Присъда № 3 от 22.04.2025, Районен съд - Своге

Мотиви към Присъда с Рег. № 3 от 22.04.2025 г. по НОХ дело № 42 по описа за 2025 г. на Районен съд Своге, изготвени на 16.06.2025 г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Костинброд, Териториално отделение Своге, против И. М. В., ЕГН **********, роден на ***г. в ***, с адрес: ***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, разведен, безработен, неосъждан. Той е обвинен за това, че за периода от 01.01.2024 г. до 24.09.2024 г., в ***, след като е осъден с влязло в сила на 17.01.2020 г., съдебно решение № 201/27.12.2019 г., по гр. дело № 169/2019 г. по описа на РС-Своге, да издържа свой низходящ - да заплаща на малолетния си син В. И. В. с ЕГН:

********** ежемесечна издръжка в размер на 160,00 лева /сто и шестдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител С. Я. Б. от ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 8 бр. месечни вноски по 160,00 лева /сто и шестдесет лева/ и 1 бр. непълна вноска от 120,00 лева или общо 1 400,00 лева /хиляда и четиристотин лева/ – престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – съкратено съдебно следствие на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като с протоколно определение от 22.04.2025 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Пострадалият не е конституиран по делото като частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Своге поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че в хода на съдебното следствие обвинението се доказва по безспорен и категоричен начин. По отношение на реализацията на наказателната отговорност намира, че за извършеното от И. М. В. престъпление, при превес на смекчаващите отговорността обстоятеклства следва да му се наложи наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, при периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

Според защитника най-подходящо е наказание „Пробация“, което да се наложи в миминален размер. Сочи, че по делото са събрани доказателства, че причината за неплащане на издръжката е финансовата затрудненост на подсъдимия, като същият има желание да оказва подкрепа на своето дете.

Отбелязва че липсват отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а са налице смекчаващи такива.

1

Подсъдимият поддържа изложеното от защитника.

При предоставената му последна дума подсъдимият моли за минимално наказание. Заявява, че съжалява за стореното от него.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. М. В. е роден на *** г. в **, българин, български гражданин, разведен, със средно-специално образование, безработен, неосъждан, с адрес: ***, ЕГН **********.

Свидетелката С. Я. Б. и подсъдимият И. М. В. са родители на непълнолетния В. И. В., роден на *** г., по време фактическото съпружеско съжителство между родителите му, продължило около десет години – до месец октомври 2017 г. Със съдебно решение № 201 от 27.12.2019 г., постановено по гр. дело № 169/2019 г. по описа на Районен съд Своге подсъдимият е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 18.03.2019 г., като същият е взел участие в производството по последното дело. Решението е влязло в сила на 17.01.2020 г. Подсъдимият, макар да е бил наясно с последното, не е превеждал суми от дължимата издръжка, като съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимата, но неплатена издръжка от страна на подсъдимия И. В. е в размер на 1 400,00 лева за периода от 01.01.2024 г. до 24.09.2024 г. или 8 бр. месечни вноски по 160,00 лева и 1 бр. непълна вноска от 120,00 лева. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че през преобладаващата част от този период подсъдимият е работил по трудово правоотношение и е получавал работна заплата (месечният осигурителен доход е 1 061,75 лева) – до 23.07.2024 г.

Декларирал е и имущество по чл. 14 от ЗМДТ. При подсъдимия И. В. няма надлежни констатации за влошено здравословно състояние, за намалена работоспособност и за медицинско експертно досие в РЗИ. Не са установени причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от негова страна, като е установено, че същият е в работоспособна възраст. Независимо дали през целия посочен период от време той е бил трайно трудово зает или не, задължението за плащане на издръжка на рождено дете е безусловно, още повече, че то е постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение. След като подсъдимият е трудоспособен и не е установено да страда от психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд, следва да се приеме, че не съществуват обективни причини за неплащането на дължимата издръжка. Същият почти през целия инкриминиран период е работил по трудово правоотношение, но отново не е плащал дължимата издръжка.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, доказателствени 2 средства и документи, които по надлежния процесуален ред са приобщени към делото.

Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието.

Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. Съдът намира, че признанието на подсъдимия е подкрепено от обективно установените факти на досъдебното производство.

Освен по-горе разгледаните доказателства и доказателствени средства, всички други събрани по делото са неотносими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение, поради което съдът не ги обсъжда.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът признава подсъдимия И. М. В. за виновен в това, че за периода от 01.01.2024 г. до 24.09.2024 г., в ***, след като е осъден с влязло в сила на 17.01.2020 г., съдебно решение № 201/27.12.2019 г., по гр. дело № 169/2019 г. по описа на РС-Своге, да издържа свой низходящ - да заплаща на малолетния си син В. И. В. с ЕГН:

********** ежемесечна издръжка в размер на 160,00 лева /сто и шестдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител С. Я. Б. от ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 8 бр. месечни вноски по 160,00 лева /сто и шестдесет лева/ и 1 бр. непълна вноска от 120,00 лева или общо 1 400,00 лв. /хиляда и четиристотин лева/ – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

От обективна страна подсъдимият, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

От субективна страна деянието е извършено съзнателно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Субективната страна съдът извежда от конкретното поведение на извършителя – бездействие, при задължение за действие; възможност за плащане, поради получавано трудово възнаграждение и в същото време отказ това да се прави.

По наказанието:

Нормата на чл. 183, ал. 1 НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“. Подсъдимият показва известна упоритост в нежеланието си да заплаща дължимата от него издръжка.

Задължението за издръжка се заплаща ежемесечно и цели задоволяването на настоящите нужди на детето, като наказателното производство може да санкционира извършителя, но не може да компенсира липсата всеки месец на нужните средства.

Съдът счита, че наказание „Лишаване от свобода“ е неподходящо. То не само, че няма да отнеме на подсъдимия възможността да извърши друго престъпление, а напротив – ще доведе до ново неплащане на издръжка.

3

Според съдебната практика като непреодолима пречка за неплащане на издръжка се приема именно престоят в затвора. С оглед на изложеното, тъй като това наказание е неподходящо, е безпредметно да се обсъжда дали са налице условията на чл. 66 от НК.

Съдът приема, че за постигане на целите на наказанието, посочени в чл.

36 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от осем месеца, с оглед личните му качества, отчитайки и конкретната обществена опасност на престъплението, включително и спецификата на обществените отношения обект на защита по чл. 183 от НК. Пробационните мерки са задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, като съдът счита, че така ще се постигне необходимият баланс, целящ поправителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо извършителите на подобен род деяния.

По разноските:

Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР София, направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 251,00 лева, както и държавна такса в размер на 5,00 лева, в полза на Районен съд Своге, за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл. 190, ал. 2 от НПК в случай, че не ги внесе доброволно.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№3 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова и прокурора Х. М. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Наказателно дело от общ характер № 20251880200042 по описа за 2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото:

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. М. В., ЕГН **********, роден на ***** в ***, ***, български гражданин, разведен, със средно-специално образование, безработен, неосъждан, с адрес: *****, за ВИНОВЕН в това, че за периода от 01.01.2024 г. до 24.09.2024 г., в *****, след като е осъден с влязло в сила на 17.01.2020 г., съдебно решение № 201/27.12.2019 г., по гр. дело № 169/2019 г. по описа на РС-Своге, да издържа свой низходящ - да заплаща на малолетния си син В. И. В. с ЕГН: ********** ежемесечна издръжка в размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител С. Я. Б. от ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 8 бр. месечни вноски по 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/ и 1 бр. непълна вноска от 120,00 лева или общо 1 400.00 лв. /хиляда и четиристотин лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 5, във вр. с чл. 54 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК го ОСЪЖДА на наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 (осем) месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем) месеца, считано от влизане на 1 присъдата в сила.