Решение № 1349 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501407 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалвано е Решение №1272/21.03.2024г., постановено по гр.д.№ 18600/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив, осми гр.състав, с което се осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет Я.Й., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ***, Областно пътно управление – Пловдив, юрисконсулт М. А., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., сумата от 16 723, 12 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за отстраняване на вредите по лек автомобил „Мерцедес С560 4 Матик“ с рег. № ***, следствие настъпило на 04.03.2021 г. на автомагистрала „Тракия“ при километър 133 в посока гр. Бургас пътнотранспортно произшествие, поради удар във внезапно появило се на пътното платно безстопанствено животно - куче, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.10.2023 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 968, 92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, представлявано от пълномощника юрисконсулт М. А., с която се обжалва решението на районния съд изцяло. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в 1 противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на действащото законодателство, не кореспондира със събраните по делото доказателства, неправилно е и е незаконосъобразно. Излага съображения, че в първоинстанционното производство не са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, които да изясняват механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и описаните вреди, както и че при формиране на правните си изводи, неправилно съдът е кредитирал представения Протокол за ПТП.Твърди, че не е възникнало право на застрахователя да се суброгира в правата на увредения и да предявява регресна претенция спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“.

Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск от ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482,чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц.Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски във въззивното производство, включително юрисконсулстко възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовото страна разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран от ЗД “Бул Инс” АД – гр. София с иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ във във вр. с чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.19 ал.1 ЗП, като в исковата молба се твърди, че на 04.03.2021 г. на автомагистрала „Тракия“ при километър 133 в посока гр. Бургас е реализирано ПТП, при което МПС „Мерцедес С560 4 Матик“ с рег.

№ ***, собственост на „РиТ Инвест“ ЕООД – гр. София, управлявано от водача Д.Б.Д., е ударило внезапно появило се на пътното платно безстопанствено животно - куче, следствие на което на МПС-то са били причинени щети. Тъй като автомобилът е бил застрахован в ищцовото дружество със застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № Е21600001265/17.02.2021 г., валидна към момента на събитието, в ищцовото дружество е била заведена Щета № 2103006344/04.03.2021 г. Извършени били описи на щетите и автомобилът е бил възложен за ремонт на доверен сервиз на ищеца - „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, като по време на ремонта на собственика на увреденото МПС е била предоставена услуга за ползване на заместващ автомобил на стойност 400 лева. Съгласно издадените от сервиза фактури, общата стойност на ремонта на увредения автомобил е 16 298, 12 лева с ДДС , която бил изплатена на сервиза с преводни нареждания – поради което, предвид извършеното плащане, ищецът твърди, че на основание чл.410 от КЗ е встъпил в правата на 2 застрахования против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и ликвидационни разноски – включително и стойността на услугата за предоставяне за ползване на заместващ автомобил. На 15.02.2022 г. ищецът е изпратил до ответната страна регресна покана, като е поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение, стойността на услугата за заместващ автомобил и ликвидационни разноски в 5-дневен срок от получаването на поканата. Тъй като доброволно сумата не била изплатена, за последният е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, предвид на обстоятелството, че произшествието е станало на път, за поддържането на който отговаря ответната страна, да му заплати сумата 16 723, 12 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение (включително и цената на предоставената услуга за ползване на заместващ автомобил) и ликвидационните разноски в размер на 25 лева, заедно със законната лихва върху главницата.

Ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – София оспорва изцяло иска.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпълнила задължението си да осигури безаварийно движение на участниците, в което се състои и неговата противоправност, доколкото е в пряко нарушение на произтичащите за него задължения, респективно участъкът на пътно – транспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа от ответника и последният отговоря за него. Приел е, че със заплащането на обезщетението на сервиза, извършил ремонта, предвид разпоредбата на чл.410 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования против ответната страна до размера на платеното обезщетение, стойността на услугата за заместващ автомобил и ликвидационни разноски, поради което искът като доказан по основание и по размер е уважен изцяло, заедно със законната лихва върху главницата.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическато обстановка изложена от първоинстанционния съд, поради което касаещо същата по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ПРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Основателността на иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните материални предпоставки:

1.Наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и 3 застрахователя – ищец;

2.Настъпване на застрахователното събитие; 3.Заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. Изплащането на застрахователното обезщетение има за последица възникването на субективното суброгационно право застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следва да бъдат установени в производството също така и предпоставките на нормата на чл.49 от ЗЗД по отношение на ответната страна а именно: 1.

Противоправно поведение на лица изпълнители на работа при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа; 2. Настъпили вреди от действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея; 3. Причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на виновно поведение.

По отношение на оплакванията, касаещи неправилни изводи на съда относно наличието на отговорност на АПИ и неизпълнение на задълженията на последната по поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства намира следното:

Съгласно чл.3, ал.7 и ал.2 от Закона за пътищата- автомагистралите са републикански пътища, национални обекти - специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от които е наличието на предпазна ограда - чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за пътищата. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 от ЗП, като се управляват от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" - чл.19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.Управлението на пътищата, съгласно, ал. 2, т. 3 и т. 4 включва:

"организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата" и "организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя", като в § 1, т. 4 от ДР на ЗП е посочено, че "защитната ограда" е "пътна принадлежност" по смисъла на закона и е дадена легална дефиниция на "поддържане на пътищата" (т. 14, § 1 от ДР на ЗП) - "дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата".Съгласно чл. 30 от ЗП дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенцията чрез действията на нейните служители.

Следователно, както е посочено и в решение № 122 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, Агенцията отговаря за вредите, произтичащи от действията 4 или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата

В конкретния случай, по делото e безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала Тракия, км 133 в посока Бургас, т.е участък от републиканската пътна мрежа. Служители на Агенцията са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък, като недопуснат описаната ситуация, довела до нахлуване на безстопанствено животно - куче на пътното платно, което е предназначено за движение само на МПС и то с високи скорости.

Отговорността на АПИ в конкретния случай се свързва с общото законово задължение на ответника АПИ по чл. 30 вр. чл. 19 от ЗП да поддържа пътищата, вкл. като ги защитава от нахлуване на безстопанствени животни. По делото не се доказа, че в конкретния участък на автомагистралата поставената предпазна мрежа е с нарушена цялост / показанията на свидетеля Н. П./, но наличието на безстопанствено животно куче на пътното платно, означава, че не е изпълнено посоченото общо законово задължение.