Решение № 907 от 23.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100515082 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на П. Н. Д. (И.) с вх. № 38741/05.11.2021 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ по изп. дело № 20148560400224 срещу Разпореждане от 28.10.2021г., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липсата на действия за повече от две години съгласно молба на длъжника от 04.10.2021г.

В жалбата се излагат доводи, че срока по чл. 433, т. 8 от ГПК е изтекъл след образуване на делото, защото не са реализирани действия, прекъсващи давността и прекъсващи срока за перемпция.

Нямало реално накърняване на нейни права, което да се счита за действие на принудително изпълнение.

Моли съдът да отмени атакувания отказ на ЧСИ.

Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че са искани на конкретни дати действия от взискателя.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира жалбата за допустима и редовна, но неоснователна поради следното:

За прекъсване на срока по чл. 433, т. 8 ГПК е достатъчно взискателя да поиска действие на изпълнение - не е необходимо то реално да е извършено, защото съдебния изпълнител трябва да го извърши, а не взискателя и пропуските на СИ не са в тежест на взискателя.

1

В конкретния случай изпълнителното дело е образувано на 28.01.2014г. На същата дата са изпратени запорни съобщения до множество банки. Самият факт на изпращане на запорно съобщение е достатъчен за прекъсване и на срока за перемпция и на давността (вж. ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС), като е без значение дали е имало сметка в съответната банка или не.

С молба вх. 67168/11.12.2015г. взискателя е поискал извършване на опис на движими вещи. На 03.05.2017г. е изпратено запорно съобщение до работодател, получено на 16.05.2017г, и с това отново е прекъснат срока.

На 20.06.2017 с молба взискателя е поискал справки и налагане на запори и възбрани.

На 03.06.2019г. е поискал запор на банкова сметка. На 10.06.2019г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до банката.

На 01.06.2021г. взискателя е поискал запор в друга банка, като запорно съобщение е изпратено на 19.07.2021г.

Видно от датите на молбите и на актовете на ЧСИ между тях няма изтекли две години и следователно перемпция не е настъпила към деня на молбата на длъжника, а и към днешна дата, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.10.2021г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ по изп. дело № 20148560400224 с коет о Ч С И е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липсата на действия за повече от две години съгласно молба на длъжника от 04.10.2021г.

Решението е окончателно.

Препис да се изпрати на ЧСИ Б. за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2