Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1152 от 22.07.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 659/2026
Вид
Решение № 1152
Подписан
22.07.2026
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Плевен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20264430100659 по описа за 2026 година

Производството по гр.д.№659/2026г. по описа на ПлРС е образувано по искова молба от К. Х. Й., ЕГН**********, против КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №960349/10,11,2023г. и иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 евро, недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №960349/10,11,2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №960349/10,11,2023г. за сумата от 500лв. Твърди се, че е предвидено Договорът да бъде обезпечение, като при неизпълнение на това задължение, се начислява неустойка. Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11 от ЗПК, посоченият ГПР по договора не включва всички разходи по кредита. Твърди се, че договорът е нищожен. Твърди се, че сумите по договора са платени. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК*** чрез адв. Х.М., изразява становище за недопустимост, евентуално- за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесният договор е действителен, като са спазени всички изисквания по ЗПК, по отношение формирането на ГПР. Сочи, че уговорената неустойка не е включена в ГПР. Твърди се, че клаузата за неустойка е действителна, както и че не е налице неравноправност по ЗЗПотр. Сочи се, че по договора е уговорен гратисен срок, както и че таксата, която се начислява за това е допълнителна и незадължителна услуга. Сочи се, че от страна на ищеца е заплатена само сумата по главница и няма плащания на други суми по договора.

1

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 29,06,2026г., е прекратено частично производството по делото, по предявеният и иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 евро, недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №960349/10,11,2023г., поради оттегляне на иска. Определението е влязло в сила.

По делото безспорно се установява факта на сключване на процесния Договор за потребителски кредит №960349/10,11,2023г., за сумата от 500лв , за срок от 45 дни, платим на една погасителна вноска от 527,50 лв., при ГПЛ от 44 „ и ГПР от 54,38%.; безспорно е също усвояването на сумата от ищеца- заемател. Съдът приема за установено също, че от страна на ищеца е погасена сумата за главница по договора, от 500лв, на 05,12,2023г.

/съобразно представената справка за плащанията по договора/. Установява се също, че по процесния договор е включена услуга „Експресно разглеждане“ на искането за кредит, за което е начислена такса в размер на 260.50лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция– търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът намира, че няма пречка за длъжника да предяви иск за нищожност на договора за заем, независимо факта на погасяването /предсрочно/ на задължението по него.

Съдът приема, че клаузата от Договора за заем, предвиждаща услуга „Експресно разглеждане“ на искането за кредит, за което е начислена такса в размер на 260.50лв. е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че услугата „експресно разглеждане“, не представлява допълнителна 2 такава и няма пряко отношение към насрещните престации на страните по договора. Така уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните.

Установява се също, че ГПР по договора не обхваща уговорената такса за експресно разглеждане, респ. същата не фигурира като разход по кредит, поради което е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Съобразно цитираната норма, договорът за кредит трябва да съдържа ясна информация относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,

На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №960349/10,11,2023г. е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът приема, че възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалният представител на ищеца, е основателно, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора. Съдът приема, че претендираното адв. възнаграждение в размер от 511,29 евро, се явява прекомерно и с оглед на цената на предявеният иск, както и броя на проведените о.с.з.- в случая е проведено едно открито с.з.

Поради това, следва в полза на ищеца да бъде присъдено адв. възнаграждение от 200 евро.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени общо разноски от 228,12 евро, вкл. адв. възн.

200 евро, 25,56 евро – д.т. и 2,56 евро делов. Разноски; таксата за служебно изготвяне на преписи от ИМ и приложенията й, както и преводните такси не следва да бъдат присъждани, т.к. не представляват разноски по водене на делото, (Решение № 71/11.05.2009 г., по гр. д. № 4081/2007 г., на I г.о.).

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

3

На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА

НИЩОЖНОСТТА на

Договор за потребителски кредит

№960349/10,11,2023г., сключен между К. Х. Й., ЕГН**********, от *** като заемател и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Цариградско шосе, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П., като заемодател.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П., ДА ЗАПЛАТИ НА К. Х. Й., ЕГН**********, от *** сумата от 228,12 евро - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4