Решение № 324 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300503232 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от Б. А. Т., с ЕГН: **********, чрез адвокат И. против Решение №3274 от 19.07.2024г., постановено по гр.д. №3491/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което съдът е предоставил на Д. Г. С., с ЕГН:

********** от гр.Пловдив, ж.к. ***, правото да осъществява определения режим на лични отношения между майката М. И. С., с ЕГН: **********, и детето А. Б. Т., с ЕГН: **********, определен с надлежен, влязъл в сила, съдебен акт, в случаите, когато майката М. И. С., с ЕГН: **********, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, на основание чл. 128, ал. 3 СК, като е задължил бащата Б. А. Т. да оказва необходимото за това съдействие.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Първостепенният районен съд е бил сезиран с предявен от Д. Г. С., срещу Б. А.

Т. и М. И. С., иск с правна квалификация чл. 128, ал. 3 от СК за осъществява определения режим на лични отношения между майката М. И. С. и детето А. Б. Т., определен с надлежен, влязъл в сила, съдебен акт, в случаите, когато майката М. И. С., временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване.

В исковата молба ищцата С. твърди, че е баба по майчина линия на малолетната А. Б. Т., родена от брака на дъщерята й - М. И. С. и Б. А. Т., прекратен с решение № 425/05.02.2018г. по гр.д. № 10669/2015г. на ПдРС. По силата на същото съдебно решение родителските права над внучката А., били предоставени на бащата, а на майката бил определен режим на лични отношения. Впоследствие режимът на лични отношения между майката и детето бил изменен с Решение № 260080/17.11.2020г., постановено по г.д. № 2240 по описа за 2019г. на PC-Асеновград.

Ищцата не можела да се вижда с внучката си нито да се чува по телефона с нея, освен ако не е в деня, в който дъщеря й упражнявала правото си на лични отношения и реално била взела детето при себе си. Детето израсло с грижите на ищцата С. и двете с детето имали чудесни взаимоотношения. Тъй като дъщерята на ищцата - М. С. работела и живеела в Кралство Дания, не можела пълноценно да осъществява режима си на лични отношения. Това пък водело до невъзможност ищцата С. да се вижда или чува с внучка си А.. Поради това ищцата С. предявила настоящия иск. Ищцата С. и нейната дъщеря М. С., когато последната била в България, живеели в едно домакинство в с. П., общ.Б. и при дъщерята на ищцата С. – Е., която живеела в гр.Пловдив, ***

Безспорно е по делото, а и от приобщения доказателствен материал се установява, че двамата ответници са родители на малолетното дете А. Б. Т., родена на 09.06.2011 г., а ищцата е негова баба по майчина линия. С решение №425 от 05.02.2018 г., постановено по гр.д. № 10669/2015 г. по описа на ПдРС, влязло в законна сила на 20.02.2019 г., родителските права спрямо А. Т. са предоставени за упражняване на бащата Б. Т.. С Решение № 260080/17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, І гр.с-в, влязло в законна сила на 14.11.2022 г., са изменени на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК мерките относно режима на лични отношения, определени със съдебно решение №425 от 05.02.2018 г. по гр. д.

№10669/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, като е определен следния режим на лични отношения между майката М. И. С. и детето А. Б. Т., както следва: всяка трета събота и неделя от месеца за времето от 17,00 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване на детето в дома на майката в с. П., община Б., област София, ул.***, първата половина от всички учебни ваканции, определи от МОН с преспиване на детето в дома на майката в с. П., община Б., област София, ул.***, а всяка четна година по време на Коледните празници от 17 часа на 23 декември до 18 часа на 28 декември, и за Новогодишните празници на всяка нечетена година от 09,00 часа на 28 декември до 19 часа на 03 януари следващата година, всяка четна година на рождения ден на детето А. Т. от 09,00 часа на 09 юни до 20 часа на 10 юни с преписване на детето в дама на майката в с. П., община Б., област София, ул.***, на имения ден на детето 9 декември всяка година от 17 часа до 21 часа, за Великденските празници по 3 дни, като през четните календарни години от 9 часа на Разпети петък до 18 часа на Светли понеделник, а на всята нечетна календарна година от 09,00 часа на Светли Понеделник до 20 часа на Светли четвъртък, както и всяка година на личните празници на майката М. С. – рожденият ден на 19 октомври от 17 часа до 22 часа, както и имения ден от 09,00 часа на 15 август до 21 часа на 16 август с преспиване на 2 детето в дома на майката.

Социалният доклад, приложен във въззивното производство по в.гр.д.

№2900/2023 г., след проведено от социалните работници анкетиране, сочи, че детето А. Т. не желае да има лични отношения с баба си по майчина линия.

Детето А. Т. е изслушано по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 2900/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като детето твърди, че само е пожелало да прекрати контактите си с майка си и баба си по майчина линия, а като причина детето изтъква, че е прочело документи отпреди години, които са формирали това му желание.

Според показанията на свидетелката Е. И. С., която е дъщеря на ищцата детето има силна емоционална връзка с ищцата. Ищцата С. живеела при нея в гр.Пловдив от 2019 г., не работела и й помагала при отглеждането на децата. Ищцата С. опитвала няколко пъти да вземе детето, но бащата заявявал, че след като не е упоменато от съда, нямат право на това. По делото като свидетел е разпитана и майката на ответника Б. Т.

– Л.И Т., според която майката на детето заминала за Дания и го оставила на грижите на бабата по майчина линия, която, от своя страна, заминала за Гърция и след това за Италия и го оставила на грижите на прабабата по майчина линия. Детето до края на 2021 г. живеело и учело в гр.Асеновград, а от началото на 2022 г. заживяло с баща си в с.Б., общ.Р., обл.Пловдив, където започнало и да учи.

При тези факти, първостепенният съд е приел, че след като майката на детето отсъства от страната през по голямата част от годината, тъй като живее в Кралство Дания, временно не е в състояние да упражнява определения режим на лични отношения с детето. Поради това е уважил предявения иск.

Така постановеното и атакувано пред настоящата инстанция решение на първостепенния съд, е валидно и допустимо, но неправилно.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 3 СК предвижда, че ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето. Бабата и дядото упражняват режима на лични отношения с детето, така както той е определен по отношение на възпрепятствания да го упражнява родител. При това от значение е обстоятелството дали родителят е в състояние да упражнява определения му режим на лични отношения с детето и поради какви обстоятелства, доколкото в определени случаи те могат да бъдат и основания за промяна на режима. Заместването е временно-само за периода на възпрепятстванетопоради което и не води до промяна на режима на лични отношения с родителя на когото е определен, нито пък освобождава същия от задълженията му като родител на детето. Заместването не трябва да е автоматично, а е допустимо да стане едва след преценка на съда за това дали са налице предпоставките за това и дали то е в интерес на детето.

Настоящият съдебен състав намира, че от една страна не се установи по делото ответницата М. С. да не е в състояние временно да упражнява определения й режим на лични отношения с детето А. Т.- обстоятелството, че същата живее извън пределите на Република България не е нито временно по смисъла на закона, нито може да се приеме за състояние, пречещо й да упражнява определения й режим /каквото, например би 3 било нейно заболяване, престой в болнично заведение и др. такива/, от друга- при положение, че същата живее в чужбина- би могла да поиска определяне на подходящ режим на лични отношения с детето, съобразен с това обстоятелство.

Поради изложените съображения иска, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя – ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното и във въззивното производство. Основателно се явява възражението на въззиваемата за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на фактическа и правна сложност на делото и на поставените за разглеждани по същото правни и фактически въпроси, както и на извършените от процесуалния представител на въззивника адвокат И. процесуални действия, адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до 1000 лева за всяка една инстанция или общо 3000 лева/включва се и адвокатско възнаграждението по в.гр.д.№2900/2023 г. на ПдОС/. Следва да се присъди и сумата от 30 лв. – държавни такси.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 3274 от 19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3491/2024 г., по описа на РС Пловдив, V бр.с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Г. С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Пловдив, ж.к. ***, на основание чл. 128, ал.3 СК в случаите, когато М. И. С., с ЕГН: ********** временно не е в състояние да упражнявa определения със съдебно решение режим на лични отношения с детето А. Б. Т., с ЕГН: **********, определеният й режим с детето да се осъществява от ищцата.

ОСЪЖДА Д. Г. С., с ЕГН: **********, да заплати на Б. А. Т., с ЕГН:

**********, сумата от 3030 лева -разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5