Акт № 1598 от 05.11.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1598 гр. Варна, 05.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Деница Славова

Членове:Красимир Т. Василев мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100501928 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:31 часа се явиха:

Въззивната страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно и своевременно призована, представлява се от прок. И. Б. - В. К..

Въззиваемият С. М. С., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. И. В., редовно преупълномощена от адв. Я. Я. и приета от въззивната инстанция от днес.

Прок. Б.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. В.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 54696/07.07.2026г. от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 2660 / 30.06.2026год. по гражданско дело № 20253110110761 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 43-ти състав, в частта, с която съдът:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, да заплати на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Ч.“, бл. **, вх.*, ет.*, следните суми:

- 1022,58 евро (2000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, напрежение и страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, претърпени в резултат на образуваното и воденото срещу него досъдебно производство № 194/2024 г. по 1 описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, прекратено с постановлението за прекратяване на наказателното производство № 7770/2024 г. от 02.09.2024 г., тъй като деянието не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане;

- 137,01 евро (267,96 лв.), представляваща лихва за забава, начислена върху сумата 2000 лв., считано от 11.09.2024 г. - датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.09.2024 г. по ДП № 194/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна до 18.09.2025 г.;

- 1022,58 евро (2000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, напрежение и страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, претърпени в резултат на образуваното и воденото срещу него досъдебно производство № 94/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, прекратено с постановлението за прекратяване на наказателното производство № 3511/2025 г. от 28.07.2025 г., тъй като деянието не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане;

- 14,21 евро (27,79 лв.), представляваща лихва за забава, начислена върху сумата 2000 лв., считано 08.08.2025 г. - датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.07.2025 г. по ДП № 94/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна до 18.09.2025 г.;

- 103,78 евро (202,98 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е образувано и водено ДП № 194/2024 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, изразяващи се в заплатени разходи за изследване на наличие на наркотични вещества, биологична проба кръв и урина, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът правилно е отчел фактите и обстоятелствата по делото, но е направил погрешни правни изводи. В конкретния случай ролята на наблюдаващия прокурор се свежда единствено и само до наблюдение на действията по разследването по посочените досъдебни производства. Прокуратурата единствено и само е била уведомена за това, че е започнато досъдебно производство на база констатираното от контролните органи - служителите на Сектор „ГЕП" ОДМВР - Варна.

След излизане на резултатите от извършените експертизи наблюдаващия прокурор е взел становище, с което е прекратил водените срещу ищеца наказателни досъдебни производства.

Ето защо не може да бъде вменена на прокуратурата вина за това, че е водено досъдебно производство, тъй като по закон същото е следвало да бъде образувано и водено.

Неправилно прокуратурата е осъдена за действия на административния орган по съставяне на актовете и ограничаване на правата на лицата, срещу които има образувани досъдебни производства. Претърпените неимуществени вреди въззивникът счита за необосновани и недоказани, както по размер, така и по основание. В евентуалност сочи, че присъдените обезщетения на ищеца не отговарят на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезвъзмездяване и са изключително завишени.

Моли да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, като исковете бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност да бъдат намалени размерите на обезщетенията.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на Прокуратурата. Основна функция в наказателното 2 производство на Прокуратурата, в частност на прокурора, е да ръководи разследването.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата, е обективният факт, че спрямо Б. К. е образувано наказателно производство. Неоснователно упражнената принуда в случая обхваща незаконното обвинение и принудителните административни мерки (ПАМ), които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не. И прокурорът и разследващия полицай са органи на досъдебното производство. Горната обвързаност в действията на разследващ орган и прокуратура с оглед разпоредбите на § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 53 от ЗЗД обуславя извод, че отговорността на органите е солидарна, а съобразно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД няма пречка претенцията за обезщетение да бъде насочена само против един от солидарните длъжници. Цитира съдебна практика.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, както и за присъждане на разноски.

Прок. Б.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Адв. В.: Нямам възражения по доклада. Поддържам отговора на въззивната жалба, оспорвам въззивната жалба.

Прок. Б.: Нямаме доказателствени искания.

Адв. В.: Няма да соча доказателствени искания. Представям списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Прок. Б.: Правя възражение за прекомерност.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представеният от въззиваемата страна договор за правна защита и съдействие серия Б № **********.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Прок. Б.: Поддържам въззивната жалба срещу решението на районен съд. В допълнение към вече изложеното искам да подчертая обстоятелството, че в този случай нямаме осъществен фактически състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. За да имаме осъществен този състав е необходимо лицето да е било привлечено като обвиняем по едно наказателно производство. В случая наказателното производство не е образувано срещу който и да е 3 било от Прокуратурата, а е започнало по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК. Освен това с изменения от 2017 г., когато се образува едно наказателно производство в постановлението, в случаите, когато прокурор го образува не се посочва лицето срещу което това наказателно производство се води. В случая нямаме образувано наказателно производство, а Прокуратурата е била уведомена за започването на такова. За да е налице фактически състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е необходимо лицето да бъде привлечено като обвиняем. И по двете досъдебни производства г-н С. не е бил привлечен като обвиняем именно и това е прието от ВКС след като едно лице бъде привлечено като обвиняем, тогава се формулира обвинението срещу него. От този момент нататък евентуално то би търпяло вреди, които да бъдат след това възмездени в случай, че то е оправдано или наказателното производство е прекратено на някой от основанията, включително и чрез налагане на административна мярка. В случая и по двете досъдебни производства той не е привличан като обвинявам по делата. Спрямо него са приложени принудителни административни мерки, които не са наложени от Прокуратурата, които не са наложени по реда на НПК, а които са наложени от служители на МВР с оглед разпоредбите на Закона за движението по пътищата и съответната обвързана компетентност с това. Нямаме лишаване от свидетелство за управление на МПС по реда на чл. 343г от НК, а имаме наложени административни мерки от друг орган различен от органите на разследването и нямащ нищо общо с Прокуратурата в случая съобразно разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Затова и с оглед практика на ВКС и на Европейския съд за правата на човека, имам предвид решението по делото А. срещу Б., считам, че нямаме осъществен фактически състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 и в този случай Прокуратурата не следва да възмездява причинени неимуществени вреди от водено наказателно производство.

Моля да отмените, както е посочила районна прокуратура изцяло решението на районен съд, именно на това основание. Ако трябва да се търси отговорност в този случай това не е Прокуратурата.

Адв. В.: Моля да постановите съдебно решение по силата, на което да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение. Подробно в отговора на въззивната жалба сме изложили съображения защо считаме, решението на Районен съд- Варна за правилно, мотивирано и законосъобразно. Неоснователно се излага във въззивната жалба, че отговорността следва да бъде на административния орган, а не на Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ. Константна е съдебната практика като в отговора сме приложили такава, че при прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и да не е привлечен като обвиняем.

Константна е практиката, че самия факт на образуване на досъдебно производство и прекратяването му поради това, че деянието не е извършено или съответно не е престъпление е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. По изложените съображения считам, че правилно първоинстанционния съд е приел в мотивите си, че отговорността е по чл. 2 ал. 1 т. 3 и носи отговорност Прокуратурата поради, което вредите, които е претърпял доверителят ни са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение на Варненска районна прокуратура поради, което моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите направените съдебно-деловодни разноски.

Прок. Б.: Не разбрах кое е несъобразно от страна на Прокуратурата, затова че, прокурор от районна прокуратура се е подписал „запознат“ или с това, че е прекратено наказателно производство. Ние нямаме образуване на наказателно производство, ние сме уведомени затова, че МВР са започнали разследване.