Акт № 1614 от 28.10.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1614

Габрово, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700243 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба с вх. № СДА-01-1451 от 05.06.2026 г., подадена от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, представлявано от управителя П. Ц. против Заповед № РД-25-ЗС-07-163/ 22.05.2026 г., издадена от Директор на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Габрово, с която на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 587,99 евро.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Според жалбоподателя по отношение на пациентите с история на заболяванията (ИЗ) ИЗ4011 Б. М. И. и ИЗ3910 Х. И. Д. същите по свой суверенен избор потърсили лечебното заведение за оказване на спешна медицинска помощ. Лечебното заведение нямало право да откаже на пациента тази помощ поради нарушение на НРД 2025 и опасност от административни процедури за нарушение. Изпълнени били всички задължително основни – три диагностични и една оперативна процедура по лечебно диагностичния алгоритъм по тази клинична пътека (КП).

Не на последно място в обжалваната заповед било посочено, че на основание чл. 453, ал. 6 от НРДМД-2023 общият размер на санкцията е в размер на 1150 лева или 587,99 евро. В последния абзац от заповедта било посочено, че след влизането ѝ в сила ще бъде издадена писмена покана за възстановяване на 1480 евро. Поради което не ставало ясно какъв е размера на наложената санкция. Направено е искане за отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание за оспорващата страна МБАЛ “Д-р Стойчо Христов“ ЕООД не се явява представител

Ответната страна Директор на РЗОК Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Н., който оспорва жалбата,. По същество се прави искане за отхвърляне на оспорването. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение от оспорващата страна.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) София и оспорващата страна в настоящото производство МБАЛ “Д-р Стойчо Христов“ ЕООД Севлиево е сключен Договор № 070247 от 18.10.2023 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК.

Със Заповед № РД-25-07-54/ 06.02.2026 г. директорът на РЗОК - Габрово наредил да се извърши планова, тематична, първична проверка на лечебното заведение за болнична помощ – оспорваща страна в настоящото производство за контрол на сключения Договор № 070247 от 18.10.2023 година за изпълнение на КП, АПр и КПр в съответствие с общите и специални условия на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРДМД 2023-2025), приложенията към него и ЗЗО във връзка с докладна записка на РЗОК Габрово 07/ДЗ-379/ 27.11.2025 г.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-25-07-54#1/ 27.02.2026 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-07-54#2/ 27.02.2026 г. Двата цитирани Протокола са връчени на представители на проверяваното болнично заведение на 04.03.2026 г.

Лечебното заведение е депозирало Възражение с вх. № 48-07-070247-0753 от 10.03.2026 година. Със Заповед № РД-09-07-53/ 12.03.2026 година директорът на РЗОК Габрово е определил арбитражна комисия, която да разгледа възражението на МБАЛ “Д-р Стойчо Христов“ ЕООД. По делото няма данни дали е било образувано арбитражно производство и дали е поставено решение на комисията по подаденото възражение.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкция № РД-25-ЗС-07-163 от 22.05.2026 година, издадена от директора на РЗОК Габрово, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 587,99 евро. В заповедта е посочено, че в Протокол № РД-25-07-54#1/ 27.02.2026 г. са установени общо три нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, извършено от оспорващото лечебно заведение – две по КП № 158 (ИЗ № 4011 и 3910) и една по КП 88.1 (ИЗ № 3609). В заповедта посочено, че фактическите основания и мотиви за налагане на санкцията са изчерпателно посочени в Протокол № РД-25-07-54#1/ 27.02.2026 г., като са възпроизведени в заповедта накратко.

Относно пациентката, преминала с ИЗ № 3609 по КП 88.1 „Диагностика и лечение на хронична бъбречна недостатъчност при лица над 18 г.“ в периода 19 24.09.2025 г. Съгласно чл. 379 от НРДМД 2023 г. НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващо заболяване и усложнения. В случая не била осигурена медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената относно придружаващото заболяване, с което бил нарушен чл. 33, т. 1 и 2 от НРД, вр. чл. 55 (2) от ЗЗО, за което ЛЗ ЛЗ подлежи на санкция с финансова неустойка в размер от 200 до 500 лв. на основание чл. 455 (3) от НРДМД 2023 г. Дейността по ИЗ № 3609 е платена от бюджета на НЗОК без правно основание, поради което е включено в ПНПС № РД-25-07-54#2/ 27.02.2026 г. за връщане 1123,85 лв./ 574,62 евро.

Относно пациент с ИЗ № 4011, хоспитализиран за периода 22-24.10.2025 г. по КП № 158 «Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани» и пациент с ИЗ № 3570, хоспитализиран по същата КП за периода 15-17.10.2025 г. В двата случая лицата били постъпили по повод оток, болка и зачервяване в областта на първи пръст на ходилото, афибрилни. Специфичен статус : абсцес на първи пръст с колатерален възпалителен вал, подлежащ на оперативно лечение с размер 4 см. в диаметър. Проведените параклинични изследвания са в референтни граници на лабораторията, която ги е изследвала. Микробиологичното изследване на секрет от гноен секрет от рана е стерилно. Според контрольорите от изследванията не се потвърждава диагнозата «Абсцесс» на първи пръст, а се касае за «панацинариум». Допълват, че посочените оперативни дейности са обект на извънболнична медицинска помощ на специалист по хирургия. Двете жени не са имали индикации за хоспитализация по тази клинична пътека, което се явява в нарушение (и в двата случая) разпоредбата на чл. 321, т. 5 «а» от НРДМД 2023 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. За всяко от тези нарушения ЛЗ подлежи на санкция «финансова неустойка» в размер от 200 до 500 лв. на основание чл. 455, ал. 3 от НРДМД-2023 г. С оглед вида и характера на нарушенията, посочените ИЗ са включени в ПНПС № РД-25-07-54#2/ 27.02.2026 г. за връщане на общо 1772 лв./ 906,01 евро.

Възраженията на лечебното заведение са отхвърлени по изложени подробни мотиви. Предвид изложените мотиви е прието, че санкциите за трите нарушения следва да са между законоустановения минимум и максимум, поради което са наложени следните санкции : по т. 1 финансова неустойка в размер на 350 лв. или 178,95 евро и по т. 2 и т. 3 „финансова неустойка“ в размер на 2 по 400 лв. или общо 800 лв. или 409,03 евро. На основание чл. 453, ал. 6 от НРДМД 2023 г. общият размер на санкцията по тази заповед представлява сбор от санкциите за всяко едно от нарушенията по точки 1, 2 и 3, т. е. сумарно 1150 лв. или 587,99 евро. Посочено е още, че на основание чл. 451, ал. 2 от НРДМД 2023 г. ще бъде издадена писмена покана за възстановяване на 1480 евро/ 2895,85 лв. по ПНПС № 54#2/ 27.02.2026 г.

Според вещото лице д-р Ш., чието заключение не е оспорено от страните и прието от съда като доказателство по делото, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, пациентите по ИЗ № 4011 и ИЗ 3910 са приети за лечение с идентични оплаквания от оток, болка и зачервяване в областта на първи пръст на ходилото. Прието е и при двете пациентки, че се касае за абсцес и е проведено оперативно лечение, включващо радикална ексцизия на кожа и подкожна тъкан с капсулата на абсцеса. В двата оперативни протокола са описани идентични находки : наличие на „абсцесна кухина с диаметър 4 см., от която изтича гноен секрет“. Извършени са микробиологични посявки, които и при двата случая не показват наличието на бактериална инфекция (посявките са стерилни). Няма обективни данни от прегледа и/или изследванията за тежък гнойно-възпалителен процес, които да подкрепят диагноза абсцес (повишена температура, отпадналост, наличие на флуктуация в зоната на абсцеса, ограничени до невъзможни движения в зоната, завишен брой левкоцити, завишен CPR и др.). При така описаните констатации диагнозата абсцес е изключително малко вероятна и при двете пациентки за лечение по КП № 158.

По отношение на пациентката с ИЗ 3609 по КП 88.1. вещото лице е установило, че се касае за 82 г. пациентка, постъпила за лечение за пореден път с оплаквания от болки в кръста двустранно и по хода на уретрите (пикочопроводите), често и болезнено уриниране. Данните от прегледа са двустранно двустранно положително сукусио реналис, от лабораторните изследвания със завишени стойности на азотните тела, промяна в електролитите (силно завишен калий), като от ултразвуковото изследване потвърждават основната диагноза – налице са индикации за хоспитализация. Спазено е изискването за минимален болничен престой – постъпила на 19.09., изписана на 24.09.2025 г. Приложени са изискващите се три основни диагностични процедури и две основни терапевтични процедури. Дехоспитализацията е извършена при липса на медицински риск от изписването и стабилизирано общо състояние. Проведено е лечение и на клинично изявените придружаващи състояния (хипертония, сърдечна недостатъчност, увреждане на сакралния плексус – диуретици, антагонисти на ангитензинконвертиращия ензим, калциеви антагонисти, тромбоцитни антиагреганти, нестероидни противовъзпалителни, спазмолитици). На пациентката е осигурена медицинска помощ по вид и обем съгласно договорената.

В съдебно заседание на 29.09.2026 г. вещото лице уточни, че клиничното състояние, липсата на температурна реакция, както и резултатите от направените лабораторни, вкл. микробиологични изследвания не потвърждават наличието на инфекция. Според вещото лице най-вероятно при пациентите е бил налице панарициум на база врастнал нокът и лечението е следвало да се проведе амбулаторно. Вещото лице дава заключение, че и в двата процесни случая не са били налице индикации за хоспитализация по КП № 158, като видно от Приложение № 17 към НРДМД 2023 година индикация за хоспитализация по посочената пътека е наличието на абсцес.

Според чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45, една от които е извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване (т. 3). Съгласно чл. 321 от НРДМД 2023-2025 г. Клиничните пътеки (КП) се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, сред които са задължителен минимален болничен престой за осъществяване на посочените в КП дейности и процедури във времеви план, терапевтични процедури, поставяне на окончателна диагноза, дехоспитализация при определяне на следболничен режим и документиране на дейностите по съответната КП.

Разпоредбата на чл. 455, ал. 3 от НРДМД 2023-2025 година предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този договор, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лева. Редът за налагане на санкциите е уреден в чл. 449 и следващите от НРДМД 2023-2025 година, в чл. 464 от същия НРДМД е регламентиран редът за работа на арбитражните комисии. Според цитираните разпоредби Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. Арбитражът не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. В чл. 465 е предвидено че в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед за налагане на предвидените в НРД санкции.

Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10743d4d-8a49-437d-864e-bf502855648b