Решение № 137 от 11.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601497 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Т. Й. като сл.защитник на подс. М. И. М. срещу присъдата, постановена по НОХД № 5791 /2021г. по описа на Пловдивски районен съд.

С горепосочения съдебен акт подсъдимият М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. В негова тежест са били възложени разноските, направени в хода на наказателното производство. Съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото.

Присъдата се обжалва с доводи за незаконосъобразност. Прави се искане за признаване на подсъдимия за невинен, с наведени възражения относно липсата на доказателствена обезпеченост на авторството на стореното в лицето на предаденото на съд лице. Иска се отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Изтъкват се и оплаквания за явна несправедливост на наказанието. Алтернативно се претендира изменение на атакувания съдебен акт чрез индивидуализация на наказанието по чл.55 от НК.

Горните доводи се поддържат в съдебното заседание пред въззивния съд. Подсъдимият се придържа към становището на своя защитник и е съгласен с направените възражения. Желае да бъде оправдан.

1

В съдебно заседание представителят на Пловдивска окръжна прокуратура оспорва жалбата. Желае атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК, като взе предвид становищата на страните и след като съобрази доказателствата, събрани от първата съдебна инстанция и тези, приобщени след проведено въззивно съдебно следствие, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружество „******” /****/ ЕАД - Пловдив било с административен адрес гр. Пловдив, бул. "*****" № **. В базата на дружеството имало производствен цех и административната сграда, с разположени в нея кабинети. Достъпът до двора на предприятието и административната сграда бил контролиран, като на портала имало кабинка с охранител и турникет за работниците и посетителите, както и бариера, чрез която се осъществявал пропускателния режим на товарните автомобили. Административната сграда била с два входа - северен и южен и в нея се влизало посредством магнитна /чип/ карта, който били давани на служителите. Картите за достъп били с номера, а не поименни, и се зачислявали на съответния служител при назначаването му на работа, а при прекратяване на трудово правоотношение картите се отчислявали и се връщали от служителя в отдел „Човешки ресурси“, след което се предоставяли на нов служител. Данните по картите се проследявали съобразно техния уникален номер. Външни лица влизали само с придружител. На фасадата на административната сграда имало поставена камера за видеонаблюдение, която имала обхват върху южния вход на предприятието и портала на двора с бариерата. В самата административна сграда нямало изградено видеонаблюдение.

Пострадалият М. Д. бил *** гражданин със статут на постоянно пребиваващ чужд гражданин в Република България и живеел от повече от 10 години в страната. Той работел в „****” ЕАД - Пловдив като ********.

Свид.К. К. също работел в дружеството като ******** „Логистика“.

Кабинетите на Д. и К. се намирали един срещу друг на втория етаж от административната сграда. Свид.М.Б. работела в дружеството като ******** и кабинетът й се намирал на първи етаж в административната сграда.

От лятото на 2018 г. подсъдимият М. М. започнал работа в **** ЕАД по трудов договор със срок на изпитване на длъжност ********, а негов пряк ръководител бил свид.К.. На 21.11.2018 г. трудовите му правоотношения с дружеството били прекратени, тъй като същият не бил дисциплиниран 2 работник. Била му предоставена карта с чип за достъп до административната сграда, която подсъдимият върнал при напускането си на 22.11.2018 г.

Свидетелите К. и Б. познавали подсъдимия М.. Около седмица преди да бъде прекратено трудовото правоотношение подсъдимият бил извикан в кабинета на К. за разговор, включително и по повод предходни неизпълнения на трудовите му задължения и подсъдимият бил наясно къде се намира кабинета на свид.К. К..

На 26.11.2018 г. около 14,30 ч. подсъдимият отишъл на базата и административната база на дружеството. Той преминал през портала на двора, без да бъде забелязан от служителите от охраната същия ден - В.Д. и А.А., ******** към „ВИП Секюрити”, тъй като бариерата била вдигната и в този момент влизал камион в базата, който регистрирали за достъп. Така подсъдимият не преминал през турникета, не бил отбелязан като посетител и нямал придружител. Подс.М. бил облечен в тъмно зимно яке, с поставена качулка на главата, сини дънки и тъмни на цвят обувки. Преминаването му през портала и бариерата, както и насочването му към административната сграда били заснети от камерата за видеонаблюдение.

Подс.М. се насочил към южния вход на административната сграда и в 14:36 часа на горепосочената дата влязъл в нея посредством картата за достъп на друг служител на дружеството. След влизането си отишъл на втория етаж, където били кабинетите на свидетелите К. К. и М. Д.. Последният бил установил практика да държи вратата на кабинета си отворена, за да могат служителите да имат свободен достъп до него, да не се притесняват, когато го търсят, срещите с него да бъдат непосредствени, като не желаел и да има предварително преминаване през помещението на секретаря, което се налирало от другата страна на кабинета му. В кабинета си Д. бил оставил мъжката си чанта - марка „Делси“, която била от черна на цвят кожа с презрамка за носене през рамо, с два ципа - за външен и вътрешен /основен/ джоб. В чантата си държал лични документи - карта на постоянно пребиваващ чужд гражданин, *** лична карта, *** свидетелство за управление на МПС, карта за магазин „Метро“, карта за зареждане на гориво за бензиностанция „Еко“, 3 бр. дебитни карти на „Райфайзен банк“, две от които негови и една служебна, една кредитна карта на негово име от същата банка, документи на служебен автомобил - свидетелство за регистрация на МПС марка „Хонда СВР“, с рег. № ********, както и устройство за пушене на „IQOS“, синьо на 3 цвят, ведно с електронната цигара в комплекта. Имал и портфейл от черна естествена кожа марка „Петек“, в който имало и пари - сумите от 300 лева и 200 евро /с левова равностойност 391,17 лева/. Вътре в портфейла, който бил с много отделения и специални такива за карти, постр.Д. държал един златен кръст, със златен синджир, 14 карата, който бил с размери 1,5 см. ширина и около 3 см височина и тежал около 7 гр. Синджирът бил плътен, плосък с широчина около 2 мм, дължина около 40 см. и тегло около 5 гр. Общото тегло на синджира и кръста било 12 грама, като синджирът бил подарък от майката на свидетеля и той си го носел по този начин със себе си. По същия начин, в портфейла си свидетелят съхранявал и друга много ценна за него вещ - кръст, зелено-сив на цвят от пластмаса, който му бил подарък от свещеник и бил изработен ръчно в манастир от „Св. Паисиос“, Гърция. В портфейла държал и една малка икона на „Св. Паисиос“, с размери около 9 см х 6 cм, както и две снимки на дъщерите си като малки.

Подсъдимият влезнал в кабинета на Д., но последният го нямало. В последващия момент, в който Д. се върнал, сварил в кабинета си подс.М. М. и го попитал какво иска, тъй като не го познавал. Подсъдимият заявил, че търси кабинета на К.. Д. му го посочил и подсъдимият се насочил към отсрещния кабинет. След това Д. отново напуснал кабинета си, тъй като следвало да отиде до сградата с парното отделение и се забавил там около 30 минути.

Когато влезнал в кабинета на К., подсъдимият му заявил, че желае да си получи трудовото възнаграждение по-рано. Двамата провели разговор в тази връзка, като К. в присъствието на М. се обадил и на ******** на „Човешки ресурси” дали било възможно да се направи изключение на процедурата и подсъдимият да си получи възнаграждението по-рано, но това не било възможно и се уговорили подсъдимият да дойде в последващ ден. След това М. напуснал кабинета на свид.К.. Вместо обаче да напусне сградата, подсъдимият решил да вземе за себе си забелязаната по-рано от него в кабинета на пострадалия мъжка чанта марка „Делси“, оставена от Д. там, който в този момент бил в отделението за парната инсталация. М. влязъл в кабинета на оперативния директор, взел чантичката с намиращите се в нея вещи, поставил я под якето си и придържайки я с едната си ръка напуснал кабинета на свид.Д..

След това подсъдимият слязъл на първия етаж на административната сграда и отишъл в касата при свид.Б.. Отворил вратата на кабинета й и 4 останал на прага. По същото време там се намирал свид.Е.Д. – ******** в дружеството, който отчитал оборотни средства. Б. познавала подсъдимия и знаела, че той бил напуснал работа. М. поискал Б. да му отвори с картата си вратата на изхода от сградата. Тя му казала да изчака, за да приключи с отчитането на парите на Д.. На няколко пъти подсъдимият попитал Б. кога ще му отвори вратата. В крайна сметка свид. Д. отворил вратата на сградата със своята карта в 14:54 часа на 26.11.2021 г. и така подсъдимият излязъл от административната сграда. На излизане от портала на дружеството бил заснет от камерата за видеонаблюдение, без качулка на главата, като държал дясната ръка свободно до тялото, а лявата държал пред тялото си, свита в лакътя.

След като пострадалият Д. се върнал в кабинета си, установил, че чантичката му не е на мястото, където я бил оставил. Отишъл в кабинета на К. и му споделил за установената липса. В проведения с К. К. разговор разбрал, че М. М. бил бивш работник на дружеството. Д. обяснил на К., че малко порано заварил подсъдимия в кабинета си, който му заявил, че търси К., което учудило последния, тъй като подсъдимият знаел къде е кабинета на прекия му ръководител, защото го посещавал и преди.

Свидетелите Д. и К. прегледали записите от камерата за видеонаблюдение и установили, че подсъдимият влязъл в **** в 14:36 часа и напуснал обекта в 14:54 часа. На записа свидетелите видели, че на излизане подсъдимият придържа с лявата си ръка нещо под якето си.

Районният съд е извел същата фактическа обстановка от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и в частта, с която са били приобщени чрез прочитането им, частично от обясненията на подсъдимия, от експертните заключения, вещественото доказателство и писмените доказателства по делото. Направил е изводите си въз основа на съвкупност от косвени доказателствени средства и е приел, че те са годни да обосноват извод за вината на предаденото на съд лице и в този смисъл е постановил обжалвания съдебен акт. Аргументирано е кредитирал показанията на свид.К. и Б., дадени на досъдебното производство, които след прочитането им по съответния ред в съдебно заседания бяха потвърдени от свидетелите, поради липсата на спомен от изминалото време спрямо датата на разследваното събитие.

В хода на въззивното производство е извършено съдебно следствие чрез допълнителен разпит на свидетелите К. К. и Г. М., както и при условията на 5 устност и непосредственост на свид. М. Д., който не е бил разпитван пред районния съд. Допуснат до разпит е и нов свидетел – А. Я., работещ като ******** в **** АД. Настоящият съд е приобщил допълнителни писмени доказателства – справки, отразяващи контролирания достъп на 26.11.2018г. в базата на горепосоченото дружество и за двата входа и изходи –южен и северен.

Допълнително събраните от въззивния съд доказателства подкрепят изводите по фактите и правото, направени от първостепенния съд.