Решение № 4400 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4400 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100514678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 13717/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 47 722/2023 г. на СРС, ГО, 25 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от П. П. С. срещу С. Б. В. и В. Т. В. положителни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че П. П. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-183/11.01.2011г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Акад. Сандерс“, съответстващ на имот с пл. № 1334 в кад. лист № 734 по плана от 2002 г., част от УПИ III -1334, 106, кв. 8 по плана за гр.

София от 2006 г., имотът с площ 710 кв.м. по скица, на основание изтекла в полза на ищеца и на неговия наследодател П. Й. С. придобивна давност з а периода от 14.03.2002 г. до 28.08.2023 г.

С определение по разноските № 40330/05.10.2024 г. по гр.д. № 47 722/2023 г. на СРС, ГО, 25 състав по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба вх. № 249154/01.08.2024 г. на ищеца за изменение на решението, като бъде прието че разноски в полза на ответниците не се дължат.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 258147/ 12.08.2024 г. /дата подаване по ЕПЕП 09.08.2024 г., 16,48 часа/ на П. П. С. срещу решението. Моли решението да бъде отменено, а исковете – уважени.

Излага, че неправилно СРС в обжалваното решение е приел, че ищецът и наследодателят му не са владели имота в продължение на 10 години след приключване 1 на реституцията по ЗСПЗЗ. Въззивникът сочи, че имотът е бил предоставен на П. Й. С. за вечно ползване като пустеещ с удостоверение № 569/31.01.1967 г. на Софийски градски народен съвет, ИК, от който момент П. Й. С. до смъртта си през 2008 г. е упражнявал фактическа власт върху имота постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, като го държал като свой.

Позовава се на придобилна давност считано от 14.03.2002 г., когато е влязло в сила решението на ПК Община Витоша за възстановяване на наследниците на Й.К.М. на правото на собственост по чл. 14 ЗСПЗЗ в стари реални граници върху нива с площ 2,658 дка и нива с площ 0,756 дка в землището на Драгалевци, м. Рудината. Навежда, че считано от възстановяване на правото на собственост с влязлото в сила решение праводателите на ответниците /реститути/, както и самите ответници не се интересували от имота; не са установили своя фактическа власт върху него, нито са смутили или отблъснали владението на П. Й. С. и на ищеца /негов син, присъединил владението на баща си/. Излага се в жалбата, че П. Й. С. в периода 1967 г. – 1990 г. облагородил имота - почистил го, засадил трайни насаждения, оградил го с ограда; след 1980 г. до 1987 г. е построил в имота сезонна паянтова постройка от 10 кв.м., а до 1999 г. е изградил и масивна постройка. Твърди, че той и наследодателят му са упражнявали фактическа власт върху имота постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, демонстрирайки това спрямо всички, като го придобили по давност.

Излага се във въззивната жалба, че неправилно СРС не е дал вяра на показанията на свид. И. и К., а напротив кредитирал е показанията на останалите водени от ответниците свидетели. Относно тях излага, че свид. Св. В. е син на ответниците и поради това е заинтересован от изхода на спора. Показанията му били противоречиви поради това, че не е запознат с постройките в имота и че е завил, че има наредени тухли. Оспорват свид. Н. да е влизал в багер с имота по поръчение на ответниците. Сочи се във въззивната жалба, че свид. А. е видял ищеца да поставя строителни материали в имота, както и че има финансов интерес от изхода на делото, понеже е отдал /т.е. като наемодател/ на ответниците под наем други, непроцесни имоти.

Въззиваемите С. Б. В. и В. Т. В. подават отговор на въззивната жалба от

27.09.2024 г., с който оспорват въззивната жалба. Излагат в нея, че са правоприемници на реститутите по ЗСПЗЗ и считано от придобиване на имота са установили фактическа власт върху него, предадена им от продавачите. Въпреки че ответниците не пребивават постоянно в имота, то те го владеят като едно от правомощията, включено в правото на собственост – заплащат данъците, правили са огледи поради желана продажба, разчистили са с багер, учредили са ипотека върху имота, предоставили са на трети лица правото да го използват, поставили са катинар на оградата. Оспорват П.

Й. С. след 2002 г. да е имал качеството владелец на имота. Сочат, че посещенията на имота на свид. И. и К. били спорадични и пресъздавали предимно действията по облагородяване на имота преди реституцията, през 70 –те , 80 –те и 90 – те години. П.

Й. С. бил съвестен ползвател съгласно законодателството преди 1989 г., когато имотът се е управлявал от държавата. Въззиваемите навеждат, че самото неползване на имота от собственика не е достатъчно за придобиване на имота по давност от евентуални държатели. Оспорват и ищецът да е владял имота.

Подадена в срок е и частна жалба вх. № 344510/29.10.2024 г. от П. П. С. против определение по разноските № 40330/05.10.2024 г. по гр.д. № 47 722/2023 г. на СРС, ГО, 25 състав. Частният жалбоподател излага, че разноските не са претендирани от ответниците своевременно. Списък по чл. 80 ГПК бил представен едва с молба от 2

16.04.2024 г.

Подаден е отговор от 11.12.2024 г. от С. Б. В. и В. Т. В.. Поддържат, че искането за присъждане на разноски било сторено своевременно, с отговора на исковата молба.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Като правилно решението следва да бъде потвърдено. Недоказано е останало ищецът да е държал като свой процесния недвижим имот в периода о т 13.08.2008 г.

/когато е починал баща му П. Й. С./ до 28.08.2023 г. Недоказано е останало имотът да е придобит по давност от ищеца за периода от 14.03.2002 г. до 28.08.2023 г., вкл. присъединявайки владението на П. Й. С..

Предявени са искове по чл. 124 ГПК от ищеца П. П. С. спрямо ответниците С.

Б. В. и В. Т. В. за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на процесния имот на основание давностно владение, осъществявано от него и от наследодателя му П. Й. С., в периода от 14.03.2002 г. до 28.08.2023 г.

Ищецът твърди, че имотът е бил предоставен на баща му П. Й. С. за вечно ползване като пустеещ с удостоверение № 569/31.01.1967 г. на Софийски градски народен съвет, ИК, от който момент П. Й. С. до смъртта си през 2008 г. е упражнявал фактическа власт върху имота постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, като го държал като свой. Ищецът се позовава се на придобилна давност считано от 14.03.2002 г., когато е влязло в сила решението на ПК Община Витоша за възстановяване на наследниците на Й.К.М. на правото на собственост по чл. 14 ЗСПЗЗ в стари реални граници върху нива с площ 2,658 дка и нива с площ 0,756 дка в землището на Драгалевци, м. Рудината.

Ищецът навежда, че считано от възстановяване на правото на собственост с влязлото в сила решение праводателите на ответниците /реститути/, както и самите ответници не се интересували от имота; не са установили своя фактическа власт върху него, нито са смутили или отблъснали владението на П. Й. С. и на ищеца /негов син, присъединил владението на баща си/.

Сочи се в исковата молба, че П. Й. С. в периода 1967 г. – 1990 г. облагородил имота - почистил го, засадил трайни насаждения, оградил го с ограда; след 1980 до 1987 г. е построил в имота сезонна паянтова постройка от 10 кв.м., а до 1999 г. е изградил и масивна постройка. Ищецът твърди, че той и наследодателят му П. са упражнявали фактическа власт върху имота постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, демонстрирайки това спрямо всички, като го придобили по давност до 2023 г.

Ответниците оспорват иска. Сочат, че на праводателите им – наследници на Й.М., с решения № 8458/08.02.2002 г., № 8596/10.09.2002 г. и решение № 8724/21.11.2003 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост в стари реални граници по чл. 14 ЗСПЗЗ върху нива с площ 2,658 дка и нива с площ 0,756 дка в землището на Драгалевци, м. Рудината. Възстановените собственици се снабдили с констативен нот. акт за правото на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ № 05, том втори, рег. № 3670, дело № 189/2004 г. по описа на нот. Р. Р.. Един от наследниците, на които се възстановява правото на собственост, е С. Б. В., собственик 3 на основание наследство на 4/480 ид.ч. от имота.

Ответниците се легитимират като собственици на имота по силата на нот. акт за покупко-продажба № 124, том първи, рег. № 3538, дело № 122/2004 г. от 08.06.2004 г., по силата на който останалите наследници са продали на ответника С. Б. В. притежаваните от тях 476/480 ид. ч. от имота. Към момента на сделката ответникът С.

Б. В. е в брак с ответника В. Т. В..

Ответниците сочат, че от момента на влизане в сила на решението на поземлената комисия праводателите им влезли във владение на имота и са им го предали на 08.06.2004 г.

Ответниците отричат да познават ищеца, както и ищецът или баща му да са демонстрирали пред тях намерение да своят процесния недвижим имот. Ответниците излагат, че въпреки че не пребивават постоянно в имота, то те го владеят като едно от правомощията, включено в правото на собственост – заплащат данъците, правили са огледи поради желана продажба, разчистили са с багер, учредили са ипотека върху имота, предоставили са на трети лица правото да го използват, поставили са катинар на оградата.

Установява се от скицата /л. 33/ и заключението на СТЕ, че процесният недвижим имот представлява ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Акад.

Сандерс“.

Имотът по плана от 2002 г. представлява имот с пл. № 1334 в кад. лист № 734.

Поради това, че имотът не е имал лице към улица след реституцията по силата на плана от 2006 г. е станал част от УПИ III -1334, 106, кв. 8 по плана за гр. София. Видно от писмо на СО изх. № 0817-188/7/16.01.2012 г. /л. 74/ новия УПИ III -1334, 106, кв. 8 по плана за гр. София е образуван от процесния имот, имот №106 частна общинска собственост и части от имот № 109, също частна общинска собственост, скица на л. 76 и л. 77. Според заключението на СТЕ УПИ III -1334, 106, кв. 8 е с площ 875 кв.м., като 710 кв.м. от него съвпадат с процесния ПИ.

Според свидетелските показания имотът се намира в Драгалевци, на пътя за Драгалевския манастир.

Не е формиран спор между страните относно идентичността между имота, предоставен за ползване на П. С. /баща на ищеца/, и имота, възстановен с решения № 8458/08.02.2002 г., № 8596/10.09.2002 г. и решение № 8724/21.11.2003 г. на ОСЗГ на праводателите на ответниците. На праводателите на ответниците е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ 2,658 дка и нива с площ 0,756 дка в землището на Драгалевци, м. Рудината. Процесният ПИ с идентификатор № *** е с площ 710 кв.м. по схема.

Достъпът до процесния ПИ с идентификатор № *** до улицата „Акад. Сандерс“ се осъществява през имот № 106 частна общинска собственост, граничещ на изток с процесния имот.

Вещото лице, вкл. след оглед на имота, дава следното заключение /обстоятелства, които не се и оспорват от страните/. Имотът е ограден от стара, на места паднала или с дупки ограда по северната, западната и южната си граница. На източната граница на ПИ с идентификатор № *** с имот № 106 няма ограда, а съществува ограда на лицето на имот № 106 откъм улицата. В оградата към западната и северната граница на имота има врати към съседните имоти. Оградата е 4 телена на бетонни колци или дървена.