Решение № 109 от 15.06.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Ловеч, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200716 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 37 от 20.07.2021 г. на и.д.Директора на РЗИ Ловеч, е наложено на Ив. Н. Дж. от с.С., област Ловеч, ул.”В.Л.” № 2, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.8, ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 и чл.3, ал.2 от Наредба № 2/2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, издадена по реда на чл.34, ал.2, във връзка с § 1, т.9, б.„ж“ от ДР на ЗЗ.

Недоволен от постановлението останал И.Д., който го е обжалвал като незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло. Изтъква, че постановлението е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон.

Изтъква, че на територията на община Ловеч дейността по стопанисването и вътрешния ред на гробищните паркове е регламентирана от Наредба за гробищните паркове и изградените в тях обредни зали на територията на Община Ловеч, приета от Общинския съвет на гр.Ловеч. Позовава се на чл.12 и чл.33 от въпросната наредба, обосновавайки се, че поддържането на гробовете и прилежащите междинни пътеки е задължение на близките на покойниците и ползвателите на гробни места. Счита, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителността. В тази връзка сочи, че не е посочен точния участък, за който се твърди, че е с висока храстовидна растителност, затрудняваща достъпа до гробните места. Изтъква, че посоченият в НП имот е еднопарцелен и в него няма главни, второстепенни линии и пътеки за почистване. Акцентира на обстоятелството, че с.С. няма самостоятелен бюджет, с който кметският наместник да оперира, поради което гробищният парк е бил предвиден за почистване от БД „Обреди“ – гр.Ловеч през месец август 2021 г., съгласно утвърден от зам.кмета на Община Ловеч график. С оглед на така изложените 1 съображения изтъква в жалбата, че посоченото в НП деяние не е противоправно, не нарушава обществения правов ред и не е извършено виновно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на устните прения, редовно призован, жалбоподателят Д. не се явява. Представлява се от адвокат И.Х. от АК Ловеч, която поддържа подадената жалба с наведените в нея доводи. Счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, състоящи се от заплатения адвокатски хонорар, за който изтъква, че е в минималния предвиден за това размер. Представя писмена защита, в която подробно доразвива изложените в жалбата тези и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от адвокат И.Колева от ЛАК. Същата оспорва доводите и възраженията на жалбоподателя и пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. Изтъква, че при връчването на АУАН жалбоподателят не е депозирал никакви възражения, поради което счита, че той е приел вмененото му нарушение. Сочи, че проверката е била по времето на Задушница, когато повече хора посещават гробните места и са били затруднени, поради непочистения парк. Изтъква, че за разлика от другите села в общината, за с.С. е била предвидена една покъсна дата за почистване на гробището, но това не е сторено и дори и към момента на приключване на делото. Твърди, че Община Ловеч винаги отпуска средства за почистване на гробищните паркове, но не се знае тези средства къде са отишли. В този смисъл изразява неодобрението и съжалението на жителите на с.С. с оглед поведението на кмета Д. и трайното непочистване на гробищния парк.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Искр. П. Ст. и Ст. Ст. Ст., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателят Ив. Н. Дж. изпълнявал длъжността „Кметски наместник” на с.С., община Ловеч, съгласно трудов договор № 12/27.01.2016 г. и допълнително споразумение към него № 640/30.12.2019 г. /л.26-27/.

На 15.06.2021 г. свидетелите И.С. и С.С. –инспектори в РЗИ Ловеч извършили проверка на гробищните паркове в с.С., община Ловеч.

В следствие на проверката и констатираното при нея, на 06.07.2021 г. свидетелката И.С. съставила на жалбоподателя Д., в негово присъствие АУАН № 244 /л.16/, в който посочила, че при извършената проверка по насочен здравен контрол на 15.06.2021 г. на обект християнско гробище, представляващо имот № 000153 в с.С., община Ловеч, се установило, че Ив. Н. Дж., в качеството му на кметски наместник, оправомощен от кмета на гр.Ловеч не е предприел необходимите действия за поддържането и почистването на гробищния парк в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, в 2 следствие на което в определени участъци била установена висока храстовидна растителност, затрудняваща достъпа на хората до гробните места, включително и на хората с увреждания.

Актосъставителката С. квалифицирала това като нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 и чл.3, ал.2 от Наредба № 2/2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С.С., който присъствал и на извършената преди това проверка. Жалбоподателят Д. подписал акта, като в графата за възражения отбелязал, че няма такива. Получил препис от акта.

Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление № 37/2021 г., като отразената в акта фактическа обстановка била пресъздадена и в него. Наказващият орган също приел, че като не е предприел необходимите действия за поддържането и почистването на гробищния парк в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 и чл.3, ал.2 от Наредбата. Наложил му на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето глоба в минималният предвиден в тази разпоредба размер от 100 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

Като нарушение на жалбоподателят Д. е вменено, че в качеството си на кметски наместник на с.С., община Ловеч не е предприел необходимите действия за поддържането и почистването на гробищния парк в селото, в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници. В жалбата и чрез процесуалния си представител Д. отрича това задължение да му е вменено на него, т.е. по същество възражението му е, че не е субект на описаното в НП нарушение.

Разпоредбата на чл.8, ал.7 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. предвижда, че собствениците на гробищни паркове или оправомощените от тях лица организират и осигуряват поддържането и почистването на гробищните паркове. В този смисъл е и посочената като привръзка към чл.8, ал.7 норма на чл.4, ал.3 от Наредба № 2/2011 година.

Безспорно е, че гробищните паркове са публична общинска собственост по силата на разпоредбата на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС. Това принципно положение е залегнало и в 3 разпоредбата на чл.2, ал.1, изр.2-ро от приетата от Общински съвет гр.Ловеч Наредба за гробищните паркове и изградените в тях обредни зали на територията на Община Ловеч (приета с решение № 580 по протокол № 35 от 20.12.2005 г., публикувана и в сила от 23.01.2006 година). В чл.2, ал.2 от тази наредба (наричана за краткост по-надолу в изложението „наредба на Общ.съвет Лч“) са посочени гробищните паркове действащи на територията на Община Ловеч, като в т.4 са отразени гробищата в кметствата на Общината.

Управлението и опазването на тези гробищни паркове, по силата на чл.8, ал.2 от Наредбата на Общ.съвет Лч е възложено на съответните кметове и кметски наместници. Управлението и опазването им обаче, предполагат дейности, за които в крайна сметка са необходими финансови средства и в този смисъл, поне досежно кметските наместници тази разпоредба се явява формална и до голяма степен лишена от практическо приложение. Това е така, тъй като населените места, които се управляват от кметски наместници не притежават самостоятелен бюджет, не са също така и второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл.11, ал.10 от Закона за публичните финанси. За тях общинският съвет, по предложение на кмета на общината, утвърждава показателите по чл.45, ал.1, т.2 от ЗПФ – чл.52, ал.2 от ЗМСМА. В този смисъл, в чл.10 от Наредбата на Общ.съвет Лч конкретно е отразено, че Община Ловеч, в рамките на своя бюджет определя средствата за обновяване и разширяване на гробищните терени, сгради и съоръжения, общо озеленяване и изграждане и поддържане на алейна мрежа, общо осветление, транспортни комуникации и др. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от същата наредба пък директно визира Дейност „Обреди“ (част от структурата на общината) да осъществява дейности по поддържане и благоустрояване на гробищните паркове и т.н. В подкрепа на изложеното до тук е и представеното писмено доказателство – График за почистване и косене на гробищните паркове в Община Ловеч /л.5/, утвърдена от зам.кмета на Община Ловеч, в който график, за двата гробищни парка на територията на с.С. е било предвидено почистване в периода 23.08 – 27.08.2021 г. и 30.08. – 31.08.2021 г., т.е. след проверката и санкционирането на жалбоподателя Д..

Ето защо, при така действащата нормативна уредба и установените по делото факти е очевидно, че в качеството си на кметски наместник на с.С., жалбоподателят е нямал правомощия и най-вече финансови възможности за управлението и поддържането на гробищните паркове в селото, които са и собственост на Община Ловеч. В този смисъл, ангажирането на отговорността му за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.7, във връзка с чл.4, ал.3 от Наредба № 2/2011 г. се явява изцяло неправилно и необосновано от материално-правна страна, тъй като жалбоподателят не се явява субект на посоченото в НП нарушение.

При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП и с оглед пълнота на изложението, съдът констатира и че същото е издадено при допуснати нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.7 от ЗАНН, като възраженията наведени от жалбоподателя в този смисъл са основателни.

В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението е описано изключително лаконично и общо. Посочено е, че „…в определени участъци е налице висока 4 храстовидна растителност, затрудняваща достъпа на хората до гробните места, включително и на хората с увреждания.“ От така посочените обстоятелства не става ясно въпросните „определени участъци“ гробове ли са със съответните междинни пътеки между тях или се касае за главни или второстепенни алеи, които са обрасли с храстовидна растителност, затрудняваща достъпа на хората до гробовете. Това разграничаване е от съществено значение за изясняване на въпроса следва ли да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата на Общ.съвет Лч, поддържането на гробното място и прилежащите междинни пътеки е задължение на близките на покойника, а ал.2 на същия текст дава възможност на служители на дейност „Обреди“ да поддържат тези участъци от гробищните паркове, при съответното възлагане от страна на близките на покойника и след заплащане на услугата. В словесното описание на нарушението следва да са посочени и конкретизирани всички обстоятелства, при които е извършено, за да е наясно привлеченото към отговорност лице какво точно нарушение му се вменява, с всичките му съставомерни признаци, за да може да организира адекватно защитата си. Освен това, липсата на такова описание препятства и съда в преценката му за обоснованост и законосъобразност на атакуваното НП. Като не е сторил това, наказващият орган е нарушил правото на защита на санкционираното лице, тъй като то има право да знае точно какво нарушение му се вменява, че е извършило, при какви обстоятелства и каква е правната му квалификация. Иначе казано – между обстоятелствената част на наказателното постановление с изложените съставомерни признаци и дадената цифрова квалификация на нарушението, следва да е налице пълно единство, за да може наказаното лице да организира и упражни правото си на защита в пълен обем.