Решение № 536 от 03.12.2012, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№……

03.12.2012г. , Димитровград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд –Димитровград, на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар: П.Н.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№370 по описа за

2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 и сл.от ЗЗД и по чл.92 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Сдружение

„Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители- ПРОФОН” твърди ,че на 01.11.2009г. сключил с ответника „Поп Кор Медия”ООД Договор, по силата на който на последния било предоставено неизключителното право за предаване чрез кабел и излъчване чрез сателит, за срока на договора и за територията на Р.България, на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения, включени в каталозите на членовете на ПРОФОН, в програмата на национална кабелна телевизия „Поп Кор ТВ”. Ответникът декларирал национален обхват на разпространението на собствената му програма „Поп Кор ТВ”, както и обем на музиката в общото програмно време на телевизионната програма, надхвърлящ 60%.

Договорът бил със срок на действие една година- от 01.11.2009г. до 01.11.2010г.

Ответникът се задължил да плаща на ищеца възнаграждение в размер на 4% от брутоприходите си от телевизионна дейност, но не по-малко от месечен гарантиран минимум в размер на 8000 лева без ДДС. Плащането следвало да става в срок от седем дни от последното число на месеца, за който се отнася то. За м.ноември 2009г. ответникът платил сумата от 3000 лева, по фактура ,издадена от ищеца на 02.12.2009г. Остатъкът по тази фактура в размер на 6600 лева с ДДС,както и всички задължения по останалите издадени 11 фактури за периода от м.декември 2009г. до м.октомври 2010г. не били платени от ответника, въпреки ежемесечно изпращаните му от ищеца фактури за дължимите суми. На 01.12.2010г. между страните било подписано Допълнително споразумение, съгласно което ответника признавал задължението си към ищеца в размер на 112200 лева с ДДС и се задължавал да погаси същото на вноски в срок от 7 месеца. Въпреки постигнатото споразумение, ответникът отново не изпълнил задължението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Освен дължимата по договора сума в размер на 112200 лева, ответникът дължал и неустойка за забава в общ размер на 9575,27 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо на основание т.7.3 от Договора за всеки просрочен ден след съответната дата на падежа на съответната вноска за погасяване на главницата, така както е уговорено в Допълнителното споразумение от 01.12.2010г. Иска съдът да постанови решение с което да осъди ответника да му плати по горепосочените договор и допълнително споразумение сумата от 12 000 лева-главница, предявена като частичен иск от главницата в общ размер на 112200 лева, както и неустойка за забава в размер на 3000 лева,предявена като частичен иск от неустойка за забава, съобразно т.7.3 от Договора в общ размер на 9575,27 лева, дължима считано от съответната дата на забавата за всяка от вноските с падеж, определен в Допълнително споразумение от 01.12.2010г., до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите суми.Претендира присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че е сключил договор с ищеца. Твърди, че той бил сключен не по негово желание. Клаузите в Договора били едностранно определени и наложени от ищеца. Заложения в договора гарантиран минимум от 8000 лева месечно, представлявал нелоялно търговско условие и произтичал от факта ,че ищеца диктувал условията на пазара на управление на правата по интелектуална собственост , което му давало възможност да злоупотребява с предоставените му от неговите членове права и да ги упражнява по начин, нарушаващ правилата на лоялната конкуренция по смисъла на ЗЗК. Твърди ,че приходите му през процесния период били значително по-малки от претендираната от ищеца сума. Фактурите, издадени от ищеца били без да е възникнало данъчно събитие- сключване на сделка, тъй като ответника реално не използвал фактурираните услуги. Поради тази причина осчетоводени от него били единствено първите две фактури. Твърди още ,че „Поп Кор ТВ” се излъчвала само в мрежата на „Булсатком”, като това било около 2% от платения телевизионен пазар в България. Поради това и тарифата , която трябвало да се прилага не следвало да бъде за телевизия с местен или регионален обхват. С оглед на това, моли съдът да отхвърли предявения срещу него иск като неоснователен. Претендира присъждане на деловодни разноски.

На основание 211 от ГПК ответникът предявява насрещен иск, с който иска съдът да обяви нищожността на клаузата заложена в чл.7 ал.1 от Договора между страните по делото, относно вмененото му задължение за плащане на „гарантиран минимум от 8000 лева месечно”. Твърди, че клаузата противоречи, както на издадените от европейските институции становища, чл.19 и чл.40е ал.4 от ЗАПСП, така и на добрите нрави и търговски практики, а именно нарушава принципите на добросъвестност и справедливост, което я прави несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Счита ,че плащанията на авторските права трябва да бъдат обвързани с действителното им използване, като се отчита и статута на съответния ползвател. Наред с това тарифите на ищеца били морално остарели и не отчитали новите реалности на медийния пазар. По време на сключване на договора ищеца заемал господстващо положение на българския пазар относно преотстъпването на авторски права по смисъла на чл.20 от ЗЗК, така ,че ответника бил принуден да сключи такъв договор с него. Всички условия на договора, включително ценовите, били изготвени от ПРОФОН, като ответника нямал възможност за свободно договаряне. Заложения гарантиран минимум от 8000 лева месечно бил нелоялно търговско условие по смисъла на чл.21 от ЗЗК. В неговото определяне не била заложена никаква икономическа логика, поради което противоречал на основни търговски принципи и на добрите нрави.

В писмен отговор на насрещния иск ответника по него ПРОФОН поддържа ,че той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Счита ,че цитираната в насрещния иск разпоредба на чл.21 от ЗЗК не е основание за недействителност на договора, тъй като ЗЗК регулира специален кръг обществени отношения между предприятията и сдруженията на предприятия на плоскостта на защита и разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. Нормите на ЗЗК не навлизали в сферата на регулиране на гражданскоправните отношения. Твърди ,че процесния договор не е бил сключен под натиск, тъй като това е било едно от условията за издаване на лиценз за телевизионна дейност на ответника. Ищецът по насрещния иск бил свободен да избере какви записи ще използва и с кои лица ще влезе в договорни отношения относно уреждане на правото за тяхното ползване. Поддържа ,че наличието на господстващо положение не представлява само по себе си нарушение на ЗЗК. Такова имало единствено в случаите на злоупотреба с господстващо или монополно положение. Обстоятелството ,че ПРОФОН притежавал господстващо положение към датата на сключване на процесния договор не поставяло същия в нарушение на конкурентните правила. Посочва, че гарантирания минимум залегнал в процесния договор, представлява цената срещу която ПРОФН предоставя правото за излъчване на звукозаписи, т.е. това което минимално се дължи за тяхното ползване. Тази цена следвало да бъде получена независимо от това дали се реализира приход от нея или не.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът по делото- Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители- ПРОФОН” ,е организация за колективно управление на права, създадена на основание ЗЮЛНЦ и ЗАПСП. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение от 30.08.2011г., издадено от СГС по ф.д.№4778/1998г., ищецът има предмет на дейност- да разрешава срещу заплащане и да събира възнагражденията за продуценти и изпълнители при публичното изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи, излъчването им по безжичен път и предаването им чрез кабел или друго техническо средство, препредаването на звукозаписи и музикални видеозаписи чрез кабел или друго техническо средство; Да разпределя събраните възнаграждения между членовете на дружеството, както и възнагражденията, получени за нечленове, съгласно приетите от ОС правила за разпределение.

Дружеството е вписано в регистъра за организациите за колективно управление на авторски права по чл.40 ал.4 от ЗАПС, воден в Министерство на културата, което се установява от представеното Удостоверение №108/29.10.1998г., издадено от Министерство на културата.

Ответникът „Поп Кор Медия”ООД има предмет на дейност, който включва: музикални произведения;сценични произведения-драматични, музикално-драматични, хореографски и др. филми и др., аудиовизуални произведения; аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; електронни медии, продуцентска дейност, изготвяне на видео и аудио клипове и филми, звукозаписна дейност, придобиване и отдаване на права върху интелектуална собственост, рекламна дейност, сделки с интелектуална собственост, информационна и импресарска дейност, като това е видно от представеното с исковата молба извлечение от Търговския регистър. От представеното заверено извлечение от Публичен регистър линейни и нелинейни медийни услуги. Предприятия разпространяващи програми, на Съвета за Електронни Медии, се установява ,че регистрирал телевизия „Поп Кор ТВ”, с музикален профил, национален обхват и 24 часа излъчване по кабел и сателит. Регистрацията на въпросния телевизионен канал е извършена с Решение на СЕМ №54/24.03.2009г.

Видно от Решене №498/15.12.2009г. на СЕМ, началната дата на разпространение на телевизията е изменена от първоначално вписаната 26.03.2009г. на 01.12.2009г.

На 01.11.2009г. между страните по делото бил сключен Договор, съгласно който ищецът предоставял на ответника неизключителното право за предаване чрез кабел и излъчване чрез сателит на територията на Република България на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения, върху които имат права членовете на ПРОФОН. Ответникът придобил неизключително право да предава чрез кабел и сателит лицензираните записи единствено в рамките на програмата на национална кабелна телевизия „ПОП КОР ТВ”. Страните уговорили ,че срока на този договор е една година ,считано от 01.11.2009г. до 01.11.2010г. Съгласно чл.7 от Договора, срещу предоставеното неизключително право да право да предава чрез кабел и сателит лицензираните записи, ответника се задължавал да плаща на ищеца 4% от брутоприходите си от телевизионна дейност, но не по-малко от месечен гарантиран минимум в размер на 8000 лева без ДДС, договорен съгласно Тарифата на сдружението, извлечения от която представлявало неразделна част от договора.Гарантирания минимум на възнаграждението трябвало да се заплаща по банкова сметка ***невен срок от последното число на месеца, за който се отнася плащането.Съгласно чл.7.3 от Договора, при изпадане на ответника в забава, поради неспазване на фиксираните срокове за плащане, той дължи на ищеца неустойка в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта от неплатената сума. Видно от представената от ищеца Тарифна справка, която е неразделна част от сключения с ответника договор, кабелни/сателитни телевизии за собствена 24 –часова програма, с дял на музиката по тях над 60% /музикални/ дължат на ПРОФОН гарантиран месечен минимум от 8000 лева.

Във връзка със сключения между страните договор, ищецът издал общо 12 фактури, в които начислил дължимия от ответника гарантиран минимум на възнаграждение за сродни права за разрешаване предаването на звуко/видеозаписи в програмата на телевизия „По Кор Тв” за всеки един месец о годината на действие на договора. Всяка една от тези фактури е за сумата от 8000 лева, представляващ гарантирания месечен минимум и 1600 лева ,начислено ДДС. Ответникът платил единствено сумата от 3000 лева, представляваща част от задължението по Фактура №13947/01.12.2009г.