Решение № 267 от 19.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330200709 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Х. С. В., действаща чрез пълномощника си адв.

О.Д. срещу Електронен фиш Серия К № 3901615, издаден от ОД на МВР гр.

Пловдив, с което на жалбоподателката е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесния електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 6391/11.02.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 10/ и към датата на съдебното заседание не е съставена и налична в администрацията разписка за надлежно връчване на ЕФ, поради което и такава не може да се предостави на съда. Отделно от това, конкретизирано е, че в системата за управление на АНД е въведена дата на връчване – 20.10.2020 г.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 23.08.2020 г. в 23,04 часа в град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 посока бул. Дунав, е извършено нарушение за скорост с МПС Фиат 500 Х, Лек Автомобил, с рег.

№ ****, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 546, при ограничение на скоростта на населено място – 50 км. / ч., установена стойност на скоростта 72 км/ч. и превишаване на разрешената скорост с 22 км/ ч.

Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.

189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна 2 инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателката не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставила в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС.

На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ. Така, в същия са посочени, териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото /град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 посока бул. Дунав/, датата /23.08.2020г./, точния час на извършване на нарушението /23,04/, регистрационния номер на МПС /****/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /Х. С. В./, описание на нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено нарушение за скорост, като фактическите признаци на извършеното са посочени в пълнота, така че по безсъмнен и категоричен начин да се разбере, че се касае за управление на автомобил с превишена скорост 22 км/ч при ограничение от 50 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане / четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.

Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към него клип от радар № 19413. От Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство е било позиционирано в гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 111, посока от север към юг. Работата с техническото средство е започнала на 23.08.2020 г. в 19:20 часа и е приключила в 23,50 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е заснето и процесното статично изображение от 3 техническо средство TFR1- M № 546.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. беше отменена, поради което от 16.01.2018 г. мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

В тази връзка следва да се отбележи и че според константната практика на Административен съд Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Така изрично Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка и предвид възражението на процесуалния представител на жалбоподател, релевирано в открито съдебно заседание за некореспондиращите GPS координати, съдът допълнително държи да отбележи следното:

Съгласно чл. 6 от № 8121з-532/12.05.2015г., местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с 4 който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на найблизкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство.

В тази връзка следва да се отбележи, че чисто фактически GPS координатите, на които е разположено съответното АТСС биха съвпадали с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден дадения административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Такова изискване обаче не може и няма как да бъде поставено. На първо място то би влязло в непреодолим конфликт с правото на неприкосновеност на личната собственост на собственика на поземления имот. Освен това такова изискване би противоречало и на напълно нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др.

Техническото средство, с което е установено нарушението, отговаря на одобрения тип, доказателство за което е приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

Системата за контрол е вписана по № 4835 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология. Представен е заверен препис от Протокол № 4 – 32 – 20/ 13.03.2020 г. за последваща метрологична проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Безспорно в случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез клип № 19413, изведен от паметта на АТСС. Поради настъпилата законодателна промяна в сочената правна норма от 05.07.2017 г. санкционирането на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез 5 облекчената процедура на издаване на ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

За нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП се налага административно наказание "глоба" от 100 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение. В тази връзка е и разпоредбата на § 6, т. 65 от ЗДвП, според която "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно установяването на нарушението с мобилно средство за видеоконтрол, с каквото е било заснето и процесното нарушение, е възможно и законосъобразно.

Спазено е и изискването на чл. 10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. за попълване на протокол съгласно приложението при всяко използване на мобилно АТСС, както и изискването протоколът да бъде съпроводен със снимка на разположението на уреда, предвид представената такава по делото.