Решение № 93 от 10.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Калина В. Станчева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20211100604444 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по повод на постъпила въззивна частна жалба от адвокат М. Х. от САК в качеството му на повереник на частния тъжител В. А. А., срещу определение на съдията докладчик от СРС, НО, 8-ми състав, постановено на 06.07.2021 г. по н.ч.х.д. № 16085/2020 г., с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

С така депозираната срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна частна жалба се твърди, че атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Акцентира се, че веднъж делото е било прекратявано от СРС, което прекратяване е било отменено с решение на СГС. В тази връзка се поддържа, че отново не е налично основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като е необходимо досъдебното производство, което се води в СРП за това деяние, да се води срещу същото лице, срещу което е подадена и частната тъжба, а в конкретния случай по досъдебното производство няма привлечен обвиняем. Излагат се подробни доводи по същество. Отправя се искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно определение като неправилно и незаконосъобразно, и за връщане на делото на СРС за неговото разглеждане.

В подадената въззивна частна жалба, не се сочи за необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, като се запозна с материалите по делото и въззивната жалба, счете, че атакуваният съдебен акт е от категорията, които подлежат на обжалване по реда на Глава XXI от НПК и прецени, че за изясняване на 1 обективната истина по делото е необходимо да се изиска справка от СРП относно хода на досъдебно производство 931/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. 19411/20 г. по описа на СРП.

В ход по същество повереникът на частния тъжител адв.Х. поддържа изцяло частната жалба по аргументите изложени в нея и моли въззивният съд да отмени определението на СРС като неправилно и незаконосъобразно. Отбелязва, че производството от частен характер е било прекратено в нарушение на процесуалните правила, тъй като спорът е изцяло процесуалноправен. Твърди, че съдът се е произнесъл с определение по реда на чл. 250 от НПК, без да призове страните в производството, като е използвал правни основания за прекратяване на делото, които били идентични с предходно прекратяване, което било отменено от въззивен състав на СГС. Отбелязва, че в тази връзка от въззивния съд са дадени конкретни указания, които не са били спазени от СРС – НО, 8-ми състав. Отбелязва, че между тези лица, които са посочени като частен тъжител и подсъдим в производството не съществува висящо наказателно дело. В този смисъл твърди, че между тях няма идентичност, тъй като посоченото в частната тъжба наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител и по него няма лице, което да е привлечено към наказателна отговорност, няма и конституирано лице в качеството на пострадал. Моли съдът да отмени оспорваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да укаже на първия съд да започне конкретни съдопроизводствени действия.

Адв. В., счита, че така постановеното определение на СРС е правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди.

Твърди, че за да се приложи нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е необходимо единствено съдът да изследва идентичността на фактите по двете производства, страните и времевия период, които в настоящия случай счита за идентични. Намира, че не е необходимо по образуваното вече досъдебно производство да има привлечено лице, а е необходимо само да се установи идентичността на двете страни. Поради това счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и в тази връзка моли съдът да потвърди определението на СРС като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл. 313 НПК, намери за установено следното:

Наказателното производство по НЧХД № 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 1ви състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба (вх. № 21063424/26.11.2020 г. по описа на същия съд) от В. А. А. срещу А. М..

С така подадената частна тъжба е повдигнато обвинение от В. А. А. срещу А.

М., за това, че на 26.05.2020 г., около 20,05 часа, в гр.София, в кв. „Драгалевци“, пред блок 2 на жилищен комплекс, находящ се на ул. „Вълшебно биле“ №“4, М. заплашил А., че ще го убие, след което му нанесъл лека телесна повреда чрез удар с пистолет по главата и чрез ритници в областта на гръдния кош, корема и гърба. С депозираната тъжба се иска предаденият на съд А. М. да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и да бъде осъден по предявения граждански иск като плати на А. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

С определение от 15.12.2020 г., на основание чл. 250, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, СРС, НО, 8-ми състав, е прекратил образуваното по горепосочената тъжба НЧХД 2

№ 16085/2020.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна жалба от частния тъжител по делото В. А., в която същият твърди, че обжалваното определение е неоснователно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде изцяло отменено от въззивния съд.

Въз основа на така подадената въззивна жалба по делото е постъпило и възражение от подсъдимия А. М., с което моли исканията, изложени във въззивната жалба, да бъдат оставени без уважение, а определението по НЧХД № 16085/2020 по описа на СРС, НО, 8-ми състав - да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

По повод оспореното прекратително определение на СРС било образувано ВЧНД № 1143/2021 г. по описа на СГС, НО, Х III-ти въззивен състав. В тази връзка със свое решение № 260405 от 21.06.2021 г. по цитираното производство, въззивният съд е отменил обжалваното определение от 15.12.2020 г., постановено по НЧХД № 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав и е върнал делото на същия състав за произнасяне по редовността на тъжбата.

Със свое определение от 06.07.2021 г., постановено по НЧХД № 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията докладчик е прекратил отново наказателното производство по цитираното НЧХД, без да отчита задължителните указания на СГС, НО, ХIII-ти въззивен състав, дадени в решение № 260405 от 21.06.2021, постановено по ВЧНД № 1143/2021 г. по описа на СГС. В обосновката си, изложена във въпросното второ прекратително определение от 06.07.2021 г., постановено по НЧХД № 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията докладчик е преповторил част от аргументите, съдържими в прежде постановения прекратителен акт, в насока, че предметът на досъдебно производство № ЗМ 931/2020 г. по описа на 06 РУ на СДВР пр.пр.19411/2020 г. по описа на СРП, е напълно идентичен с предмета на развиващото се производство от частен характер. В този смисъл е преценил, че е налице хипотезата Non bis in idem и че приоритет има производството, преследвано по общ ред, с оглед на което е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и на това основание е прекратил наказателното производство.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, по следните съображения:

В конкретния случай по делото, горецитираният състав на СРС е приел, че е налице прекратително основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, а именно - незавършено наказателно производство спрямо същото лице за същото престъпление.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд и намира, че обжалваното определение на съдията - докладчик по НЧХД 16085/2020 г., по описа на СРС, НО, 8-ми, е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г., Върховен касационен съд, ОСНК, ясно е очертал основните признаци на принципа Non bis in idem, които обуславят следвания от ОСНК подход при тълкуването на съответните разпоредби от националното право в аспекта на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, като е посочил, че правилото Non bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно 3 преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 съчетава три отделни гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт, никой не може да бъде застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение. В тази връзка, Върховната съдебна инстанция изрично е уточнила, че дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по някой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото. Преценявайки конкретния случай с оглед даденото задължително тълкуване на този основен принцип, настоящият въззивен състав изразява становище, че наличието на образуваното досъдебно производство /в частност досъдебно производство № ЗМ 931/2020 г. по описа на 06 РУ на СДВР пр.пр.19411/2020 г. по описа на СРП /, не може да бъде пречка за разглеждане на водещото се дело от частен характер, тъй като в случая липсва произнасяне с окончателен по смисъла на Конвенцията акт, с който да е разрешен правен спор относно конкретно деяние.

Видно от приложените по делото материали, съдържими по цитираното по-горе досъдебно производство, наказателното производство от общ характер е образувано и водено срещу неизвестен извършител. Доколкото няма данни подъдимият по подадената частна тъжба А. М. да е бил привлечен в качеството му на обвиняем по воденото ДП № ЗМ 931/2020 г. по описа на 06 РУ на СДВР пр.пр.19411/2020 г. по описа на СРП, не може да се приеме за верен и извода, че спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство.

Съществено е и това, че наличието на досъдебно производство категорично не следва да се приема като пречка за разглеждане на делата от частен характер поради факта, че тъжбата има характер на обвинителен акт и съдът следва да я разгледа, да извърши необходимите съдопроизводствени действия и да се произнесе по направените искания. В конкретния случай, прекратяването на наказателното производство би лишило жалбоподателя от възможността да реализира ново частно наказателно производство, т.е. пострадалият би се оказал лишен от правото да получи съдебна защита.

В принципен план, след връщането на делото на първата инстанция, съдията докладчик по НЧХД 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, е бил задължен да организира законосъобразното разглеждане на повдигнатото срещу А. М. частно обвинение в това число, да извърши дължимата суверенна преценка дали частната тъжба отговаря на формалните изисквания, заложени от законодателя като минимален стандарт за разглеждане на дела от частен характер и да се произнесе по редовността на тъжбата /чл. 81 от НПК/.

В конкретния случай обаче, в обжалваното определение от 06.07.2021 г., постановено по НЧХД 16085/2020 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, съдията докладчик не е обсъдил и не е съобразил констатираните от въззивния съд нарушения в отменителното решение, постановено по ВНЧД № 1143/2021 г. по описа на СГС, НО, както и дадените във връзка с тях указания, които са задължителни за първостепенния съд и той безусловно е следвало да ги съобрази и изпълни. Отделно от това липсват мотиви, кои точно обстоятелства обуславят извода, че спрямо същото лице (А. М.) и за 4 кое точно деяние има незавършено наказателно производство. Това налага безусловно извод за липса на мотиви въобще. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е абсолютно съществено и като такова, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК винаги представлява основание за отмяна на контролирания съдебен акт, и за връщане на делото за ново разглеждане.