Решение № 2 от 29.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил С. Гатов

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марина Вангелова Белчева (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Васил С. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205000600420 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия Н. Д. Х. за виновен в това, че през периода 01.11.2011г. 13.07.2012г. в гр.*, при условията на продължавано престъпление, за осем данъчни периода, като лице, което фактически управлява „*“ЕООД, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 540 517.99 лв. за “*” ЕООД Булстат *, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в декларации и е приспаднал неследващ се данъчен кредит и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 пр.1, т.6 и т. 7, вр. с чл.26, ал.1 НК, вр. чл.54 НК го осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода и на конфискация на ¼ идеална част от имуществото му.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ и б.„в“ ЗИНЗС съдът определил първоначален „строг режим“ за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

1

На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание по настоящата присъда и наказанието по нохд № 758/2017 г. на описа на РС - Пловдив в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, към което присъединил и наказанието конфискация.

На основание чл.25 ал.4 от НК съдът постановил така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК от така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца било приспаднато времето, което подсъдимият е изтърпял по н охд №758/17г. на Районен съд – Пловдив.

На основание чл.68 ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно наказанието определено по нохд №209/2011г. на Районен съд – Мездра в размер на шест месеца лишаване от свобода .

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието по нохд №209/2011г. на РС Мездра в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и се произнесъл по разноските, като ги възложил на подсъдимия.

В срока за обжалване е постъпил протест от Окръжна прокуратура Пловдив с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и с предложение за увеличаване на размера му.

Постъпила е и жалба от подсъдимия Х., с която се иска присъдата да бъде отменена и постановена нова оправдателна. Оплакванията са насочени към неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наказанието.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура намира присъдата в частта, досежно приложението на материалния закон за 2 обоснована и законосъобразна и предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна в тази част, а присъдата да бъде потвърдена. Според прокурорът съдът е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване и е направил правилни изводи относно авторството и правната квалификация на деянието, за което Х. и бил предаден на съд.

Досежно наказанието сочи, че е определено законосъобразно, размера му е справедлив и не поддържа протеста в тази част, като предлага наказанието по присъдата на РС – Мездра да не бъде присъединявано към наказанието по процесната присъда, поради настъпила давност.

Представителят на гражданския ищец се присъединява към съображенията, изложени от прокурора и предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Защитата на подсъдимия Х. спори по въпроса за виновността му, като излага съображения, че не били изследвани продажбите и не е ясно как е формиран крайния резултат. Твърди, че липсват доказателства за ангажираността на подсъдимия с дружеството и иска Х. да бъде оправдан.

Подсъдимият подържа адвоката си и иска да бъде оправдан.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

„*” ЕООД било регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 01.07.2011 г. с адрес на управление гр. * ул. „*“ № 12, ет. 2.

Едноличен собственик на капитала на дружеството, вписана и за управител на същото, била майката на подсъдимия – свидетелката М.С.Х.. Основен предмет на дейност на дружеството бил производство на мрежи и търговия с метални изделия.

Дружеството се регистрирало данъчно на 01.07.2011 г. при което счетоводството на търговеца следвало да се води съгласно изискванията на 3

Закона за счетоводството, както следва: Съгласно чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. (2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.(3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. (2) Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. (3) Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи. (4) Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. (5) Счетоводен документ по ал. 1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.“

По ЗДДС „*“ ЕООД било регистрирано на 20.07.2011 г. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.

113, ал.1 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

Макар, за управител и едноличен собственик на капитала на дружеството да била вписана майката на подсъдимия М. Х., обаче, дейността на дружеството изцяло да се осъщестявало от нейния син подсъдимия Х..

Именно подсъдимият Н.Х. се занимавал с цялостната организация и дейност на дружеството през инкриминирания период и фактически управлявал 4 дружеството. Той намирал контрахентите си, контактувал с тях, организирал транспортирането и доставянето на стоките, извършвал всякакви правни и фактически действия и сключвал договори във връзка с търговската дейност на дружеството.

Наред с тази си дейност, обаче, и с цел да намали дължимите данъци за отделните данъчни периоди, за които по силата на закона следвало да начислява и внася всеки месец ДДС, подсъдимият се снабдявал от неустановени по делото лица с фактури с предмет различни метални и други изделия, свързани с предмета на дейност на дружеството, по които, обаче, реално не получавал стоки. Тези фактури предоставял за осчетоводяване и отразяване в СД по ЗДДС и Дневниците за покупки и така намалявал резултата на дружеството за периода, минимизирайки дължимия ДДС за внасяне или излизайки на възстановяване. По този начин си спестявал дължим ДДС за внасяне, формиран от реалните продажби на „*” ЕООД.

През месец ноември и месец декември 2011 г. подсъдимият поверил счетоводното обслужване на „*“ ЕООД на счетоводна кантора „*“ с управител свидетеля К. Л. К.. За това не се оформил писмен договор.

Оперативното счетоводство било възложено на съпругата на свидетеля К. Л.

К.. Във връзка с осъществяваната дейност от името на „*“ ЕООД подсъдимият Х. предавал лично или чрез майка си като приносител, първичните счетоводни документи в счетоводната кантора, а оперативния счетоводител имал задължението технически да ги опише в дневниците за покупки и продажби. Съдържанието на последните, обаче било предопределяно единствено от подсъдимия, който предоставял ежемесечно в счетоводната кантора фактурите издадени от него или получени от него за отчетния период, в това число се снабдил по неустановен по делото начин и от неустановени по делото лица и предоставил лично или чрез майка си, като приносител, в счетоводството и процесните покупни фактури. Задълженията на оперативния счетоводител били да въвежда първичните счетоводни документи и съставя въз основа на тях изискуемите се вторични счетоводни документи, отчетни счетоводни документи в това число и справкидекларации по ЗДДС и месечни дневници за покупки и продажби по ЗДДС.

Справките-декларации и дневниците за покупки и продажби били подавани по електронен път чрез електронния подпис на свидетеля К. Л. К..

5

Оперативния счетоводител редовно и в срок подавала пред * гр. * справкитедекларации по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.

След изтичане на първите два процесни данъчни периоди – месец ноември и месец декември 2011 г., от счетоводната кантора „*“ се отказали да обслужват счетоводно „*“ ЕООД, тъй като свидетелят К.К. и съпругата му като оперативен счетоводител на дружеството се усъмнили в коректността на клиента си подсъдимия Н.Х., който според тях не предоставял всички документи, подлежащи на обработка.

Така за следващите процесни данъчни периоди счетоводното обслужване на дружеството било възложено на кантората на свидетеля С. А., който упражнявал тази дейност чрез своите дружества „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. Бил сключен договор между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, а след това аналогичен договор с „*“ ЕООД за осъществяване на счетоводно обслужване на дружеството. Оперативното счетоводство било възложено на свидетеля В.

.В.. Задълженията на последния били да обработва и въвежда първичните счетоводни документи в изискуемите се вторични счетоводни документи, да съставя проекти на счетоводни и данъчни документи, включително и справкидекларации по ЗДДС и месечни дневници за покупките и продажбите по ЗДДС. Справките-декларации и дневниците за покупки и продажби били подавани по електронен път от свидетеля В. чрез електронния подпис на името на К. А. – служител в кантората. Във връзка с осъществяваната дейност от името на „*“ ЕООД подсъдимият предавал ежемесечно първичните счетоводни документи в счетоводната кантора на свидетеля А., като свидетелят В. имал задължението технически да ги опише в дневниците за покупки и продажби и отрази в справката декларация с оглед подаването им в * *, но съдържанието им било предопределяно единствено от предоставените в счетоводната кантора от подсъдимия Х. лично или чрез неговата майка първични счетоводни документи. Свидетелят В. .В. редовно и в срок подавал пред * гр. * справките-декларации по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, според която, съгласно чл. 125 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157; а според 6 чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – регистриранато лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.