Решение № 334 от 19.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Силвана Гълъбова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100500038 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.07.2021 год., постановено по гр.дело №48857/2020 год. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу С.О. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 5 383.20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №470419191965761, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2020 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 24115/2020 год. по описа на СРС, ГО, 128 с-в и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 400 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че ответникът не носи вина за причиняване на процесното ПТП, макар че по делото било установено, че участъкът, на който било настъпило ПТП, бил заледен и не бил обезопасен, нито имало поставена сигнализация за опасност от заледяване.

Първоинстанционният съд бил дал вяра на тезата на ответника и на представените от него частни свидетелстващи документи. Същевременно свидетелят М. бил заявил, че цяла вечер бил нощна смяна, но не видял нито една снегопочистваща машина да обработва улиците на общината. СРС не бил съобразил нормите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП. През зимните месеци от годината задължението на общината включвало дейностите по снегопочистване и 1 разпръскване на противообледенителни материали. В случая била налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл. 29 и 30 ЗП. Дори и да се приемело, че била преминала машина, то касаело се за некачествено изпълнение, тъй като процесният участък бил заледен. Освен това на този участък се били ударили 20 автомобила. Следователно налице били предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника.

Следвало да се имат предвид и нормите на Наредба №РД-02-20-19 от 12.11.2012 год. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. В съставения протокол за ПТП, който бил официален документ /чл. 179, ал. 1 ГПК/ и не бил оспорен, било отразено, че заледеният пътен участък не бил обработен и сигнализиран. Твърдението на ответника, че в 4.30 ч. участъкът бил опесъчен не се подкрепяло от доказателствата по делото. Очевидно било, че към часа на настъпване на ПТП и след него пътният участък бил заснежен. В случая водачът нямал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, загубил контрол върху автомобила, плъзгайки се диагонално спрямо увредения автомобил. Видно било от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, че предприемането на аварийно спиране при заснежена и хлъзгава пътна настилка не било препоръчително именно поради опасността от загуба на контрол върху управлението. Първоинстанционният съд не бил съобразил, че представените от ответника GPS координати показвали само движение на машините, но не удостоверявали опесъчаване, както и че машините били с пуснати гребла. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата С.О. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че общината била изпълнила задължението си по чл. 11, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-19 от 12.11.2012 год. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. В приложение 3 на наредбата се съдържали правилата, организация и технологията на работите за зимно поддържане на пътищата и съгласно чл. 2, таблица 2, срокът за провеждане на мероприятията срещу хлъзгане, ниво на поддръжка N-1 – най-високото ниво на поддръжка, бил до 3 часа след спиране на снеговалежа или от момента на констатиране на заледяването на пътя до момента на постигане на изискванията, а именно – платното за движение следвало да бъде обработено с химически вещества за стопяване на снега и леда или да бъде опесъчено. По делото били представени доказателства, от които се установявало, че ответникът бил изпълнил задължението си за зимна поддръжка на общинската пътна мрежа, като платното на бул.“Цариградско шосе“ било обработено против заледяване 30 минути след подаване на сигнала за необходимост от такава, като дейностите били извършени за 1.15 ч. /което било много под нормативно заложените 3 ч./. Не следвало да бъдат кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същият бил заявил, че е валял дъжд, а освен това не бил през цялото време на бул.“Цариградско шосе“, за да види дали преминават снегопочистващи машини.

Отделно от това било доказано, че вина за настъпване на процесното ПТП имал единствено водача на лек автомобил „Мерцедес“. Същият не бил загубил контрол върху автомобила вследствие на хлъзгавия път, а се движел с превишена скорост и искал да изпревари пострадалия автомобил и след неуспешна маневра се врязъл в задната му част, вследствие на 2 което лек автомобил „Кия“ се завъртял и ударил в мантинелата. Вещите лица били посочили, че независимо от състоянието на настилката на пътното платно, при така развилата се фактическа обстановка, вредоносният резултат щял да настъпи и вредите щели да бъдат в същия размер. На водача на лек автомобил „Мерцедес“ било наложено и административно наказание. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец, както и на разноски за неговото определяне; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В разглеждания случай е установено по делото, а и не се спори, че на 09.01.2018 год. между ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и „Б.Л.Л.“ АД е бил сключен договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“, който има за обект лек автомобил „Кия Сийд“ с рег.

№*******, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 09.02.2019 год. до 00.00 ч. на 09.02.2020 год., определени застрахователна сума от 7 584 лв. и застрахователна премия, ведно с данък, в размер на 898.40 лв. /която премия не се спори, че е била заплатена/ – за този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Несъмнено е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие, както и осигуряване на право на застрахования да ползва помощ на пътя /автоасистанс/ при обездвижване на превозното средство при настъпване на застрахователно събитие чрез предварително указана асистанс компания – за територията на Република България, 24 часа/7 дни в седмицата /без начисляване на допълнителна застрахователна премия/.

3

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 07.12.2019 год. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр.София, бул.“Цариградско шосе“, в района на „4-ти км“ – на моста, с участието на лек автомобил „Мерцедес С350“, с рег.№******* ВВ, управляван от Г. Д. М. и лек автомобил „Кия Сийд“ с рег.№*******, управляван от К.П. М., в резултат на което на застрахования автомобил били причинени вреди. На 09.03.2020 год. год. ищецът е изплатил на „Йелоу 333“ АД – с оглед изрично заявеното от застрахования съгласие /на л. 27 от първоинстанционното дело/, застрахователно обезщетение в размер на 5 308.80 лв., а на 20.02.2020 год. е изплатил на „В.А.Д. С.Б.“ ЕООД сумата от 74.40 лв. – транспортни разходи за репатриране на увредения автомобил до сервиз /виж фактура на л. 21 и преводно нареждане на л. 23 от първоинстанционното производство/ – фактът на осъщественото от ищеца заплащане на посочените суми не е бил спорен между страните. Службите за контрол на МВР посетили мястото на произшествието и изготвили протокол №1733279 от 07.12.2019 год.

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с механизма на настъпването на процесното ПТП, в т.ч. чия е вината за неговото настъпване.

Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени доказателства по делото – протокол за ПТП, гласните доказателства чрез разпита на свидетеля К.П. М. /в първоинстанционното производство/ и свидетеля М. Р. Л. /във въззивното производство/, чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, както и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите, а именно процесното произшествие е настъпило като лек автомобил „Мерцедес С350“ при движението си с около 60 км./ч. по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от Орлов мост към бул.“Александър малинов“, в района на моста над „4-ти км“, е попаднал на непочистен и неопесъчен заледен участък на пътя и се е ударил в задната част на движещия се пред него в същата посока лек автомобил „Кия Сийд“, като последният се е отклонил от посоката си на движение и с предната си габаритна част се е ударил в бетонно ограничение в дясно на пътя, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ.

При установените по делото обстоятелства, че процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък, който е бил със заледена пътна настилка и където е имало и други моторни превозни средства с включени аварийни светлини, както и че лек автомобил „Мерцедес С350“ се е движел със скорост от 60 км./ч., като водачът му е забелязал другия автомобил /„Кия Сийд“/, противно на приетото от СРС, настоящият съдебен състав приема, че причината за настъпване на ПТП е както поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес С350/, който се е движел със скорост, която не е била съобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя и характера на движението, в нарушение на чл. 20, ал. 2 Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, така и на поведението на служители/други 4 изпълнители на ответника, доколкото няма спор между страните, че пътят, на който е реализирано произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл. 8, ал. 3 от закона. На общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища в състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т.ч. полагане на дължимата грижа за премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение /снегопочистване, обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане/, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, чл. 167, ал. 1 ЗДвП, чл. 2, ал. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1, т. 3 и нормите на глава ІV от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 год. за поддържане и текущ ремонт на пътищата.

Разпечатката съдържа 29 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/106dc1d8-1246-451e-a5e4-0f4d292c51a2