Решение № 2650 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Н.й Димов Въззивно гражданско дело № 20231100507317 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 9199 от 12.08.2022 год., постановено по гр.дело № 51719/ 2021 год. по описа на СРС, Г.О., 138 състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Н. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.„*******, извършено със заповед № 7/05.07.2021 г. на управителя на ЧСУЧП „ А.Л.“ ЕООД, издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. С решението на съда е възстановена на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Н. Т. А., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „Преподавател, общообразователен предмет в гимназиален етап” при „Частно средно училище с чуждоезиков профил „А.Л.“ ЕООД, ЕИК *******. С решението на съда е осъдено „Частно средно училище с чуждоезиков профил „А.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Лозен, Столична община, ул.*******, да заплати на Н. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, бул. „*******, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 05.07.2021 г. до 18.07.2021 г., и сумата от 5500 лв., представляваща обезщетение в размер на разликата между трудовото възнаграждение, 1 което ищцата е получавала при ответника, и трудовото възнаграждение, получено по сключения след уволнението трудов договор, за периода от 19.07.2021 г. до 05.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1560 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С решението на съда е осъдено „Частно средно училище с чуждоезиков профил „А.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с.Лозен, Столична община, ул. „ *******, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 430 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса, и сумата от 700 лв., представляваща депозит за експертиза. С определение № 34315, постановено в закрито заседание по гр.дело № 51719/ 2021 год. по описа на СРС, Г.О., 138 състав е оставена без уважение молбата на ЧСУЧП“А.Л.“ ЕООД, инкорпорирана в подадената по делото въззивна жалба за изменение на решението, постановено по делото, в частта му за разноските.

Срещу решението на СРС, 138 с-в, е постъпила въззивна жалба от Частно средно училище с чуждоезиков профил“А.Л.“ ЕООД, с.Лозен, подадена чрез пълномощника адв.Д. П., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено дисциплинарното уволнение на ищцата. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при необсъждане на събраните по делото доказателства/ писмени и устни/, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Н. Т. А., чрез пълномощника си адв.Н. Г. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е и жалба/ с характер на частна жалба/ от Частно средно училище с чуждоезиков профил“А.Л.“ ЕООД, с.Лозен, чрез управителя М.П. срещу определение № 34315 от 15.12.2022 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 51719/2021 г. по описа на СРС, Г.О., 138 състав, с което е оставена без уважение молбата на ЧСУЧП „А.Л.“ ЕООД, инкорпорирана в подадена по делото въззивна жалба, за изменение на решението, постановено по делото, в частта му за разноските.

Ответникът по частната жалба- Н. Т. А., чрез пълномощника си адв.Н. Г. оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор на подадената частна жалба. Моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по съображения изложени в частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, 2 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищцата Н. Т. А. срещу ответника Частно средно училище с чуждоезиков профил“А.Л.“ ЕООД, с.Лозен, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищцата Н. Т. А. срещу ответника Частно средно училище с чуждоезиков профил“А.Л.“ ЕООД, с.Лозен, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатаци. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и 3 изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Като неоснователен следва да се прецени основния изложен от ответника довод във въззивната жалба относно неправилно приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ. Неоснователен е и довода изложен във въззивната жалба за необсъждане и несъобразяване от съда на събраните по делото доказателства.

Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Противно на изложеното във въззивната жалба, обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ, съгласно която в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Такъв е именно и процесния случай. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че за уволнението на ищцата се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано от страна на ответника- работодател. Ето защо в съответствие с посочената разпоредба, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице по допусната съдебно- медицинска експертиза, прието като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено, че към 05.07.2021 г./ датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“ на ищцата/, ищцата е била бременна, както е посочено и в приложените амбулаторни листи, като в амб.лист № 77672 от 05.07.2021 г. е посочено, че последната редовна менструация е била на 19.03.2021 г., т.е. по аменорея е била в 16 г.с./ 4-ти месец на бременността/. Според вещото лице, с оглед етапа на бременността на ищцата/ 4-ти месец/ би трябвало да е видима и без извършване на специални действия за трети лица. Т.е. ищцата ползва 4 закрила по чл.333, ал.5 от КТ, тъй като е бременна към момента на уволнението й. В процесния случай наличието на бременност на ищцата към момента на издаване и връчване на заповедта за уволнение/ 05.07.2021 г./ се установява по безспорен начин, както от приложените по делото амбулаторни листи, болничен лист за временна неработоспособност издаден на 05.07.2021 г. от лекар в ДКЦ"Вита" ЕООД, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Издаденият на 05.07.2021 г. болничен лист, с диагноза - заплашващ аборт е представен от ищцата на ответника с имейл от 05.07.2021 г., изпратен в 1,01 часа следобяд.

Ответникът е бил уведомен за бременността на ищцата посредством издадения на 05.07.2021 г. болничен лист № Е202111642833 за временна неработоспособност, представен с имейл от 05.07.2021 г. в 1,01 часа следобяд, диагнозата в който е „заплашващ аборт“, т.е. видно е, че ищцата е била бременна към този момент. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска експретиза. Ищцата е била бременна към датата на издаване и връчване на заповедта за уволнение/ 05.07.2021 г./, което обстоятелство е станало очевидно известно на ответника от представения болничен лист, издаден на 05.07.2021 г., вследствие на което същата се е ползвала от закрилата срещу уволнение, съгласно чл.333, ал.5 от КТ. Ответникът не е поискал и не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата, поради което заповедта за уволнение следва да бъде отменена, като незаконна само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.5 от КТ, бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл.328, ал.1, т.1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл.330, ал.1 и ал.2, т.6. В случаите на чл.330, ал.2, т.6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда. Съгласно чл.344, ал.3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Такъв е именно и процесния случай, при който при безспорно установена бременност на ищцата към момента на издаване и връчване на заповед № 7/05.07.2021 г. за налагане дисциплинарно наказание „уволнение“/ 05.07.2021 г./, и необходимост от предварително съгласие от инспекцията по труда за уволнението на ищцата, както и при липса на поискано такова съгласие от страна на работодателя, съдът следва да отмени по силата на посочената разпоредба на закона, заповедта за уволнение на ищцата, като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.