Решение № 207 от 12.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20265001000168 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №98 от 08.12.2025 г.,постановено по т.д.№84/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,е осъдена Застрахователна компания “Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1700, Студентски комплекс, бул.“Симеоновско шосе“ №67А,на основание чл.432 ал.1 от КЗ, да заплати на Ц. А. С., ЕГН ***, от гр.С., ул.“***“ №28, сумата в размер на 80 000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от нея болки, страдания и неудобства, вследствие на получени при ПТП от 07.10.2022г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното й заплащане, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 80 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. и за законна лихва за периода от 07.10.2022г. до 27.02.2024г.,са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Със същото решение е осъдена Застрахователна компания “Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Хасково сумата в общ размер на 5 400лв., от която 3200лв.- държавна такса, съобразно уважения размер на предявените искове и 1

2200лв.-възнаграждение за вещи лица, заплатени от бюджетните средства на съда.

Освен това,с решението на ОС-Хасково от 08.12.2025 г. е осъдена Застрахователна компания“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокат А. Г. М.- САК сумата в размер на 7050 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

И на следващо място,с горното решение е осъдена Ц. А. С. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на Застрахователна компания“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, направените по делото разноски в размер на 807лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

С решение №15 от 04.02.2026 г.,постановено по т.д.№84/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №98 от 08.12.2025 г.,постановено по същото дело,като е постановено на страница петнадесета,на ред трети,отдолу нагоре и на страница шестнадесета,на ред седми,отдолу нагоре,ВМЕСТО С.,ДА СЕ ЧЕТЕ С..Това решение за поправка на ОФГ не е обжалвано от страните по първоинстанционното дело и е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби срещу решение №98 от 08.12.2025 г.,постановено по т.д.№84/2024 г. по описа на ОС-Хасково,подадени съответно от ищцата и от ответника в първоинстанционното производство.

С въззивната жалба на ищцата Ц. А. С.,подадена чрез пълномощника й адв. А. М.,решението на ОС-Хасково се обжалва в частта,с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 80 000 лв. до претендираните 200 000 лева.Жалбоподателката С. счита,че в тази обжалвана от нея част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.Заявява,че обжалва решението и в частта за разноските,които е осъдена да заплати на ответника.

Поддържа довода,че в обжалваната отхвърлителна част решението на ОС-Хасково е постановено в противоречие с материалния закон-чл.52 ЗЗД,тъй като определеното от съда обезщетение не съответства на размера на търпените от ищцата неимуществени вреди и по този начин,според жалбоподателката,е допуснато нарушение на принципа за справедливо обезщетяване на вредите.Твърди се още,че решението е неправилно и поради противоречие к т.11 от раздел III на Постановление №4/1968 г. На Пленума на ВКС,където са дадени задължителни указания,че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,които обуславят вредите,като в мотивите си към решението съдът трябва да посочи конкретно тези обстоятелства,както и значението им за размера на неимуществените вреди.Според жалбоподателката,съдът не е взел предвид в достатъчна степен търпените от нея болки и страдания,създаденият й дискомфорт и зависимото положение,в което е изпаднала-да се налага да ползва чужда помощ за елементарни битови 2 нужди.Посочен е и факта,че и към настоящия момент-3 години след инцидента,болките на ищцата не са отзвучали и според вещото лице-няма и да отзвучат напълно.Сочи се,че по делото е доказан /от коментирани в самата жалба доказателства/ един усложнен възстановителен период на ищцата,съпътстван от много силни болки,страдания и неудобства,който не е приключил и няма да приключи.Поддържа се още,е ОС-Хасково не е отчел цялостната тежка житейска ситуация,в която е попаднала ищцата С. вследствие на тежките й увреждания от катастрофата.

В обобщение,в жалбата си ищцата поддържа,че определеното с първоинстанционното решение обезщетение е в изключително занижен размер,който не е в състояние да репарира търпените от нея неимуществени вреди и затова е поискано решението да бъде отменено в частта,с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск срещу ЗК “Лев Инс”АД за разликата над присъдените 80 000 лв. до претендираните 200 000 лева и да се постанови друго,с което да се уважи претенцията на ищцата в пълния й предявен размер.Поискано е да се присъдят на жалбоподателката направените в производството разноски,както и да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

От ЗК“Лев Инс”АД с ЕИК 121130788 като ответник по жалбата на ищцата е подаден писмен отговор на същата жалба,чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството З. Т..В този отговор е изложено становището,че въззивната жалба на ищцата е неоснователна и следва да се остави без уважение по съображения,развити в отговора.

От своя страна ЗК“Лев Инс”АД с ЕИК 121130788 обжалва решение №98 от 08.12.2025 г.,постановено по т.д.№84/2024 г. по описа на ОС-Хасково,в частта,с която е уважен предявения от Ц. А. С. иск срещу дружеството за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000 лв. до присъдените 80 000 лв. /т.е. за разликата от 20 000 лв./,ведно с присъдените лихви и разноски. Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваната от него част решението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и като постановено в противоречие със събраните и проверени по делото доказателства,при неправилна преценка на събраните доказателства и при игнориране на съществените факти относно механизма на настъпване на процесното ПТП и приноса на самата ищца за настъпване на вредоносния резултат.

В жалбата си дружеството-жалбоподател поддържа довода,че определеното с решението обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. е завишено с оглед принципа за справедливост,високия принос от пострадалата и постоянната съдебна и застрахователна практика.Според застрахователното дружество,неправилно съдът не е отчел принос от ищцата за настъпване на вредоносния резултат.Счита,че е доказан принос над 50 % от ищцата,в качеството й на водач на МПС-лек автомобил “Опел Астра” с рег.

№***.Твърди в тази връзка,че ищцата се е движела по средата на пътя,причинявайки ПТП с насрещно движещ се лек автомобил “Мерцедес”,управляван от свидетеля И.П.П..Твърди,че последният се е движел в кривата на ляв завой и центробежната сила го изхвърлила крайно в 3 дясно,докато ищцата С.,не управлявайки достатъчно внимателно автомобила си се е движела от дясно на ляво,навлизайки в десен за нея завой,при което е причинила произшествието в насрещната за нея пътна лента.Това,според дружеството-жалбоподател,се установява от наказателното производство и от първата приета по делото експертиза.

Освен горното,дружеството-жалбоподател заявява,че следва да се отчете и безспорно установения /според него/ факт,че ищцата е управлявала автомобила без поставен предпазен колан.В тази връзка посочва,че според съдебно-медицинската експертиза,получените фрактури на двата долни крайника на ищцата са резултат от удар на коленете в арматурното табло,което не би настъпило при използването на предпазен колан.Това обстоятелство,според жалбоподателя,представлява самостоятелно основание за значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.Заключава в тази насока,че самоувредилият се не отговаря пред себе си за вредите,които си е причинил и съответно застрахователят не отговаря за вреди,причинени от самия пострадал водач,съгласно чл.494,ал.1 от КЗ,поради което счита,че обезщетението следва да се намали на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД при отчитане на процент на съпричиняване от ищцата в качеството й на водач на л.а. “Опел Астра” с рег.№***.

На следващо място,в подадената от застрахователното дружество въззивна жалба се поддържа довода,че уважения с първоинстанционното решение размер на обезщетението от 80 000 лв. е завишен спрямо реалните неимуществени вреди,претърпени от ищцата вследствие на процесното ПТП,както и спрямо икономическите стандарти на страната и доходите на населението към момента на застрахователното събитие.Поддържа още,че обезщетението не е съобразено и с константната съдебна практика по сходни случаи,като сочи в тази връзка и конкретни съдебни решения.Твърди също така,че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания,считайки за установено на база тези показания,че предстои смяна на цялата бедрена кост,което /според жалбоподателя/ е фактически невярно и доста субективно твърдение.

На база поддържаните в жалбата си доводи,дружеството-жалбоподател ЗК “Лев Инс”АД моли да бъде отменено решението на ОС-Хасково в частта,с която е уважен предявеният от Ц. А. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” за сумата над 60 000 лв. до 80 000 лв. /т.е. за разликата от 20 000 лв./,ведно с присъдените лихви и разноски.Претендира разноски.

Ищцата Ц. А. С. в качеството й на въззиваема по жалбата на ответника ЗК”Лев Инс”АД е подала в законния срок отговор на тази жалба,чрез пълномощника си адв. А. М..Счита същата жалба за изцяло неоснователна,а решението на ОС-Хасково в обжалваната от ответника-застраховател намира за правилно,законосъобразно и постановено при точно установена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.Конкретни доводи за обосноваване на това становище ищцата излага в отговора си.Моли въз основа на тях жалбата на застрахователя-ответник да се остави без уважение,а решението на ОС-Хасково да се потвърди в обжалваната от ответника част 4 като правилно и законосъобразно.Заявява в отговора си искане за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като всяка от тях е подадена от страна в конкретното първоинстанционно производство,имаща правен интерес да обжалва горното съдебно решение в съответно атакуваната от нея част и наред с това при подаване на всяка от жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо и двете въззивни жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо както в отхвърлителната му част,обжалвана от ищцата,така и в обжалваната от ответника осъдителна част.В тази връзка счита,че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а заедно с това намира за допустим и самият предявен в конкретното производство иск,намиращ правното си основание в разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ и предявен пред съда след подадена през застрахователя претенция по чл.380 от КЗ.