Решение № 185 от 17.11.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Сл., 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200015 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

„К.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище гр.Сл., ул.“**, представлявано от управителя С.Г., чрез адв. Р.Р. - САК е подал жалба срещу наказателно постановление № 146/23.09.2022г., издадено от директора на РИОСВ-София , с което му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000лв. на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околоната среда /ЗООС/ за нарушение по чл.166, т.3, вр. чл.155, ал.2 от ЗООС.

В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на преценка на наличните доказателства . Твърди, че актосъставителят не е събрал и разгледал всички писмени доказателства, имащи значение за извършената проверка. Твърди, че даденото предписание е изпълнено, като не може да му се вмени във вина, че извършилатаа замерването лаборатория, не отговаряла на изискването на закона за акредитация, т.к. била включена в списъка обявен на интернет страницата. Излага становището си относно вида срокове в предписанието. Заявява, че дадените предписания са неясни, поради и което неизпълними. Алтернативно претендира приложение на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява, не представя доказателства. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна – директора на РИОСВ-София, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, изпраща представител – юрк.

Борис Бозов, който оспорва жалбата. Представя АНП по издаване на процесното НП. Моли процесното НП да бъде потвърдено като 1 законосъобразно и доказано. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне на процесното НП и показанията на свидетеля Б. Д. М., намира следното:

На 03.12.2021г. св.М., със свои колеги, извършват планова проверка на площадка за производство на негасена вар, находяща се в гр.Сл., ул.“**, стопанисвана от дружеството жалбодател, на която, присъствал и управителят на дружеството. Посочено е че режимът на работа е непрекъснат.

За резултатите от проверката съставят Констативен протокол № ПД-Вл.В-08.

В него е посочено, кои от съоръженията са в режим на работа, кои на етап пускане в експлоатация, кои са неработещи. В посоченият протокол са дадени предписания, като под №2 жалбодателят да извърши собствено дневно, вечерно и нощно измерване на нивата на шум по границите на производствената площадка и в мястото на въздействие (съгласно утвърдената методика РД-613/08.2012г.). Указано е измерването да се извърши от акредитирана лаборатория при спазване изискванията на чл.18 и чл. 27 от Наредба №54 за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда. Определен е срок за изпълнение на даденото предписание 07.01.2022г. Указано е резултатите от проведените измервания на нивата на шум да се представят в РИОСВ – София с доклад, съгласно изискванията на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредба №54. Предписанието е връчено на представител на дружеството жалбодател.

На 08.02.2022г. в РИОСВ-София, постъпват, подадени от жалбодателят сертификат за контрол и Протокол за контрол на шума, от които е видно, че измерванията са извършени от РЗИ София област. Видно е от представените документи, че жалбодателят не е извършил нощно и вечерно измерване на нивата на шум на мястото на въздействие. Съгласно регистъра на „Българска служба за акредитация“ , РЗИ София област не е акредитирана лаборатория, а е орган за контрол от вид „А“. Предвид изложеното, е прието, че предписанието не е изпълнено, е изпратено уведомление до управителя на дружеството жалбодател, да се яви на 01.04.2022г. в 11,00ч. в РИОСВ София, за съставяне на АУАН. Съобщението е връчено на адреса посочен в ТР на 29.03.2022г. На указаната дата и час, представител на дружеството жалбодател не се явил в РИОСВ София, поради което на 01.04.2022г., св.

Божан М., съставил АУАН № 63/2022г. на жалбодателя, в присъствието на свидетели, при съставянето му, в отсъствието на представител на дружеството жалбодател, за нарушение по чл.166, т.3 във вр. чл.155, ал.2 от ЗОС, за това, че дружеството жалбодател не е изпълнило даденото му задължително предписание по т.2 от Констативен протокол № ПД-Вл.В08/03.12.2021г.

Така съставеният АУАН № 63/2022г. от 01.04.2022г. е изпратен на кмета на община Сл. за връчване на жалбодателя, което е и сторено на 2

19.04.2022г., като управителят на дружеството жалбодател е изложил, че има възражения, които ще представи писмено.

В срок , жалбодателят е представил възраженията си относно съставеният АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 146/23.09.2022г., издадено от директора на РИОСВ-София, с което на жалбодателя му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000лв. на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околоната среда /ЗООС/ за нарушение по чл.166, т.3, вр. чл.155, ал.2 от ЗООС, извършено на 08.01.2022г. на площадка за производство на негасена вар, находяща се в гр.Сл., ул.“**, стопанисвана от дружеството жалбодател

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение АУАН № 63/2022г. от 01.04.2022г., намира, че същият не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. В акта е посочен нарушителя и нарушението, което се твърди, че е извършил, но не е посочена нито датата, нито мястото на извършване на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност. Нарушението на императивни норми, води до незаконосъобразност.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.

Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния 3 случай, съдът, след като се запозна внимателно с атакуваното НП № 146/23.09.2022г., издадено от директора на РИОСВ-София, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Въпреки че АУАН е издаден в нарушение на чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН, в процесното НП е посочено, че нарушението е извършено на 08.01.2022г. на площадка за производство на негасена вар, находяща се в гр.Сл., ул.“**, стопанисвана от дружеството жалбодател, като по този начин, формално е спазена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН.

Императивните законови разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвиждат в АУАН и наказателното постановление да се съдържа посочване на мястото на извършване на нарушението. Констативен и санкционен акт, които не съдържат указания в тази насока, не очертават по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производство, като с това се възпрепятстват съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и се ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което санкционния акт подлежи на цялостна отмяна, заради формалната му незаконосъобразност.

Въпреки изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да изложи и съображенията си по същество:

Действително осъществявайки дейността си по контрол свързан опазването на околната среда, органите на РИОСВ имат право да извършват проверки, относно спазване на законодателството в тази насока. При извършване на проверките си имат право да обективират констатираното в съответния акт, в конкретния случай Констативен протокол № ПД-Вл.В08/03.12.2021г., в който при констатирани нередности да дадат предписания за отстраняването им. Тези предписания не са самоцелни. Те трябва да са ясни за изпълнение и да имат срок за изпълнението им, така че да може да бъде отстранено, респективно отстранено констатираното несъответствие. За получилият предписанието, възниква задължението да го изпълни в определеният му срок, за да може при последващ контрол да избегне санкция за неизпълнението им.

В конкретния случай са дадени предписания, на жалбодателя да извърши собствено дневно, вечерно и нощно измерване на нивата на шум по границите на производствената площадка и в мястото на въздействие (съгласно утвърдената методика РД-613/08.2012г.). Указано е измерването да се извърши от акредитирана лаборатория при спазване изискванията на чл.18 и чл. 27 от Наредба №54 за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда. Определен е срок за изпълнение на даденото предписание 07.01.2022г. и е указано е резултатите от проведените измервания на нивата на шум да се представят в РИОСВ – София с доклад, съгласно изискванията на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредба №54 до един месец след провеждане на измерването. В изпълнение на така даденото предписание, жалбодателя възлага замерването на РЗИ – София област, които не отказват и го извършват на 01.02.2022г., съставят докумети за 4 извършеното измерване, които жалбодателят представя на РИОСВ София на 08.02.2022г. И така от една страна жалбодателят не е извършил измерването на шума до 07.01.2022г., но е спазил срока резултатите от проведените измервания на нивата на шум да се представят в РИОСВ – София с доклад, съгласно изискванията на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредба №54 до един месец след провеждане на измерването.

По отношение на инкриминираната дата, според АНО, същата е недоказана и произволно определена, т.к. според даденото предписание найкъсната дата на изпълнение му е 07.01.2022г., след което жалбодателят разполага със срок до един месец да представи резултатите. Така съдът извежда извода, че даденото предписание е неясно, което създава затрудниния за точното му изпълнение, което също е нарушение Счита, че възраженията във връзка с липсата на акредитация на РЗИ – София област да извърши замерването защото не е акредитирана лаборатория, а е орган за контрол от вид „А“, за неоснователни. РЗИ – София област фигурира в съответната страница, приела е да извърши измерването, съставен е протокол, издаден е сертификат. Доказателства, че на жалбодателя е известна разликата му „акредитирана лаборатория“ и „орган на контрол от вида А“ не са представени, не са представени и доказателства за умишлено неизпълнение на даденото предписание.