Решение № 143 от 11.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Смолян, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решениe № 497/27.12.2024 г. по гр. д. № 152/2024 г. Смолянски районен съд е осъдил „АБАКС“ ЕООД да заплати на Р. С. М. сумата в размер на 3 525 лева главница, платена по Договор за туристически пакет *31.08.2023 г. от 31.08.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на иска 11.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; ответникът е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 2 160 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „АБАКС“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М.К., с оплаквания, че е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът изобщо не е обсъдил по възражението за липса на активна материалноправна легитимация на ищцата за цялото вземане – исковата молба е предявена за целия размер на извършеното от името на две пътуващи /страни по договора/ плащане съгласно резервацията и договора – Р. М. и Д.Р., като претенцията е предявена само от Р. М.. Твърди се, че Р. М. е изпълнила чуждо задължение – това на Д.Р., поради което за сумата от 1 762, 50 лева иска е следвало да бъде отхвърлен.

1

Сочи се, че съдът в доклада по делото не е посочил, че ще приеме за общо известен факт военния конфликт от 07.10.2023 г., както и че на 13.10.2023 г. на страницата на Министерство на външните работи на РБ е обявен индекс на риск ниво 4 за пътуване до Йордания, който факт ответната страна е оспорила. Сочи се, че липсва яснота като какво доказателство по смисъла на ГПК цени съдът съобщението на МВнР. В тази връзк се отбелязва, че чл. 12 § 2 от Директива 2015/2302, съответно чл. 89 ал. 5 от Закона за туризма, не се отнася до предупреждения или препоръки при пътуване; издаването на предупреждения или препоръки при пътуване не е хармонизирано на равнище то ЕС и остава в компетентността на държавите членки. Поради това според жалбоподателя тези предупреждения и препоръки не могат да представляват необходимо или достатъчно условие за установяване на „непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 12 § 22, нито по чл. 89 ал. 5 от Закона за туризма. Според жалбоподателя съдът не обосновава в решението си на какво основание приема за доказани твърдения чрез това съобщение, което няма характер на официален документ.

Сочи се, че информацията в това съобщение е оспорена от ответника, ангажирани са доказателства – писмени и устни, ,които съдът е приел, но не е обсъдил в решението си. Сочи се също, че такова съобщение към дата 13.10.2023 г. няма приложено като доказателство по делото, поради което и съдът е основал решението си на доказателство, което не съществува в делото.

Твърди се, че показанията на свид. Ш. не са обсъдени в относимата за спора им част, а именно, че към датата на изявлението на ищцата за прекратяване на договора не са били налице непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него. Цитират се показания на свид. Ш., като се твърди, че тези показания оборват фактите, приети за установени от съда чрез съобщението от МВнР, както и установяват какви са били обстоятелствата по време на изявлението на ищцата за прекратяване на договора.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на решение по дело С-584/22 на СЕС

Сочи се в жалбата, че видно дори от информацията на МВнР, в Йордания, която е мястото на дестинацията по договора, няма военни действия, няма такива и в непосредствена близост до градовете по програмата на пътуването; военните действия в Израел не са посочени в съобщението като основание, като е посочено да се избягват посещения в гранични на Израел и Западния бряг региони, но видно от програмата на пътуването, посещения в такива не са предвидени. Сочи се, че в съобщението на МВнР няма никакви данни за насилие или други форми на ескалация, камо ли за терористични актове в Йордания, напротив, изрично се посочва, че силите на реда са осигурили мирното протичане на демонстрациите, който факт се установява и от показанията на свидетеля, че обстановката е била спокойна. Според жалбоподателя не може да се установи от мотивите на решението кои точно обстоятелства от съобщението на МВнР съдът е приел, че доказват сериозните 2 проблеми със сигурността, подобни на терористични актове, които са от естество да застрашат безопасността на ищцата, следователно да засегнат значително изпълнението на туристическия пакет.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена; претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р. С. М., чрез пълномощници адв. Б. и адв. П., с който се оспорва жалбта и се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно.

В отговора се твърди, че основните релевантни за делото факти и обстоятелства са наличието на непреодолими обстоятелства – възникнал военен конфликт, които не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба, а същевременно са общоизвестни, общодостъпни и ясни, а тяхната сериозност е документирана на страницата на МВнР.

По повод оплакванията в жалбата се сочи, че страни по всеки един договор са лицата, които са го подписали; страни по процесния договор са ответникът и ищцата Р. М., те са лицата, положили подписите си, те са разменили престации, а въпроса кой ще се ползва от договора не касае и не определя страните по правоотношението. Прави се позоваване на практика на РС – Пещера и РС – Ихтиман.

В отговора се оспорва твърдението, че ищцата не била представила доказателства за опасността от военни действия, както и за предупреждението на МВнР, като се сочи, че възникването на военния конфликт не е оспорено с отговора на исковата молба, а в исковата молба са цитирани няколко електронни адреса с публикация за информация за предупреждението на МВнР, като обявените официално от МВнР предупреждения са представени и на хартиен носител.

Твърди се в договора, че депозираните свидетелски показания са ирелевантни, тъй като не касаят момента на прекратяване на договора. Сочи се, че също така опасността не означава непременно реализиран инцидент, достатъчно е да е налице заплаха, несигурност. Твърди се, че информацията на страницата на МВнР е от основно значение за преценка на риска, като изявленията на туристически агенции, посредници или други организации, както и свидетелски показания, са неофициални и субективни, а самите организации не са оторизирани да извършват преценка на риска и да оповестяват становища относно безопасността.Прави се позоваване на практика на РС – Пловдив и РС – Ихтиман, както и се сочи, че свидетелските показания, че групите пътуващи не са срещнали опасност, тоест, че опасността не се е реализирала, в никакъв случай не могат да обосноват липсата на такава опасност.

По-нататък в договора се излагат и доводи по повод предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 89 3 ал. 1 от ЗТ, във връзка с което се излагат и доводи за нищожност на клаузата на 14 от договора между страните.

По-нататък се сочи практика във връзка с разпоредбата на чл. 89 ал. 5 от ЗТ на СГС, ОС – Пловдив, СРС и РС – Пловдив.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено решението на районния съд като правилно и законосъобразно; претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От пълномощникът му адв. К. е постъпила молба, с която подържа въззивната жалба.

Вззиваемата не се явява и не изпраща представител. От пълномощниците й адв. Б. и адв. П. е постъпила молба, с която се оспорва въззивната жалба и се поддържа отговора на жалбата.

Третото лице не изпраща представител.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

Между страните е сключен договор за туристически пекат *1/31.08.2023 г. с начална и кР. дата на пътуването 27.10.2023 г. – 03.11.2023 г. с маршрут България – Йордания /Акба/, дестинации: Йордания, Акаба – Йордания, Ауди Рум – Йордания, Аман. Ищцата е превела цената на туристическия пакет 1 853 евро, с левова равностойност 3 525 лева.

На 24.10.2023 г. ищцата отправя изявление до ответното дружество за прекратяване на договора поради възникнали непреодолими и извънредни обстоятелства и наличието на значителни рискове за сигурността и човешкото здраве, военен конфликт и данни за насилие в района на маршрута и дестинацията по договора, както и в режим на евентуалност на основание чл. 89 ал. 1 от ЗТ. Като основание за прекратяване на договора ищцата сочи, че на 07.10.2023 г. между „Хамас“ и Израел възниква военен конфликт, като мирът в района е преустановен; военният конфликт в Израел, чиято територия граничи с Йордания, продължава да ескалира; към дата 13.10.2023 г. на страницата на Министерство на външните работи на РБ е обявен индекс на риска ниво 4 за пътуване до Йордания – Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна /освен при кР. необходимост; в публичното пространство се съобщава също, че Израел издава предупреждение до своите граждани срещу пътуване до Египет, Йордания и Мароко.

Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че не е получило изявлението на ищцата за прекратяване на договора. Тези възражения се опровергават от представената от третото лице – посредник, електронна кореспонденция /л. 86 – 99 от делото на РС – Смолян/, от която кореспонденция е видно, че към дата 16.10.2023 г. ответното дружество е 4 получило изявлението на ищцата за прекратяване на договора, като я уведомило, че според дружеството не са налице към момента непреодолими извънредни обстоятелства, поради което не са налице основанията по т. 64 от ОУ и съответно основанията на чл. 89 ал. 5 от ЗТ, поради което и е налице хипотезата на чл.14а от договора.

Съдът намира, че ищцата е материалноправно легитимирана да претендира връщане на цялата заплатена сума, тъй като договорът за туристически пакет е сключен само между нея и ответното дружество, както и сумата по този договор е заплатена само от нея. Обстоятелството, че в договора като пътуващ е посочено и лицето Д.Х.Р., не променя този извод, тъй като съгласно дефиницията, дадена в т. 82 § 1 от ДР на ЗТ „пътуващ“ е всяко лице, което се стреми да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги или което има право да пътува въз основа на такъв договор. В случая Д.Х.Р. се явява трето лице, което има право да пътува въз основа на сключения от ищцата договор.

Установява се от представено към исковата молба съобщение от Министерство на външните работи на Република България, че към 19.10.2023 г. е обявено ниво 4 на риска за пребиваване в Хашемитско Кралство Йордания във връзка с ескалацията на израело - палестинския конфликт. Отправено е предупреждение до гражданите да избягват посещения на райони, в които се провеждат демонстрации и има голямо струпване на хора. Посочено е, че такива се организират основно в столицата Аман, градовете Зарка, Ирбид и Русейфа, както и населени места от северозападната част на страната.

Гражданите са посъветвани да избягват туристически посещения на граничните с Израел и западния бряг региони.

От съобщения на МВнР е видно, че към началната дата на изпълнение на туристическия пакет - 27.10.2023 г. е обявено ниво 4 на риска за държавата Израел и за Хашемитско Кралство Йордания.