Решение № 8250 от 19.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8250 гр. С., 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110143920 по описа за 2021 година

„Т. е предявила против С. П. Г., действаща чрез нейната дъщеря и попечител Д. Н. Г. и срещу Д. Н. Г. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира следните дължими за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. суми за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., абонатен № . /абонатният номер е уточнен в молба с вх. № 27593 от 15.02.2022г. – л. 127 от делото/, а именно: сумата от 1253,01 лева, от които: 1007,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането; 225,58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.06.2021г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 15,73 лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 3,74 лв. - мораторна лихва за периода от 30.07.2018г. до 21.06.2021 г.

Съдът ще обърне внимание, че в уточнителната молба с вх. № 48551 от 01.09.2021г., депозирана от ищеца, е допусната техническа грешка, като вместо правилната сума за претендирана мораторна лихва върху главницата за ТЕ – 225,58 лева /каквато сума е посочена в първоначалната искова молба/, е изписана сумата 25,58 лева /пропусната е първата цифра „2”/. Изводи за техническа грешка съдът направи, съобразявайки, че изваждайки от общо претендираната сума 1253,01 лева, сумите за главница – ТЕ – 1007,96 лева, за главница дялово разпределение – 15,73 лева и за мораторна лихва върху дяловото разпределение – 3,74 лева, се получава именно сумата от 225,58 лева /посочена като претендирана още в първоначалната искова молба за мораторна лихва върху главницата за 1

ТЕ/. Тази техническа грешка е пренесена и по-долу в изложението на ищеца в тази уточнителна молба при уточнение на конкретните суми, които се претендират от двете ответници, тъй като спрямо сумата от 25,58 лева са изчислени сумите за мораторна лихва върху главницата ТЕ, които се претендират от двете ответници.

От така претендираните суми, ищецът моли ответниците да бъдат осъдени при следните квоти, както следва:

-спрямо С. П. Г., действаща чрез нейната дъщеря и попечител Д. Н. Г. за 3/4 ид. части от общо предявената сума, а именно: за сумата от 939,75 лева, от които - 755.97 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането; 169,18 лева /в уточнителната молба е допусната техническа грешка с доводите, изложени по-горе, като погрешно е посочена сумата 19,18 лева/ - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.06.2021г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 11,79лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 2,80лв. - мораторна лихва за периода от 30.07.2018г. до 21.06.2021 г.

-спрямо Д. Н. Г. за 1/4 част от общо предявената сума, а именно: за сумата в общ размер на 313,25 лв., от които: 251,99 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, 56,39 /в уточнителната молба е допусната техническа грешка с доводите, изложени по-горе, като погрешно е посочена сумата 6,39 лева/ - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.06.2021г., както и с извършена услуга дялово разпределение в размер на 3,93 лв. – главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 0,93 мораторна лихва за периода от 30.07.2018г. до 21.06.2021г.

Ищецът претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни отношения, по силата на които им е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди в имот, находящ се на адрес: гр. С., абонатен № .. От своя страна последните се явявали неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойност доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, дължат и обезщетение за забавено изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са представили отговор исковата молба. В съдебно заседание техният процесуален представител оспорва исковете, като счита същите за недоказани. Прави възражение за изтекла давност. Оспорва облигационната връзка между ищцовото дружество и ответницата Д.Г., поради липса на доказателства последната да има качеството на потребител по смисъла на закона. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. заявява становище за основателност на исковете.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От приобщената по делото Заповед № А-0-08-1900 от 08.09.1978г на Председателя на ИК на СГНС /л. 140 от делото/ се установява, че въз основа на заповед № 310 от 31.01.1977г. на ИК на СГНС, с която е определен начина на обезщетение на П., като собственик на отчуждения имот с пл. № 465, кв. 160, ул. „С., на основание чл. 100 ЗТСУ /отм/ е определен като обезщетение – апартамент . находящ се на . в бл. ., в/, жк. „Н.”, състоящ се от две стаи и кухня, с площ от 66,23 кв.м.

Посочената заповед, която е издадена въз основа на Заповед № 310 от 31.01.1977г. на ИК на СГНС, легитимира П. като лице, придобило собствеността върху процесния имот.

Видно е от придружителното писмо на СО - Направление „АГ” /л. 139 от делото/, че е налице идентичност между адреса, посочен в Заповед № А-0-08-1900 от 08.09.1978г. и адреса, на който се намира процесния имот, доколкото в писмото изрично се сочи, че визираната заповед касае недвижим имот, находящ се в гр. С., жк. „Н.”, бл. .

В подкрепа на изложеното е и приобщеният по делото констативен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчуждения недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 141, том X, дело № 1941/1982 г., видно от който, П. е признат за собственик на ап. . находящ се в бл. ., жк. „Н.”, с площ от 66,23 кв.м. Действително, констативният нотариален акт не създава права, а само констатира притежанието на такива.

Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм/, с която се предоставя недвижим имот като обезщетение. Такава заповед, обаче, е налице и същата легитимира като собственик на имота именно П.

Към момента на издаване на заповедта 31.01.1977г., с която е отреден имота, даден като обезщетение, действаща е била нормата на чл. 100 ЗТСУ в редакция – ДВ бр. 29/1973г., съгласно която: правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство. Когато е даден срок за плащането, вземането се обезпечава със законна ипотека върху имота в полза на инвеститора. По делото не са обективирани възражения в тази връзка, поради което съдът счита, че П.е придобил собствеността върху процесния имот.

Що се отнася до това дали имотът, който е отреден като обезщетение, става собственост при условията на СИО и на другия съпруг, съдът съобрази трайната практика, 3 установена от съдилищата, съгласно която съпругът, от който не е отчужден недвижим имот, може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива изцяло от стойността на отчуждения имот, само при условията и при спазване на формата, предвидени в чл. 102 ЗТСУ /отм./. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот, не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен имот, или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм/, върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност /в този смисъл Решение № 145 от 27.06.2013г. на ВКС, Първо ГО, по гр.д. № 1352/2012г./.

Обстоятелството, че съпругата на П.е декларирала при неговата смърт притежавани от нея 4/6 ид.ч., не води до извод, различен от горния, доколкото, самата имотна декларация не създава права.

От приобщеното по делото удостоверение за наследници на П. /л. 163 от делото и л.

180 от делото/ се установява, че последният е починал на 27.04.1991г., като е оставил за свои наследници съпругата си Г., сина си В. и дъщеря си С.Г..

С откриване на наследството процесният апартамент е бил придобит по наследство от наследниците на починалото лице при равни квоти, а именно всеки по 1/3 ид.ч., на основание чл. 9, ал. 1 ЗН /съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете/, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН /децата на починалия наследяват по равни части/.

Видно от удостоверението за наследници на Г. /л. 164 от делото/, последна е починала на 31.01.1991г. и е оставила за свои наследници децата си В. и С.Г.. Всеки от наследниците с откриване на наследството е придобил по 1/6 ид.ч. от наследството на починалото лице, в частност от процесния имот. Така, всеки от тях към него момент е станал собственик на ½ ид.ч. от имота.

Видно от удостоверението за наследници на В. /л. 172 от делото/, последният е починал на 02.04.2015г., като е оставил за свой наследник сестра си С. П. Г.. С откриване на наследството, С.Г. е наследила притежаваната от В. ½ ид.ч. от процесния имот, като по този начин същата е станала единствен собственик на процесния имот.

Що се отнася до приобщената по делото имотна декларация, подадена от трето лице Г., в който същият е декларирал притежание на ½ ид.ч. от процесния имот, съдът отново ще посочи, че тази декларация не създава права, поради което и съдът не би могъл въз основа на нея да направи изводи относно собствеността върху този имот.

Отделно, видно от представените по делото: Решения на СРС, ГК, 32 състав по гр.д.

№ 11411/2004г. от дата 23.12.2005г. и от 07.04.2006г., съдът е прогласил на основание чл. 31 ЗЗД унищожаването на договора за продажба на наследство, сключен на 29.10.2001г. между С. П. Г. и Г. по иск на С.Г., касаещи наследството на С.Г., оставено й от Г. и П.. Ето защо, съдът не намери основание да направи извод, различен от посочения вече относно собствеността на процесния имот, който в релевантния период, за който се претендират сумите от ищеца, е бил притежание, а и към настоящия момент е притежание изцяло на ответницата С. П. Г..

4

Разглежданите до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представените по делото като писмени доказателства от страна на третото лице помагач „Т.”: индивидуални справки за процесния период за консумирана ТЕ за отопление и топла вода за процесния период и документите за главни отчети /л. 184-188 от делото/, като и от представените от страна на ищеца: извлечения от сметка на процесния абонат и съобщения към общи фактури се установява, че сградата в режим на ЕС на процесния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот. И тези доказателства не се оспорват от страните.

Всички останали документи, събрани по делото съдът намира за неотносими към предмета му, поради което не ги кредитира.