Решение № 1050 от 19.11.2013, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е гр.Варна, 19.11.2013 г.

Варненски окръжен съд, търговско отделение, в публично заседание на двадесети трети октомври през две хиляди и тринадесета година, проведено в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 2766 по описа за

2012 година на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

При условията на обективно евентуално съединеняване, са предявени искове от М.С.П.,*** срещу Б.Н.С., с ЕГН **********

***, с правно основание чл. 463, ал. 1 във вр. чл.

538, ал. 1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 120 000 евро, претендирана като главница по запис на заповед, издаден на 27.07.2009г. в гр. София, с падеж – 09.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, сумата от 120 000 евро, се претендира като главница по договор за заем от 27.07.2009 г.,с падеж 09.11.2009 г.05.11.2009г. до 08.05.2012 г., евентуално на плоскостта на неоснователното обогатяване, като получена от ответника без правно основание.

В исковата молба се излага, че като издател на записа на заповед от 27.07.2009 г. е посочен Б.Н.С. в качеството му на управител на „Н.”***168359, но към датата на издаване на ценната книга представителството на юридическото лице се е осъществявало само заедно от двамата управители Б.Н.С. и В.Д.С.. В резултат на подписването на записа на заповед без представителна власт, ответникът се е задължил лично по менителничния документ съгласно разпоредбите на чл. 462 от ТЗ, като към датата на падежа, паричното задължение по записа на заповед не е погасено. Излага обстоятелства относно наличието на каузално правоотношение по договор за заем, по силата на които ищцата е предала на ответника сумата от 120 000 евро, като записът на заповед е издаден като обезпечение по заемното правоотношение.

С допълнителната искова молба ищецът заявява, че записът на заповед е редовен от външна страна, но поради липса на надлежна представителна власт спрямо соченото като длъжник юридическо лице, ответникът се е задължли лично и носи отговорност по менителничния ефект, на осн. чл.462 от ТЗ.

С отговора на исковата молба, ответникът Б.Н.С. обосновава становище за недължимост на претендираната сума по исковата молба с възражения, че не съществува соченото в исковата молба каузално правоотношение по договор за заем, поради което не е налице твърдяната гаранционна функция на записа на заповед. Твърди, че не е получавал в заем посочената в записа на заповед, разписката и договора за заем сума, като оспорва автентичността на представената разписка от 27.07.2009 г. и договор за заем от същата дата.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, страните поддържат съответно исковете и възраженията си, ангажирани са и подробни писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

По главния иск

Предявен е менителничен иск за заплащане на сумата от 120 000 евро по запис на заповед от 27.07.2009г., издаден от „Н.” ООД, действащо чрез управителя си Б.Н. в полза на М.С.П. с падеж 9 ноември 2009г. Менителничният ефект е редовен от външна страна, съдържащ изискуемите реквизити съгл. чл. 535