ритейл сървисиз“АД, с оглед на предвидената изрично такава възможност в договора. На 03.10.2007г. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД встъпило в правата на удовлетворения кредитор, след което към договора за кредит за покупка на недвижим имот били сключени допълнителни споразумения съответно н а 13.07.2009г.; 30.06.2010г.; 23.11.2010г.; 30.11.2010г.; 28.07.2011г. и 10.10.2012г.

Последните три анекса от 18.05.2016г.,31.03.2017г. и 04.01.2019г. са подписани след обратната цесия в полза на кредитната институция. Не се оспорва и твърдението за забава и спиране на плащанията по договора след 10.10.2019г., довело в един по-късен момент до обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Установява се също така, че съгласно уговорките между страните, обективирани в допълнителните споразумения съществуващите и непогасени просрочени задължения и начислените за периодите на облекчение договорни лихви са реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението за плащане по договора в това число- главница и лихви е определен /коригиран/ с всяко едно от споразуменията, в които се уговаря наново включително начина на заплащане на лихвата, през периода на действие на същото. С допълнително споразумение от 31.03.2017г. страните се съгласили да се въведе 12 месечен период на облекчено погасяване по сделката, като за този период общият дълг се олихвява с годишна лихва изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.01%. След изтичане на периода на облекченото погасяване на дълга се променя размера на лихвения процент по сделката като следвало да се заплаща референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 8.18% пункта. Размерът на договорната надбавка на практика е повишен от 6.01 пункта на 8.18 пункта, като по този начин, независимо от въведените облекчения, реално се постигнало увеличаване на лихвата, доколкото същата се формирала от базовия лихвен процент плюс тази надбавка. Същото се отнася и за уговорките, залегнали в последния анекс, подписан между страните. Там е предвидено, че след изтичане на двугодишния период на облекчения лихвата ще се определя не като сбор от референтен лихвен процент и надбавка в размер на 2.89%, а като сбор от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка в размер на 4.89%.

За установяване на горните обстоятелства по делото са приобщени множество писмени доказателства - процесния договор и споразумения към него, погасителни планове, справки и извлечения, допусната е съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице е изчислило размера на неизплатените задължения за главница, лихви и такси, към датата на предявяване на иска. Извършено е проучване и установено къде са се водили счетоводно вземанията към ответника, след извършената цесия, като са изложени направените констатации. Вещото лице е отговорило и на зададения от съда въпрос в случай, че констатира капитализиране на възнаградителна лихва да посочи задълженията по договора за кредит, съобразявайки първоначално уговорения между страните лихвен процент. В съдебно заседание е уточнило и коригирало стойностите на 3 главница и възнаградителна лихва при този вариант на изчисления. Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и обосновано, като го цени без всякакви резерви.

За наличие на неравноправни клаузи в договора съдът трябва да следи не само по направено възражение от страните, но и служебно, поради което на обсъждане подлежи и основателността на изложените в становището на ответника аргументи, че текстовете на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от договора следва да се третират като нищожни разпоредби.

Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които- т.9 налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, т.10- при предвидена възможност за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на непредвидено в него основание, т.11- при възможност на търговеца да променя едностранно характеристиките на стоката или услугата и т.12- при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи.