Решение № 2816 от 11.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2816

Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20257180703022 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. Д. Д., с [ЕГН], с адрес общ.[област], [населено място], [улица], подадена чрез адв. Х. Д., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1437951/10.12.2025г. на командир на отделение към 03 РУ при ОДМВР-[област], с която за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена ПАМ –"временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата е посочено, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Моли се тя да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез адв.Д., поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът - командир на отделение към 03 РУ при ОДМВР-[област] – в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура –[област] не взема становище.

Административен съд-[област], след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2025 г., около 16:00 часа, в [населено място], на [улица]в посока запад–изток, жалбоподателят С. Д. Добринoв управлявал лек автомобил Х. С. Ф. без регистрационни табели. При извършената полицейска проверка било установено, че управляваното моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1297858 от 10.12.2025 г., с който на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Въз основа на констатираните факти и на съставения АУАН, на същата дата е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1437951 от 10.12.2025 г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от шест месеца.

Така удостоверените данни и правна квалификация на деянието са изцяло възприети и възпроизведени в обстоятелствената част на процесната заповед. Въз основа на тях, административният орган е постановил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП, а именно, временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Като доказателства по делото са приети, представени от ответника като част от административната преписка: Заповед № 317з-3162/15.04.2022г., с която са определени длъжностните лица от ОД на МВР –[област], които да прилагат с мотивирана заповед принудителни админстративни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.а, т.6 и т.7 от ЗДвП (л.25-26); Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП (л. 27-28); Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – [област], с която са оправомощени поименно длъжностни лица – държавни служители на ОД на МВР – [област], определени в т. 1.3.3 и т. 1.3.4 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, КЗ, работа с Автоматизирана информационна система „Пътна полиция“ и използване на технически средства и системи за измервания и контрол в рамките на обслужваната от съответната структура територия (л. 29-38), включително Протокол № 1 за проведено обучение и Протокол № 2от проведен изпит по заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л.39-40); справка за нарушител/водач; длъжностна характеристика на командир на отделение в сектор/група „Охранителна полиция“/ група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“/участък на РУ при ОДМВР; АУАН Серия GA № 1297858 от 10.12.2025 г.; мотивирана резолюция № 25-0438-[рег. номер] от 30.12.2025г.;

Приложена е също Докладна записка от И. В. – младши полицай при Трето РУ при ОДМВР– [област], адресирана до Началника на Трето РУ при ОД на МВР – [област], в която е докладвано, че по време на работна смяна от 08,30 часа на 10.12.2025 г. до 08,30 часа на 11.12.2025 г. служители на Трето РУ при ОД на МВР – [област], при извършен обход на обслужваната територия забелязват л.а. Хюндай, модел С. Ф., който се движи по пътното платно без регистрационни табели. След подаден звуков и светлинен сигнал, служителите спират автомобила. Водачът е установен. От отговора на зададени към водача въпроси е установено, че автомобилът никога не е имал издаден талон за регистрация на МПС и регистрационни табели.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № №GPAM-1437951/10.12.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - командир на отделение към 03 РУ при ОДМВР-[област], надлежно оправомощен съгласно т.11 от заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – [област], в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена и в предписаната от закона форма, доколкото са посочени фактически и правни основания. Описаните в АУАН ******************фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като видно от процесната ЗППАМ, в нея е извършено изрично позоваване на съставения на жалбоподателя АУАН ******************Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно съдържанието на процесната заповед, доколкото в нея изрично е посочено, че на 10.12.2025 г. около 16,00 часа, в [населено място] на [улица]до номер 107 с посока на движение от запад към изток, жалбоподателят е управлявал конкретно посочено МПС (чужда собственост), което не е регистрирано по надлежния ред.

Констатира се също така и че процесната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а именно - водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В този аспект, предвид горното, несъмнено е установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на тази ПАМ, поради което законосъобразно административният орган е упражнил публичното право чрез своето властническото произнасяне или казано по друг начин - налице са условията, т.е. материалноправните предпоставки за прилагане на тази ПАМ в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона и която цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка, дали да приложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон, а именно управление на МПС след употреба на алкохол в конкретно посочени граници. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“.

За пълнота на изложеното и с оглед наведените от страна на жалбоподателя възражения, е необходимо да се посочи, че от негова страна не се ангажираха доказателства за опровергаване на констатациите по акта, нито относно управлението на посоченото МПС на изписаната дата, място и час, нито наличието на регистрация, и табели с регистрационен номер на управляваното МПС.

Неоснователни са и възраженията, че при издаване на процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото издателят на заповедта е съставил и АУАН Серия GA Акт № 1297858 от 10.12.2025г., с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред. Административната принуда, наложена с оспорената заповед както се посочи по – горе е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба, се явява неоснователна.

Предвид изхода от спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Ето защо, Административен съд - [област], ХІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Д., с [ЕГН], с адрес общ.[област], [населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1437951/10.12.2025г. на командир на отделение към 03 РУ при ОДМВР-[област], с която за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена ПАМ –"временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: