Определение № 49 от 21.02.2018, Окръжен съд - Силистра

Р

Е Ш Е Н И Е

№49 гр.Силистра, 21.02.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1. АНА

АВРАМОВА

2. ВЛАДИМИР Д. при секретаря

Данаила Георгиева, с участието на прокурора Свилен Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Аврамова ЧНД №57/2018г. по описа на СсОС, вземайки предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС , СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА Наказателна присъда № 12 от 03.03.2017г., в сила от

18.03.2017г., по дело № 96-236476-16, постановена от Районен съд Оверейсел, Зволе, Нидерландия, с която на българския гражданин Й.Д.И., ЕГН **********, е наложена финансова санкция от 1271лева, представляваща равностойността на наложената парична глоба в общ размер от 650 евро, за извършване на нарушение по чл.8, 176 от Закон за движение по пътищата 1944 и по чл.23,24,24с, 91 от НК, И Я ИЗПРАЩА НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението му.

ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно Окръжен съд за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на решението.

Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

МОТИВИ

КЪМ

РЕШЕНИЕ № /21.02.2018г. по

ЧНД№57/2018г. по описа на СсОС

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро към Министерство правосъдието, Нидерландия, обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Устна присъда №12 от 03.03.2017г., дело 96-236476-16, в сила от 18.03.2017г., постановена от Районен съд Оверейсел, Зволе, Нидерландия, с която на българския гражданин Й.Д.И., е наложена финансова санкция в размер от 650 евро, за извършване на нарушение по по чл.8, 176 от Закон за движение по пътищата 1944 и по чл.23,24,24с, 91 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли същото да бъде уважено.

Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява.

Назначеният, на основание чл.16 ал.3 ЗПИИРКОРНФС служебен защитник, аргументира мнение за основателност на искането.



  

  

От

Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен съдебен орган в Нидерландия, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3, ал.1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.

От описаните факти в Удостоверението е видно, че на 18.11.2016г., в Marienheem, И. е управлявал моторно превозно средство със съдържание на алкохол в дъха 440 мг/л.

Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква.

Налице е условието лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на Република България.

Горното обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.

Същевременно с това, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:

Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.

Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.

Решението не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.

Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.

Производството не е било писмено.

Лицето не се е явило на съдебният процес, вследствие на който е постановено решението, но е било призовано лично на 18.11.2016г. и по този начин е било уведомено за определената дата и час на процеса, както и за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви.

Удостоверението изрично съдържа информация по чл.35 т.10 б.“а“ ЗПИИРКОРНФС, следователно и в този случай не е налице основание за отказ от изпълнение на решението.

Финансовата санкция е в размер от 650 евро, не е налице и условието по чл. 35, т. 6 от закона, тъй като стойността й е по-голяма от 70 евро.

Възстановяване на разноски в производството не се претендират.

Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 1271 лева.

Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на 01.03.2025г., според националния закон на издаващата държава.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т.

1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган –Наказателна присъда № 12 от 03.03.2017г., по дело №

96-236476-16, в сила от 18.03.2017г., постановена от Районен съд Оверейсел, Зволе, Нидерландия, с която на българския гражданин Й.Д.И., ЕГН **********, е наложена финансова санкция от 1271 лева, представляваща равностойността на наложената парична глоба в общ размер от

650 евро, за извършване на нарушение по чл.8, 176 от Закон за движение по пътищата 1944 и по чл.23,24,24с, 91 от НК, и постанови изпращането на акта, на НАП, за незабавно изпълнение.

Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.

Постановено е уведомление за решението на съда да се изпрати на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.

Водим от тези съображения, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.