Решение № 48 от 29.10.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Каварна, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко П. Георгиев при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно наказателно дело № 20243240200118 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0283-000346/20.09.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Добрич,РУ Каварна са наложени на М. Д. Е. с ЕГН ********** с.***“ № 16А следните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,издадено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява,представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата на сочените в нея основания,като изтъква допълнителни доводи за отмяна в смисъл,че за собственикът на МПС съществува възможността или да узнае инцидентно за служебното прекратяване на регистрацията,както е в момента на проверката,тъй като самият собственик не е уведомен,няма как и водачът управлявал това моторно превозно средство да е знаел към момента на управление,че това моторно превозно средство е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

1

Съдът за да се произнесе по основателността и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:

Съвкупно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,полицейските служители П. И. П. и Н. Г. Н. се установява,че на посочената в акта дата/20.06.2023г./ в 16.47ч. в гр.Каварна по улица „България“ на кръстовището с улица „Стефан Караджа“,посока изхода за гр.Балчик инспектор Н.Н. спрял за проверка лек автомобил Нисан Алмера“ с рег.№ *** управляван от М. Д. Е. с ЕГН ********** от с.***“ № 16А,като при проверката чрез РСОД се установило,че автомобила е с прекратена регистрация от 12.01.2023г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП,за което на водача от МлПИ при ОДМВР Добрич РУ Каварна П. И. П. е съставен АУАН серия АД с № 37136/20.06.2023г. по чл.140 ал.1 от ЗДвП за това,че управлява МПС,което не е регистрирано по надлежен ред..

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето,сочено като нарушител.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-0283-000346/20.09.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Добрич,РУ Каварна с което са наложени на М. Д. Е. с ЕГН ********** с.***“ № 16Аследните административни наказания:-глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.

Автори на АУАН и НП са компетентни длъжности лица по смисъла на ЗМВР,съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените ,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването му.Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното НП,където подробно са били описани извършеното нарушение,правната му квалификация и наложеното наказание.Наказателното постановление е било издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

В акта,а в последствие и в наказателното постановление,нарушението е описано пълно и ясно,като са посочени всички елементи от обективната 2 страна на състава му и допълнителните относими към него обстоятелства.По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,респективно да организира пълноценно защитата си,което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП възприета от актосъставителя и АНО за нарушена от жалбоподателя,въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата,отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,поставени на определените за това места.Нарушението на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени в нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП.

В настоящия случай безспорно е установено,че на посочената в акта дата /20.06.2023г./ в 16.47ч. в гр.Каварна по улица „България“ на кръстовището с улица „Стефан Караджа“,посока изхода за гр.Балчик инспектор Н.Н. спрял за проверка лек автомобил Нисан Алмера“ с рег.№ *** управляван от М. Д. Е. с ЕГН ********** от с.***“ № 16А,като при проверката чрез РСОД се установило,че автомобила е с прекратена регистрация от 12.01.2023г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП

От изложеното дотук става ясно,че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В същото време обаче,за да се приеме,че е извършено нарушението,а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,които са регистрирани,е необходимо да са налице и доказателства,от които може да се направи несъмнен извод,че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация,а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП,собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответния сектор „Пътна полиция“.В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,собственикът,респективно водачът на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията,ако не е уведомен за това.Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.Прекратяването на регистрацията на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок,а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система.В същото време обаче на 3 компетентния орган,в настоящия случай Сектор ПП-Добрич,било вменено и задължението съобразно цитираната правна норма,да уведоми собственика на съответното ППС за прекратяването на регистрацията.В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,отчет,пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета,теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.При анализ на правните норми,свързани с обсъжданата процедура,се налага извода,че в случая се касае са вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи,без осигуряване на публичност на тази информация.Т.е за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация,а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор Пътна полиция.По делото липсват доказателства собственика на процесното ППС да е бил уведомяван,че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,при това именно от 12.01.2023г.Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно,тъй като той не е знаел,че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това,поради това не е знаел,че не следва да го управлява по пътищата,отворени за обществено ползване.

При така установеното става ясно,че макар от обективна страна да са налице елементи от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,то липсват каквито и да е доказателства за това,деянието да е извършено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира,че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на М. Д. Е. с ЕГН ********** с.***“ № 16А за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради което като материално незаконосъобразно,обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение на отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР общо 10 контролни точки по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП:

В чл.157 ал.1 от ЗДвП и чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г. тези точки са наречени „контролни точки за отчет на извършените нарушения“,което показва,че същите са средство за отчитане на установени нарушения.Отнемането на контролни точки не е сред ПАМ,нито сред наказанията по чл.13 от ЗАНН,което обуславя извода за различна правна същност.Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролноотчетен характер,което изпълнява предупредителна/по отношение на водачите/ и информационно-статистическа/за контролните органи/ функция.Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление/чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г./Текстът на чл.3 ал.2 от Наредбата показва,че при отнемане 4 на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност,като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.В резултат на отнемането на контролни точки на основание чл.171 т.4 от ЗДвП,ръководителите на службите за контрол са компетентни да изземват свидетелството за правоуправление със заповед за налагане на ПАМ.Тази заповед подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП пред съответния административен съд.

Ето защо настоящия съдебен състав счита,че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки,тъй като намира,че същите по своя характер не съставляват административно наказание,по смисъла на чл.13 от ЗАНН и обжалването им не е предмет на настоящото производство.Константна е практиката на съдилищата в страната по този въпрос/в този смисъл е и Решение на Съда на ЕО по дело С-27/11г. по повод преюдициалното запитване,отправено от Административен съд София по повод тълкуване на чл.82,параграф 1,втора алинея,буква а/ ДФЕС,член 91,първа алинея,буква в/ ДФЕС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,както и на членове 47,48 и 52 от Хартата на основните права на европейския съюз./.