Решение № 1277 от 20.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Пловдив, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300501526 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Е. Т.

К., чрез адв. И., против решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, Х гр. състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу Н. Й. С., както и по въззивна жалба, подадена от Н. Й. С., чрез адв. М., срещу посоченото решение, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него против Е. Т. К., обективно съединени насрещни искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 108 от ЗС. Подадена е и въззивна жалба от Н. Й. С., чрез адв. М., против Решение № 260270 от 18.04.2022 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, Х гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на Н. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, Х гр. състав, допусната във връзка с формулиране на диспозитива по иска с основание чл. 108 от ЗС.

С обжалваното решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, съдът отхвърля като неоснователен иска по чл.109 ЗС, предявен от Е. Т. К. против Н. Й. С., относно преустановяване на действията на 1 ответника, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот ХІІ - 501.1640, 501.2407 в кв.***, по регулациония план на гр.***, с адм. адрес гр.*** ул. *** с площ 2,058 дка, като бъде осъден ответника да премахне частта от покрива /стрехата/, която навлиза в имота на ищцата, както и да изгради отводнителна система на покрива, така, че дъждовните води да не се стичат в имота на К..

Със същото решение отхвърля като неоснователен иска по чл.109 ЗС, предявен от Н. Й. С. против Е. Т. К., относно преустановяване на действията на К., с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот 501.1661, за който е образуван УПИ ХХІ в кв.*** по плана на града с площ от 185 кв.м., ведно с построената в имота сграда – гатерна работилница, като бъде осъдена ответницата да възстанови и изгради за своя сметка два броя железобетонни стъпки, както и нарушения стабилизиращ бетонен пояс в южната част на сградата на ищеца, както и да изгради за своя сметка покривната конструкция в северозападната част на сградата на ищеца. Отхвърля се като неоснователен и иска по чл.108 ЗС, предявен от Н. Й. С. против Е. Т. К. за признаване на ищеца за собственик на 10,83 кв.м., намиращи се в северозападната част и представляващи реална част от ПИ 501.1661 кв.*** по плана на гр.***, целия имот с площ 185 кв.м., която част е заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на скицата приложена към уточненията на исковата молба /лист 145 и 148 на делото/ и е с граници: от север – имот № 501.1660, от запад – имот – 501.1640, от юг – имот 501.1661, както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху тази част.

С Решение № 260270 от 18.04.2022 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, Х гр. състав е оставена без уважение молбата на Н. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, Х гр. състав, допусната във връзка с формулиране на диспозитива по иска с основание чл. 108 от ЗС.

Недоволна от постановеното Решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. на ПРС, Е. Т. К., чрез адв. И., го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу Н. Й. С.

Жалбоподателят счита решението в тази му част неправилно, като оспорва изводите на съда, че ответникът не е ограничил правото на собственост на ищеца, че сградата му е търпим строеж, като площта под стрехата, която се иска да бъде премахната, се ползва като проход и не подлежи на застрояване. Твърди също, че по делото е доказано, че е извършен привиден ремонт, който не преустановява стичането на дъждовни води от покрива на сградата на ответника в имота на ищеца, с което го наводнява и пречи на упражняване на правото му на собственост. Моли да бъде отменено решението на РС Пловдив в обжалваната част и да бъде уважен предявения иск за осъждане на 2 ответника да премахне частта от покрива /стрехата/ която навлиза в имота на ищцата, както и да изгради отводнителна система на покрива, така, че дъждовните води да не се стичат в имота на К. Претендира разноски за двете инстанции.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Н. С..

С въззивна жалба, подадена от Н. Й. С., чрез адв. М., се обжалва постановеното по делото Решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. на ПРС, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него против Е. Т. К., обективно съединени насрещни искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 108 от СК.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, въз основа на които е отхвърлена претенцията му с правно основание чл. 109 от ЗС, а имено, че доколкото въздействието върху вещта е било еднократно, то последиците на могат да бъда отстранени с негаторния иск. Счита, че при правилно изяснена фактическа обстановка и прието нарушаване на носещи основи на сградата и покривна конструкция при строителни работи, извършени от насрещната страна, съдът е приел, че искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен, като е постановил диспозитив, несъобразен със събраните по делото доказателства. Възразява и срещу приетото от съда, че ответникът по насрещния иск по чл. 108 от ЗС не оспорва собствеността му, като счита, че освен, че е доказал, че е собственик на спорните 10,83 кв.м от имота, то изграждането на масивна ограда по имотните граници не означава, че ответника по иска не оспорва правото му на собственост. Поради това счита, че искът му е основателен, като съдът дължи произнасяне както по отношение на доказаното от него право на собственост върху спорната квадратура, така и по отношение на предаване на владението върху тази част от имота. С оглед това обжалва и Решение № 260270 от 18.04.2022 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, Х гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на Н. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на РС Пловдив, Х гр. състав, допусната във връзка с формулиране на диспозитива по иска с основание чл. 108 от ЗС. Счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е доказал по делото правото си на собственост върху частта от имота си, оспорено от ответната страна, като съдът дължи произнасяне по това искане с постановяване на диспозитив, с който да го признае за собственик и да формира сила на пресъдено нещо между страните, с което да се избегнат бъдещи спорове между тях.

Моли да бъдат отменени Решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на ПРС в обжалваната част, като бъдат уважени изцяло предявените от него насрещни претенции, както и изцяло отменено Решение № 260270 от 18.04.2022 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на ПРС, като бъде постановено 3 друго такова, с което да се отстрани допусната очевидна фактическа грешка във връзка с формулирания диспозитив по предявения иск по чл. 108 от ЗС. Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор от насрещната страна Е. К., чрез адв. И., по подадената въззивна жалба срещу Решение № 262092 от 25.07.2021 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на ПРС, в който оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна, недоказана и голословна. Счита, че правилно съдът е приел, че при еднократно действие, което е причинило вреди в имота на жалбоподателя, то е отстранено непосредствено след извършването му, поради което не може собствеността да се защити чрез негаторен иск, тъй като последният цели преустановяване на действия, с които се пречи на упражняване на правото на собственост, каквото в настоящия случай липсва. Подкрепя извода на съда, че след построяване на масивна ограда по имотната граница нито оспорва, нито държи собственост на жалбоподателя, независимо, че е имало несъответствие между физическите граници на двата съседни имота, поради което счита, че постановеното решение, с което се отхвърля искът като неоснователен, е правилно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в тази му част потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба Решение № 260270 от 18.04.2022 г. по гр.дело № 13968/2017 г. по описа на ПРС.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право и интерес да обжалват и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Пред районен съд Пловдив са предявени първоначален иск с правно основание чл.109 ЗС, както и обективно съединени насрещни искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.108 ЗС.

Ищецът по първоначалния иск Е. Т. К. твърди, че покрива на съседната сграда, собствена на ответника, навлиза в имота и, като и пречи да го ползва, защото не може да осъществи инвестиционните си намерения, освен това имотът и се наводнява, тъй като валежите се стичат в нейния имот, поради което моли да бъде осъден ответника да премахне частта от покрива /стрехата/, която навлиза в имота и, както и да изгради отводнителна система на покрива, така, че дъждовните води да не се стичат в нейния 4 имот. Ответникът Н. Й. С. оспорва иска с твърдението, че покрива на собствената му сграда – гатерна работилница, съществува така от повече от 50 години, така е закупен от него, а ако съществува проблем, то той е породен от събаряне на съседна сграда, собственост на ищеца, която е имала свързан общ четирискатен покрив с неговата постройка, поради което е нарушена целостта на покрива, като 15 кв.м от покрива над собствената му сграда били разрушени. Поради тези действия на ищеца твърди да се наводнява и неговата собствена сграда, което пречи на ползването и, освен това същата е започнала и да пропада, тъй като при събаряне на съседната сграда са отстранени носещи бетонни елементи – 2 броя стъпки и нарушен стабилизиращия бетонен пояс.

Предявява насрещни претенции да бъде осъдена ищцата по първоначалния иск да възстанови и изгради за своя сметка два броя железобетонни стъпки, както и нарушения стабилизиращ бетонен пояс в южната част на сградата на ищеца, както и да изгради за своя сметка съборената покривна конструкция от 15 кв.м в северозападната част на сградата му. Предявява и ревандикационен иск за признаването му за собственик на реална част от 10,83 кв.м., при граници от север – имот № 501.1660, от запад – имот – 501.1640, от юг – имот 501.1661, описана подробно в уточняваща молба от 14.11.2018 г. (л.145 от делото на РС), както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху тази част. В първо по делото заседание е направено признание от пълномощника на ищеца по ревандикационния иск С., че той владее спорната част от имота.

По делото са приети писмени доказателства, установяващи правото на собственост на страните върху спорните имоти, регулационния им статут, както и статута на сградата – гатерна работилница, приети са три СТЕ, разпитани са свидетели, за установяване на твърдените от страните факти и обстоятелства. Въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи в обжалвания акт, които са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните.