Решение № 10206 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10206 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110131902 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „С.В.“ АД твърди, че има вземане към ответника А. П. П. за сумата 488,55 лева, равняваща се на 249,79 евро, представляваща цена (стойност) на предоставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: ***, за периода от 08.09.2018 г. до 16.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2022 г., до изплащане на вземането, и за сумата от 37,36 лева, равняваща се на 19,10 евро , представляваща лихва за забава за периода от 17.11.2018 г. до 17.01.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 43495/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Моли съда да постанови решение, с което да признае вземането за установено. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. П. П. чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. П.-Ш., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва услугите да са били предоставяни и ползвани от ответника. Оспорва пасивната материалноправна легитимация на 1 ответника, като счита, че същият няма качеството потребител на твърдените от ищеца услуги. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г., действащи и 2 към настоящия момент.

Следователно, за основателността на предявената претенция на първо място ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот през посочения период, на което основание между страните би възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Както се посочи, в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) също са посочени потребителите на ВиК услуги: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради в режим на етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник. Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 ВиК услугите се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, а при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал.

2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Член 32 от Наредба № 4 предвижда, че ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради в режим на етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.

От съвкупния анализ на посочените разпоредби може да се достигне до извода, че само по отношение на определена категория субекти възниква по силата на закона облигационно отношение с ищцовото дружество – това са 3 титулярите на вещни права върху водоснабдения имот (собственици, носители на право на строеж или на вещно право на ползване).

Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги. Възможно е да бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на вещно право върху водоснабден имот, и ВиК оператор за сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги при спазване на общите условия на оператора. Тогава именно това лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на цената на предоставените ВиК услуги. Договорът подлежи на доказване по общите правила на ГПК.

Следователно облигационно отношение между правен субект и оператор на ВиК услуги може да възникне по два начина – по силата на закона и по силата на договор между страните. Първата възможност е ограничена само до притежателите на вещни права върху водоснабдения имот, а втората е без ограничения, стига да бъде доказано съгласуването на насрещните волеизявления на двете страни.

В настоящия случай се установява, че ответникът не притежава вещни права върху имота, нито са налице насрещни волеизявления на двете страни за сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги при спазване на общите условия на оператора, поради което не е възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника нито по силата на закона, нито по тяхна воля.

Обстоятелството, че на името на ответника е открита партида за имота, доколкото в заключението на вещите лица е посочено, че са им били предоставени фактури с титуляр ответника, и доколкото те изхождат от ищцовото дружество, поради което се ползват единствено с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК – че волеизявлението съществува с такова съдържание, каквото се установява от писмения документ, и че същото изхожда от своя автор, не установява това да е станало по инициатива на ответника, което е условие да се приеме, че е възникнало договорно облигационно правоотношение по силата на изрична уговорка между страните по делото. Служебното откриване на партида на името на лице не обуславя валидно възникване на облигационно отношение между него и оператора на ВиК услуги.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното 4 предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Ищецът се позовава на споразумителен протокол от 17.08.2019 г., като излага съображения, че с него извънсъдебно е признато от ответника наличието на облигационно правоотношение между страните. Съдът намира този довод за неоснователен. Видно от приетия по делото споразумителен протокол от 17.08.2019 г. (л. 8-9 от делото), същият в действителност касае процесния имот, но не е подписан от ответника, а от трето за спора лице, подписало се като солидарен длъжник. В споразумението е посочено, че лицето, подписало протокола в качеството си на солидарен длъжник, представлява ответника по делото, но липсва приложено пълномощно, което да удостоверява това. Още повече, както се посочи, споразумението носи подпис единствено за солидарен длъжник, но не и за титуляр на партидата.