Решение № 265 от 25.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. гр. Добрич, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500370 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от „Електроразпределение Север“ АД град Варна с ЕИК 104518621 въззивна жалба вх.№ 9270 от 10.05.2024г. по регистратурата на Районен съд – Добрич срещу решение № 346/18.04.2024г. по гр.дело № 1831/2023г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е признато за установено в отношенията между В. Д. М. ЕГН ********** и „Електроразпределение Север“ АД град Варна с ЕИК 104518621, че В. Д. М.

ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север“ АД град Варна с ЕИК 104518621 сумата в размер на 2079.20лв. - цена на електроенергия, начислена като корекция по фактура с № *** от дата 06.06.2023г. за периода 19.02.2023г. до 19.05.2023г . за обект в град Добрич, местност „Гази Баба“ с клиентски № ***, абонатен № *** и е осъдено „Електроразпределение Север“ АД град Варна да заплати на В. Д. М. разноски в производството в размер на 88.20 лева държавна такса, 200.00 лева хонорар за вещо лице и 600.00 лева адвокатско възнаграждение.

Според въззивника, първоинстанционното решение е неправилно Според въззивника, първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост и постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Излага аргументи в подкрепа на оплакванията си за незаконосъобразност на решението, като счита, че е доказал правото си като електроразпределително дружество да изчислява и коригира пренесената 1 електрическа енергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, според разпоредбите на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г., приети от КЕВР на основание чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Съдът неправилно приел, че за ответното дружество не е съществувало законово основание за коригиране на сметката за електрическа енергия по реда, предвиден в чл. 50, ал. 1, б. „б" от ПИКЕЕ. Осъществени били всички елементи от правопораждащия фактически състав, според цитираната разпоредба, корекционната процедура била точно приложена, а отговорността на потребителя била основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване на ед. енергия от СТИ. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на иска, като претендира направените разноски, респективно противопоставя евентуално възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

В писмен отговор въззиваемият В. Д. М. о спорва жалбата като бланкетна, а изложените твърдения и основания за отмяна на решението като неоснователни, голословни и противоречащи на установените факти и събраните доказателства по делото. Намира, че районният съд правилно е възприел и обсъдил събраните доказателства и приложил точно относимите към спора правни норми. В опровержение на доводите във въззивната жалба излага аргументи в подкрепа на тезата си за липса на основание за провеждане на корекционна процедура и за неточно прилагане на чл. 50, ал. 1, б. „б" от ПИКЕЕ, като счита, че ответникът не е доказал основанието за възникване на вземането си, в това число елементите от фактическия състав на избраната от него корекционна процедура. Настоява жалбата да не бъде уважавана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство и противопоставя възражение за прекомерност на платеното такова от въззивника.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена на 10.05.2024г. - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, броим от 02.05.2024г., от страна с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение и е допустима.

При проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по допустимо предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по повод подадена от В. Д. М. ЕГН ********** против „Електроразпределение Север“ АД град 2

Варна с ЕИК 104518621 искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че В. Д. М. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 2079.20 лв. - цена на електроенергия, начислена като корекция по фактура с № *** от дата 06.06.2023г. за периода 19.02.2023г. до 19.05.2023г . за обект в град Добрич, местност „Гази Баба“ с клиентски № ***, абонатен № ***.

Ищецът посочил, че е в договорни отношения с "Енерго-Про Продажби" АД по силата на договор за продажба на електроенергия, доставяна в недвижим имот в гр. Добрич, местност „Гази Баба“ по партида с клиентски № ***, абонатен № ***, с титуляр В. Д. М.. След като установил, че има непогасено задължение в размер 2079,20 лв. и подал възражение, ищецът получил писмо с изх.№ 65262_КП5201170_2 от дата 06.06.2023г., с което бил уведомен, че на 19.05.2023г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на точността на измерване на обслужващите и измер‐ вателните системи и електрическа инсталация на процесния обект; че в тази връзка бил съставен констативен протокол с №5201170 от 19.05.2023г. и съгласно ПИКЕЕ ответното дружество издало фактура № *** от 06.06.2023г. на стойност 2079.20 лв. Към писмото били приложени и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с №268 от 29.05.2023г., издаден от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. Варна и справка за корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа енергия с №65262_Е516 от 05.06.2023г.

Ищецът твърди, че не дължи претендираната сума от 2079.20 лв., тъй като начислената ел.енергия в служебно определения период не е потребена в обекта, като оспорва изцяло констативен протокол на "EPII Север" АД, както и правилността на приложената методика чл. 50, ал. 1, т. „б" от ПИКЕЕ.

Конкретно е посочил, че не е бил уведомен за проверката; че абонатът или негов представител не е присъствал при извършване на проверката, както не е присъствал и свидетел; че копие от протокола не му е връчен своевременно в сроковете по ОУ; че периодът, за който е начислена ел.енергията, е повече от 3 месеца назад; че е налице нарушение на чл. 13, т. 3 от Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета относно изискването държавите да гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. В евентуалност ищецът е поддържал, че ако е имало някаква неизправност върху точността на измерване на обслужващите абоната измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации, то може ла се предполага, че тя е възникнала след самата проверка, извършена на 19.05.2023г., предвид това, че констатациите по време на проверката не 3 съвпадат с тези на БИМ, т.е. че ЕРП Север след демонтажа на СТИ евентуално е извършило някакво въздействие върху същото. В тази връзка е посочил, че само собственикът на цялата електрическа мрежа - "ЕРП Север" АД, има задължение да поддържа тези системи в изправност и да гарантира точното измерване на доставяната ел.енергия, както и да гарантира препятстване на нерегламентиран достъп до тях. С подробни съображения в исковата молба е отречено осъществяването на посоченото от ответника основание, въз основа на което сумата се претендира. Поддържа се довод за липса на предвиждане в приложимите ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и неправилно приложение на действащите ПИКЕЕ (Обн., ДВ, брой 35 от 30.04.2019г.). Корекцията на сметка била извършена поради неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия от поставеното СТИ на обекта, но според действащото законодателство (чл.

120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 28, ал. 8 от Наредба№6/ 09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както u електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. В настоящия случай, не било ясно дали е установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТИ или е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. За потребителя нямало определени от закона нрава и задължения, свързани с експлоатацията на СТИ; задължението да подвържа уреда в изправност било единствено и само на електроразпределителното дружество ( чл. 30, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕМ, чл. 19 и чл. 31 от ПИКЕЕ). Без доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, било недопустимо да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова ищецът счита, че за ответното дружество не съществува потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, е начислило и иска заплащане на процесната сума. Всички действия, извършени от ответното дружество, били в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при произволно определяне размера на исковата сума, тъй като съгласно ЗЕЕ ел. енергия е движима вещ и нейната продажба се подчинява на общите правила при договор за продажба. Конкретно била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ПИКЕЕ, тъй като ответното дружество начислило процесната сума за период по дълъг от 31 дни, като същият е следвало да извършва ежемесечен отчет на всеки 30 дни. Ищецът 4 счита, че за електроразпределителното дружество липсва правно основание да претендира от крайния потребител плащане на цена за технологичен разход, признат и възстановен от държавния фонд. При сравнение на действащите ПИКЕЕ и отменените такива, ищецът счита, че по силата на чл. 56 от ПИКЕЕ, наред с основното правоотношение по договора за доставка и продажба на ел.енергия между крайния снабдител "Енерго Про Продажби" АД и крайния клиент, се създава възможност за възникването на второ облигационно правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРП Мрежа „ЕРП Север" АД, касаещо само корекцията на сметки. Освен това приложената цена (видно от фактурата) била в пъти по-висока от действащата през периода на корекцията от 19.02.2023г. до 19.05.2023г. Въз основа анализ и съпоставка на съдържанието на констативен протокол №5201170 от 19.05.2013г. (от проверката) и констативен протокол №268 от 29.05.2023г. на БИМ (от метрологичната експертиза) ищецът счита, че при метрологичната проверка не е установено неточно измерване на ел. енергия и не следва да се извършва преизчисляване на количеството, а ако е имало някаква нередовност, външна намеса или нещо друго по процесния електромер, то това е възникнало след неговия демонтаж, тъй като, както по време на проверката така и преди това, не е установено нещо нередовно. Поддържа се също довод за неправилно приложение на чл.50, ал.1 т."б" от ПИКЕЕ, тъй като в констативния протокол на БИМ №268 от 29.05.2023г. не е записано, че електромерът не отчита някаква част или изобщо преминаващата през него ел.енергия. Неясно било също защо е приета за пропускателна способност на измервателната система величината от 60А.