Решение № 7 от 27.02.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Ардино, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100129 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване недействителност на договорна клауза, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ по сключен договор за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че е сключила договор за заем № 40009411232 с ответника „**********" ЕООД, съгласно който кредиторът предоставя на потребителя в собственост парични средства в размер на 1500 лв. със срок на договора 18 месеца, с размер на погасителната вноска е 112,44 лв., ГПР 48,77% и ГЛП в размер на 41%, с общо дължима сума по кредита 2024,02 лв.

Сочи се,че на страница втора от договора било посочено, че потребителят поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст" срещу възнаграждение за услугата „Фаст" – 750,00лв. Между страните било уговорено и че потребителят следва да заплати и сумата в размер на 25,65 лв. - застраховка с наименование „Защита на Кредит". Твърди, че след добавяне на процесната сума по допълнителната услуга, ищецът следвало да заплати на кредитора обща сума в размер на 2774,02 лв., от които 1500 лв. - главница, 524,02 лв. договорна лихва, 750,00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга и 25,65 лв. – застраховка, при което възнаграждението за кредитора от допълнителната услуга би било в размер по-голям от възнаграждението за основната дейност - законната лихва, с което твърди,че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди,че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, т.е., кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. От посочения годишен лихвен процент по заема не ставало ясно как същият се съотнасял към ГПР по договора. Твърди, че 1 описаните в договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. Позовава се на решение на СЕС по дело С-448/2017г. Счита и че допустимият ГПР бил многократно над максимално допустимия, предвид сумата, начислена от кредитора и въпреки представени в договора като доброволен пакет, услугата „Фаст" и Застраховка „Защита на кредита" били необходими условия за отпускане на кредита, които разходи като изначално известни на кредитора, следвало да бъдат включени при изчислението на годишния процент на разходите. Видно от погасителния план, кредитът бил за срок от 10.06.2022 г. до 10.11.2023 г., за който период ищецът следвало да върне общо сумата в размер на 2774,02 лв., което при съответни изчисления обосновавало ГЛП в размер на 89,52 % и ГПР – 137,13 %. Допълнителната услуга била свързана с отпускането, усвояването и управление на заема, като услугата Фаст гарантирала на потребителя приоритетно разглеждане и становище по отпускане на кредита, т.е., гарантирало се преимуществено разглеждане на кредита, пред другите клиенти, които не били закупили тази услуга. Счита, че така формулираната клауза имала за цел заобикаляне на императивни правни норми - тези на ЗПК и в пряко нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не включил в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга", представляващи по същността си печалба за кредитора, надбавка към главницата, плащана периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Липсата на клаузи, формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани самостоятелно и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявало на потребителя да прецени икономическите последици, при което счита, че отделните клаузи от процесния договор са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност и договорени във вреда на потребителя. Твърди, че услугата по допълнителен пакет „Фаст" изобщо не била изпълнявана от ответното дружество, а съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, била нищожна. Съгласно чл. 10а от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, но с ал. 2 законодателят въвел забрана кредиторът да начислява такси и комисионни, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита, а целта на същите била покрИ.е административните такси на кредитора по предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора, за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. Моли съда да се произнесе относно нищожността на договора в мотивите на решението, като уточнява, че не е предявен самостоятелен иск за обявяване на целия договор за нищожен, а на отделна негова клауза - тази, с която било начислено възнаграждение за услуга „Фаст". Моли съда да прогласи нищожността на клаузата „Допълнителна услуга „Фаст" от Договор за паричен заем № 40009411232, с която е предвидено заплащане на сумата в размер на 750,00лв. Претендира деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие в писмена молба поддържа иска и моли съда да го уважи. Обосновава правния 2 си интерес със наличието на спор между страните и желанието на ищеца да разреши същия със СПН и евентуално да препятства последващи спорове между същите страни и различен правен резултат досежно валидността на основанието за престиране. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ********* ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, поради обстоятелството, че към момента на депозиране на исковата молба всички задължения по процесния договор за кредит са погасени изцяло, включително задълженията за предоставени допълнителни услуги и кредитът е приключен.

Т.е., ответното дружество в качеството си на кредитор по процесния договор за кредит нямало никакви претенции към ищеца и в случай, че бъде установено, че клаузата регламентираща условията, при които са предоставени на ищеца допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси" при сключване на договора за кредит е нищожна, безспорно би следвал извод, че по кредита са постъпили недължимо платени суми, за което ищецът разполагал с осъдителен иск. На следващо място, оспорва всички изложени доводи и съображения в исковата молба като счита същите за неоснователни.

С отговора ответникът изрично признава, че всички задължения, произтичащи от процесния договор за кредит са погасени и ответното дружество няма претенции към ищеца за заплащане на непогасени задължения и моли съдът да прекрати настоящето производство като недопустимо, а в случай, че не уважи това искане, моли да отхвърли изцяло предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ за всеки един от предявените искове. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същото надвишава минималния размер, определен съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски съобразно уважената част на предявените искове, моли съдът да направи прихващане на присъдените разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът с доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване валидно възникналото облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40009411232 от 10.05.2022 г. за сумата от 1500 лв. със срок на договор 18 месеца, размер на вноската по кредита – 122,44 лв., ГПР – 48,77 %, ГЛП – 41 %; закупуването от ищеца на допълнителна услуга „Фаст” с възнаграждение 750,00 лв., с размер на вноската за закупени допълнителни услуги – 41,67 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, изискуема с подписване на ДПК и разсрочена за срока на ДПК на равни месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на кредита, с което общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на сума в размер 2774,02 лв. и общ размер на вноската 154,11 лв. Признато е за безспорно по признание на ответника пълното погасяване на всички задължения на ищеца, произтичащи от Договор за кредит 40009411232, включително задълженията за предоставени допълнителни услуги.

Вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител, 3 поради което са приложими Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от доказателствата по делото, че кредиторът е изпълнил задължението си с предоставянето на сумата от 1500,00лв. на ищеца.

Със закупуването на допълнителна услуга "Фаст" общото задължение по договора, включващо и задължението по допълнителната услуга, възлиза на 2774,02 лв., а общият размер на месечната вноска – 154,11 лева. Предмет на допълнителната услуга /чл.15 от Общи условия - Версия 5/18.04.2022г./ е предоставяне от страна на кредитора на клиента-заемател на една или повече допълнителна услуга „Фаст“ - приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час.

Представено е извлечение по сметка от дата 21.12.2022г. към Договор за потребителски кредит № № ******** с клиент –ищеца, видно от който задълженията за главница и лихва по договора са изцяло погасени в периода 07.06.2022г. – 17.06.2022г.

От изслушаното по делото и прието без възражения заключение по изготвена съдебно–счетоводна експертиза, в т.ч. устното изложение в съдебно заседание, с което вещото лице коригира първоначалното си заключение и което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че след извършени допълнителни изчисления експертът е установил, че при параметрите на процесния договор за кредит - кредит 1500,00лв. за срок от 18 месеца и месечна вноска 151,41 лв., ГЛП възлиза на 86,55%, общо дължимата сума - 2725,38лв., а годишният процент разходи 130,64%.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира предявения иск за основателен.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ правната си регламентация в ЗПК. Съгласно чл.9,ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, а съгласно чл.10,ал.1 от с.з. договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. По силата на чл.11,ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора.