Акт от 09.11.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

325 гр.

Велико Търново, 09.11.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА

МАТЕВА при участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева, изслуша докладваното от съдия Матева адм. дело № 483 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на С.Д.К. (предвид уточнението, направено в молба от 18.10.2021г.) от ***;

Т.Г.Д. ***; И.Б.К. *** и К.И.К. ***, всички представлявани от адв. Д.С., срещу Регионална дирекция по горите – Велико Търново с цена на иска 1 250 лева общо, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди.

Първоначално исковата молба е била предявена пред ВТРС, който с Определение № 773/26.04.2021 г. по гр. д. № 2934/2020 г. е прекратил производството пред него и е изпратил исковата молба по подсъдност на настоящия съд. Посоченото определение е обжалвано пред ВТОС и потвърдено от последния с Определение № 574/11.06.2021 г. по в.ч.гр.д. № 420/2021 г. като правилно и законосъобразно. В резултат на това е образувано настоящото дело.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищците са наследници на К.Д.Ц. (познат също като К.Д.К.), починал на 25.05.1975 г. Посочва се, че с Решения по чл.13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ на наследниците на К.Д.К. са възстановени поземлени имоти с идентификатор: *** (номер по предходен план 306015);

*** (номер по предходен план 304010); *** (номер по предходен план 304004); *** (номер по предходен план 304007) и *** (номер по предходен план 304011), представляващи гори, находящи се в землището на с.

Вонеща вода, общ. Велико Търново. Изтъкнато е, че на 20.12.2015 г. един от наследниците на К. – С.Д.К., разбрал за извършване на сеч на дървесина в наследствените им гори, с оглед на което уведомил останалите наследници и предприел извършване на проверка. При същата се установило, че дружеството „Форест и ко“ ЕООД, представлявано от Н.Е. е изготвило и внесло за утвърждаване в РДГ – Велико Търново горскостопанска програма, предвиждаща сеч на гори в гореописаните имоти. Посочено е, че тази програма е одобрена и утвърдена със Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ – Велико Търново, като въз основа на същата от Н.Е. са издадени позволителни за сеч в процесните имоти, която сеч според ищците е започнала в края на месец октомври 2015 г. и е продължила до установяване на сечта от С.К.. Така извършената сеч ищците намират за незаконна, доколкото е осъществена без да е налице нотариално заверено съгласие по реда на чл.111, ал.8 от Закона за горите от поне от половината от съсобствениците на имота. С оглед на това претендират присъждане на причинените им имуществени вреди, които оценяват в общ размер на 1 250 лв., разпределени между тях съразмерно на наследствените им квоти, ведно с лихвите от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Тези вреди, предвид направеното от процесуалния представител на ищците в молба от 18.10.2021 г. /л. 166 от делото/ уточнение, произтичат от извършените незаконосъобразни действия и бездействия на служители на РДГ – Велико Търново, като такива от издадената незаконна Заповед № 1033 – ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ и невръчването й на нейните адресати, както и съгласуването и утвърждаването на горскостопанската програма, както и от неспирането на извършваната незаконна сеч, каквато е била процесната, доколкото се основава на незаконни позволителни за сеч. Така по същество се обосновават субективно съединени искове с правно основание по чл. 1 от ЗОДОВ – за обезщетение на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. Претендират се и разноски по делото.

В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, се представляват от адв. С.. В депозирана по делото молба процесуалният им представител взема становище по съществото на спора.

Посочва, че издавайки Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г., с която е одобрена и утвърдена внесената горскостопанска програма, без да е налице нотариално заверено съгласие по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите от поне от половината от съсобствениците на имота, директорът на РДГ – Велико Търново е извършил незаконосъобразно действие, тъй като именно в неговите компетенции е да преглежда, проверява и съгласува постъпилите при него искания за извършване на сеч и при констатиране на несъответствие да откаже да се извърши сечта.

Посочва също, че с одобрението на горскостопанската програма с цитираната заповед е възложено на вносителя на програмата да издаде позволителни за сеч, които позволителни директорът незаконосъобразно не е обезсилил, макар да е бил наясно, че не е налице нотариално заверено съгласие по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите от поне от половината от съсобствениците на имота. С оглед на това намира, че в случая е налице и незаконосъобразно бездействие на директора на РДГ – Велико Търново. Моли за уважаване на така предявените искове, в т.ч. и увеличението на иска, допуснато с определение на съда. Посочва, че в случая от приетите по делото съдебно-техническа експертиза и допълнително заключение към нея се установява, че стойността на отсечените дървета по горскостопанската програма, одобрена със Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ – Велико Търново е 4 248,94 лв., като равностойността на дяловете на ищците е следната: С.Д.К. - 3/12 части - 1062,23 лева; Т.Г.Д. - 2/12 части - 708,16 лева; И.Б.К. 1/12 част - 354,08 лева и К.И.К.

-1/12 част - 354,08 лева, или общо 2 478,55 лева. С оглед на това претендира присъждане на посочената сума, ведно с лихвите върху нея от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък.

Ответникът – Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен юк И., оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Посочва, че съгласно изискванията на чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите, за да се извърши ползване или добив на дървесина, следва да се издаде позволително за сеч от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот. Посочва, че в случая издател на позволителните за сеч, с които се разрешава извършването на сеч в имотите, е инж. Н.Е., който обаче не е служител на РДГ- Велико Търново, а лесовъд на частна практика, като именно негова е отговорността за това дали издадените позволителни за сеч са в съответствие с нормативните изисквания. Сочи, че действително една от предпоставките за законно издадено позволително за сеч е наличие на нотариално заверено съгласие, издадено по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите, но такова е необходимо единствено когато горският имот е собственост на повече от едно физическо и юридическо лице /т.е. собствеността на имота следва да е на физическо и юридическо лице в условията на кумулативност /. В подкрепа на този извод изтъква, че след направените изменения в Закона за горите през 2015 г., когато е създадена и разпоредбата на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите, от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е изготвено указание във връзка с прилагането на процесната разпоредба, в което изрично е посочено, че „разпоредбата не касае собственост само на физически или само на юридически лица".

Предвид това намира за неоснователно да се претендира настъпването на вреди за ищците вследствие на провеждането на „незаконна" сеч, тъй като такава по отношение ползването в имотите във връзка с изпълнението на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите няма.

Що се отнася до претендираните вреди от действията на директора на РДГ – Велико Търново във връзка с утвърждаване на горскостопанска програма, без в нея да се е съдържало нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имотите, посочва, че предвид изложените вече съображения, такова не е необходимо. Посочва също, че изискването за нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота е приложимо единствено и само при издаване на позволително за сеч, а не е сред изискуемите документи към горскостопанската програма, като представянето на такова не е предвидено и в приетата през 2015 г. Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии. Изтъква в този смисъл, че ако ищците в действителност са считали, че заповедта, с която е одобрена горскостопанската програма, е незаконосъобразна, то те са имали законовата възможност да я обжалват по съответния ред, което обаче не е направено от тях.

Относно размера на претендираните претърпени имуществени вреди посочва, че не става ясно в какво се изразяват и как са изчислени. Сочи, че ако се предположи, че се касае до т. нар. от ищците сеч в наследствените им горски територии, то липсва конкретизация за какво количество отсечена дървесина става въпрос - не са посочени брой на отсечени дървета и на какво количество се равняват, не са индивидуализирани по дървесен вид и съответно не е посочено за вреди в следствие на сеч във всички имоти ли става въпрос или в някои от тях. От друга страна посочва, че ако размерът на вредите се определя на база направените експертни заключения, то счита, че от последните не би могло да се определи такъв, тъй като същите са необосновани и почиват на предположения. С тези аргументи, подробно развити от процесуалния му представител в представени по делото отговор на искова молба и писмени бележки, ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Представителят на

ВТОП дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени. Посочва, че по делото не е установен нито един от елементите на фактическия състав за отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като доказателства в този смисъл не са представени.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и се установява от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 030/21.10.2020 г. /л. 20-л. 23 от делото/, че ищците С.Д.К., Т.Г.Д., И.Б.К. и К.И.К. са наследници на К.Д.Ц. (известен и като К.Д.К., видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена –л.19 от делото), починал на 25.05.1975 г.

С Решение № 127О от

14.07.2000 г. и Решение №320О от 31.07.2001 г. на Общинска служба по Земеделие гр. Велико Търново, на основание чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, на наследниците на К.Д.К., бивш жител *** е възстановено правото на собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Вонеща вода, общ. Велико Търново, а именно: имот № 304004 с площ 20 дка; имот 304007 с площ 9.900 дка; имот 304010 с площ 2 дка; имот 304011 с площ 8.247 дка и имот

306015 с площ 1.453 дка.

С пълномощно /л. 133 и л. 134 от делото /К.Д.К. с ЕГН **********, като наследник на гори в имот №304004 с площ 20 дка; имот 304007 с площ 9.900 дка; имот 304010 с площ 2 дка; имот 304011 с площ 8.247 дка и имот

306015 с площ 1.453 дка, е упълномощил И.И.И. да го представлява и подписва пред органите на: Общинска служба „Земеделие и гори“ във връзка с издаване и получаване на скици и решения за посочените имоти; пред частни инженер лесовъди за сключване на договори във връзка с възлагане за изработка и одобрение на горскостопански програми, издаване на позволителни за сеч, освидетелстване на сечищата; да получава позволителни за сеч за имотите; да извършва сеч в имотите, съгласно параметрите на издадените позволителни; да стопанисва и се разпорежда с добитата дървесина при условия, каквито договори, както и с експедиция на дървесината.

Във връзка с така делегираните му правомощия, И.И.И., като управител на „Супер Атак ВТ“ ЕООД е сключил договор №748/06.08.2015 г. с „Форест и Ко“ ЕООД, представлявано от управителя Р.П.С. /л. 150-л. 153 от делото/, по силата на който е възложил на последния и му е делегирал права относно издаването и актуализирането на документи, скици, решения и др. на ОСЗГ, РИОСВ, РДГ, кметове и кметски наместници; управлението, изготвянето на горскостопански програми, стопанисването и контрола върху ползването на дървесина в процесните имоти.