Решение № 97 от 27.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Смолян, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 355/16.12.2022г., постановено по гр.д.№ 991/2022г. по описа на Смолянски районен съд е осъдена Регионална дирекция на „Гранична полиция-Смолян“, представлявана от директора Ив. Ст. с адрес гр.См., бул.“Б.“ № * да заплати на Х. Г. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр.Ив. ул.“В.“ № *, сумата от 3 353,98 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -12.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 460,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатеното възнаграждение за положен нощен труд, изчислено за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2022г. и разноски по водене на делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Регионална дирекция на „Гранична полиция-Смолян“, представлявана от директора Ив.

Ст., с адрес гр.См., бул.“Б.“ № * да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 184,16 лева и разноски за вещо лице в размер на 150 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 7089/29.12.2022г. от Регионална дирекция на „Гранична полиция-Смолян“, чрез пълномощника й гл.юрисконсулт М. Хр. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснован. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че е налице празнота в специалния зако-ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, поради което субсидиарно е приложил общото трудово законодателство и в частност - чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като е приел, че в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудови 1 правоотношения. Твърди се, че неправилно е тълкуван чл.46,ал.2 от ЗНА, поради което неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със статута на ищеца по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и приложимите спрямо него норми. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 във връзка е ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба №81213-776/29.07.2016г.

(обн.ДВ, бр.60 от 2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи, в чл.З, ал.3 от която е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е се установява, че ищецът е полагал по 8 часа нощен труд. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и според него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на двете правни уредби е пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на специфичните функции на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Тази специфика обуславя и редица различия по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Това тълкуване е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в Решение от 24.02.2022г.на Съвета на Европейския съюз по дело № С-262/ 2020г., в т.1 от което е прието, че„ Член 8 и член 12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“. Съгласно т.2 от решението „ Чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на таза цел.“ Само за държавните служители в МВР е предвидено, че извън допълнителните възнаграждения им се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Твърди се, че не е налице колизия между нормите на чл.179, ал.2 и чл.188, ал.2 от ЗМВР, тъй като логическото тълкуване на чл.188, ал.2 от ЗМВР обуславя извода, че препращането е само към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“. Норми извън 2 посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на такива, не намират приложение по отношение на служителите на МВР. В чл.2, ал.З от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е 8:7 = 1,143. Разпоредба идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд. Липсата в специалното законодателство на разпоредба съответстваща на чл.9,ал.2 от НСОРЗ не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в KТ и ЗДСл, в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР няма предвидено основание за превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват приложението на общите.Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката е на органа по чл.187, ал.9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент за превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е но тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР.

Като е приложил неправилно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да е обосновавал полагането на такъв. Защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение. Твърди се още, че съдът не е обсъдил и преценил всички правнорелевантни факти, поради което е постановил неправилно решение. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението и в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли да 3 бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлени предявените искове.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Г. Х., чрез пълномощника му адв. Б. М., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и районният съд е направил подробен анализ на всички представени по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до единствения правилен и законосъобразен извод за доказаност на предявените искове. От приетата по делото ССчЕ се установява, че за процесиня период ищецът Ан. Анг. А. е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника РДГП-Смолян, който нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба №81213-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по време Наредба №81213-592/25.05.2015г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г., Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба №81213-1174/21.10.2020г. в сила от 03.11.2020г. и Наредба №8121з1353/15.12.2020г. в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР - с чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Твърди се, че между страните е спорен въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143. Чл.187 ал.1 от ЗМВР определя нормативната рамка относно отчитането на положения труд. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР (в редакцията, действаща през процесния период) предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187 т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действат последователно Наредба №81213776/29.07.2016г., Наредба № 81213-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба № 812131174/21.10.2020г. в сила от 03.11.2020г. и Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. в сила от 01.01.2021 г., в които липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1,143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд. Това не означава, че не следва да се приложи посочената НСОРЗ и такова преизчисление не следва да се извърши. Това е така, тъй като законодателят е въвел последователно в различни нормативни актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния. В императивната норма на чл.188 ал.2 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. В случая става въпрос и за специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР. ЗМВР предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на нощен труд, който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение с работници и служители по КТ и 4 би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188 ал.2.В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смени държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.