Решение № 86 от 19.03.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Смолян, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100350 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК от ищеца „**" ЕАД срещу ответника Р.Ф., с който се иска да бъде установено съществуването на вземанията на „**" ЕАД срещу ответника Р.Ф. по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 908/2023 г. по описа на Районен съд Смолян, както следва: 337,38 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.02.2022г. - 22.03.2022г. - 55, 05 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.04.2022 г. - 27.09.2023 г. - законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в съда - 28.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението На 28.09.2023г. от „**" ЕАД е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Смолян за вземанията си към Р.Ф. в размер на 392, 43 лв., по което е образувано ЧГД № 908/2023г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което представляваното от мен дружество подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Ищецът „**" ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за 1 продажба на електрическа енергия на ** ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия.

Р.Ф. има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление - жилищна сграда.

По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество ищецът се е задължил да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН **, находящ се в с. С., местност **, сграда **, ап. *, ет. * За Р.Ф. е открит клиентски номер ** в качеството му на собственик, съгласно справка от Служба по вписванията - Смолян. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.

18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 23.02.2022г. - 22.03.2022г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 337, 38 лв., която до този момент не е заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница Р.Ф. дължи законна лихва в общ размер от 55, 05 лв. за периода 12.04.2022г. - 27.09.2023г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, предложение 3-то от общите условия на ищеца.

Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител.

За ответника назначеният му особен редставител адв.М. поддържа становище за отхвърляне на исковете.

С постъпилия отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв.М., исковата молба се оспорва по същество като неоснователна. Прави се възражение относно представената фактура, като от същата по никакъв начин не се доказва и установява реално доставената и правилно отчетена ел. енергия. Представената фактура е частен 2 свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за ищеца доказателства, поради и което нямат материална доказателствена сила. По общо правило от документ с материална доказателствена сила може да се приеме, че всички посочени в документа факти са се осъществили от външна страна, както ги е посочил издателят. В този смисъл материалната доказателствена сила на документа е свързана със съдържанието и се изразява в значението, което документираното изявление има за онова, което е обект на доказване.

Следователно с материална доказателствена сила се ползва документ, който има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. От една страна това са само свидетелстващите документи - тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти. От друга страна законът в чл. 179 ГПК предоставя материална доказателствена сила единствено на официалните свидетелстващи документи. Според разпоредбата се приемат за доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален документ. Следователно, частните свидетелстващи документи по общо правило не се ползват с материална доказателствена сила. Доколкото представените по настоящото дело частни свидетелстващи документи не обективират неизгодни за издателя си факти следва да се приеме еднозначно, че същите не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила.

Прави се възражение също и относно знанието и съгласието на ответника да ползва съответната услуга от ищцовото дружество. В представените доказателства от ищцовото дружество никъде няма положен подпис на ответника, удостоверяващ неговото съгласие или несъгласие с договора или за това желаел ли е да полза и ползвал ли е съответното електроснабдяване от съответния доставчик.

Не става ясно дали киловатите са реални и правилно отчетени. Няма доказателства дали ответникът е посещавал имота си, живял ли е изобщо там, ползвал ли е ел. енергия и съответно ако е ползвал отговаря ли на реално отчетеното от ищцовото дружество. Ищецът не е представил и доказателства за точните количества потребена електрическа енергия и същата отчетена ли е с годно средство за измерване по смисъла на Закона за енергетиката. Не е ясно кое е СТИ в недвижимия имот и дали е от одобрен тип, както и дали е минало предвидената задължителна периодична техническа проверка. Представена е единствено фактура, която както посочих по горе не се ползва с материална доказателствена сила и отразява само изгодни за издателя обстоятелства. На трето място, налице са неравноправни клаузи, които нарушават изискванията за добросъвестност и по този начин водят до неравноправие и неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Самият договор е сключен с общи условия, които няма как да се договорят индивидуално и ответника не би могъл да влияе върху тях и съдържанието му. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност, ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „ неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за 3 добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО и Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от Директивата - неравноправните клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание и особено в случаите на договор при общи условия, както и при предварително изготвен типов договор.

Директивните неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Договорът с общи условия е бланков и на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на някоя от клаузите.

Видно от представените доказателства от ищцовото дружество не може да се приеме че, между страните е възникнало облигационно правоотношение за процесния период от време, както и ответникът ползвал ли е предоставената услуга и реално предоставена ли е му е такава услуга, дали същата е била вярно отчетена от измервателните средства на доставчика на услугата и дали е правилно тарифирана, а оттук и дали е коректно фактурирана.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата за съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира исковете за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

Теж4есткта на доказване по предявените искове относно основанието и размера на исковете пада върху ищеца.

Ищецът доказа исковете се както по основание, така и по размер.

В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието „Битов клиент“. А именно клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Договорното правоотношение между страните е възникнало , като видно ищецът представя заявление- декларация от 01.09.2011г. за започване продажба на електрическа енергия, подадено от Р.Ф. за имот в с.С., ИТ **, апартамент №**.

4

Видно от фактура №1267388108 от 31.03.2022г. за ИТН ** е начислена стойност на електрическа енергия в размер на 281,15 лева с ДДС- 337,38 лева за отчетен период 23.02.2022г. – 22.03.2022г., ведно с препис – извлечение от сметка по същата фактура- 337,38 лева главница и 55,05 лва – лихва за периода от 12.04.2022г. до 27.09.2023г., или обща сума 392,43 лева.

Не се опроверга, че ответникът именно е титуляр на посочената партида клиентски номер **. Видно е, че ответникът е подал заявление за продажба на електрическа енергия. Видно е от представената справка от Агенция по вписванията е, че ответникът е съсобственик на имота- апартамент №* с.С., к.к.***, ет.*, ап.*, като той е подал заявление за достъп и продажба на ел.енергия.