Определение № 312 от 02.08.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Смолян, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500284 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.284, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 3162/20.05.2024г. от Н. Н. В. чрез пълномощника му адв.М.О. срещу Определение № 298/09.05.2024г., постановено по гр.д.№ 948/2023г. по описа на Районен съд-Смолян, в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 82/23.03.2024г. по гр.д. №948/2023г. по описа на PC- Смолян в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 от ЗА и увеличаване на размера на възнаграждението над присъдените 200,00 лева за производството по всеки от исковете до пълния претендиран размер от 400,00 лева за всеки иск. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваната част от определение. Излагат се доводи за немотивираност и необоснованост на изводите на районния съд. Твърди се, че след постановяването на Решение от 24.01.2024г. по дело С[1]438/22 на СЕС, някои съдилища определят и присъждат адвокатски възнаграждения, произволно и неаргументирано, което унизява достойнството на адвокатската професия . В случая срещу ответника „Аксес Файнанс“ АД е предявен иск с цена 900,00 лева, а срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД с цена на иска от 464,88 лева. Съгласно чл.7 ал.2 т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на 400,00 лева за всеки от исковете. Районният съд не е изложил мотиви защо възнаграждение от 400 лева не е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Колкото и да е ниска според съда, тази сложност, то размерът от 400,00 лева е минимален за водене на дело с какъвто и да е предмет, поради което липсата на правна и фактическа сложност не е аргумент за определяне на хонорар под този размер. , при това наполовина на същия.Съдът не е отчел, че всеки от исковете има за предмет различно материално правоотношение, между различни страни и не се касае за злоупотреба при упражняване на процесуални права, тъй като от ищеца не са предявявани отделни искове, без да е налице необходимост от това. Поради това се дължи адвокатско възнаграждение за всеки от исковете. При конкретна преценка на себестойностга на адвокатската услуга, съдът е пренебрегнал следните 1 няколко съществените фактора, формиращи адвокатските възнаграждения, като гарантиране качество на предоставяната услуга, престижа и достойнството на адвокатската професията, определяне брутен месечен доход на адвоката, гарантиращ неговата независимост и качеството на предоставяната правна помощ, както и разходите на адвоката като самоосигуряващо се лице. Моли да бъде отменено Определение № 298/09.05.2024г., постановено по гражданско дело № 948/2023г. по описа на PC-Смолян, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.М.О., като процесуален представител на ищеца Н. Н. В., молба за изменение на Решение № 82/23.03.2024г. по гр.д.№948/2023г. по описа на PC Смолян, в частта му на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 от ЗА и увеличаване на размера на възнаграждението над присъдените 200,00 лева за производството по всеки от предявените искове до пълния претендиран размер от 400,00 лева за всеки иск.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от “Аксес Файнанс” АД, чрез пълномощника му ст. юрисконсулт И.Н., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно районният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение, като е взел предвид, че предявените от ищеца претенции имат характер на обективно съединените искове, чиито фактически състави са свързани, а предметът на доказване не предполага коренно разнопосочни действия , като се е съобразил с практиката на ВКС,обективирана в Определение № 284/06.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о., Определение №70/05.02.2018 по дело №257/2018 на ВКС, І т.о., Решение № 97/08.02.2013 на ВКС, ТК, I т.о. Съобразена е и практиката на ВКС, която приема, че правилото на чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, само когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост по един договор. Следва да се отбележи, че исковото производство не е с фактическа и правна сложност - същото е решено в рамките на едно съдебно заседание, на което самият процесуален представител на ищеца не е присъствал, а единственото доказателство, което е представено и приобщено по делото от страна на ищеца е копие на процесния договор за кредит.И по двата иска, представената от ищеца аргументация е една и съща, базирана на едни и същи доказателства, като се навеждат идентични доводи и твърдения спрямо предмета на двата иска.Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение, трябва да е справедлив и обоснован, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия. При определяне на размера на възнаграждението, съгласно практика на СЕС, съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното работа от адвоката по делото, поради което може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в Наредбата, който смисъл е решението по дело С-427/16 на СЕС). В Решението по дело С-438/22 на СЕС е прието, че националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС който трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по[1]нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна 2 организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Прието е още, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба като неоснователна и бъде потвърдено Определение № 298/09.05.2024 г., постановено по гр.д. № 948/2023 г. на РССмолян в обжалваната част.

В срок е постъпил отговор на частната жалба и от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт М.К., в който оспорва жалбата ката неоснователна.

Излагат се доводи, че в случая е реализирана защита по отношение на една страна, за претенции, чиито фактически състави са свързани, а предметът на доказване не предполага коренно разнопосочни действия. Исковото производство не е с фактическа и правна сложност - същото е решено в рамките на едно единствено съдебно заседание, на което процесуален представител на ищеца не е присъствал, а единственото доказателство, което е представено по делото е копие на процесния договор и от договора за кредит. И по двата иска аргументацията на ищцовата страна е една и съща, базирана на едни и същи доказателства, като се навеждат идентични доводи и твърдения. С оглед на горепосоченото присъденият адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и размера на претенциите. В съдебната практика се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адвокатско възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 82/23.03.2024г. ,постановено по гр.д.№ 948/2023г. по описа на Районен съдСмолян е признато за установено в отношенията между Н. Н. В.,ЕГН **********, с адрес град Смолян, ул. Христо Смирненски № 43, община Смолян,област Смолян и „Аксес Файнанс" АД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. София 1408, район Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.

Балша № 1, бл.9, ет.2, че Договор за паричен заем № 11022712 от 01.09.2022г. е недействителен на основание чл .22 ЗПК. Признато е за установено в отношенията между Н. Н. В.,ЕГН **********, с адрес град Смолян, ул. Христо Смирненски № 43, община Смолян, област Смолян и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, жк Люлин 7, ул.

Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, че Договор за предоставяне на гаранция 3

№ 11022712 от 01.09.2022г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави. Осъдени са „Аксес Файнанс" АД, ЕИК ** и „Файненшъл България" ЕООД,ЕИК **, да заплатят солидарно на Н. Н. В., ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото в размер на 80,00 лева. Осъдени са „Аксес Файнанс" АД, ЕИК ** и „Файненшъл България" ЕООД,ЕИК **, да заплатят солидарно на адвокат Мая Орманова-адвокат в АК-Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

С молба с вх.№ 2081/01.04.2024г. Н. Н. В., чрез адв.М.О. е поискал изменение на решението в частта му на разноските, като двамата ответник абъдат осъдени по отделно, а не солидарно да заплатят разноските поделото на ищеца, както и двамата ответника да бъдат осъдени поотделно по всеки от исковете да заплатят на адв.Орманова на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение по 400 лева за всеки от исковете.

С обжалваното Определение № 298/09.05.2024г. съдът е изменил свое Решение №82/23.03.2024г. по гр.дело №948/2023г. по описа на РС-Смолян в частта му на съдебните разноски, като е осъдил „Аксес Файнанс" АД, ЕИК ** да заплати на Н. Н.В., ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото в размер на 40,00 лева за платена държавна такса.Осъдил е„Файненшъл България" ЕООД, ЕИК **, да заплати на Н.

Н. В., ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото в размер на 40,00 лева за платена държавна такса. Осъдил е „Аксес Файнанс" АД, ЕИК ** да заплати на адвокат М.О.- адвокат в АК Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Осъдил е „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК **, да заплати на адвокат М.О.- адвокат в АК Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.Оставил е без уважение молбата, подадена от адвокат М.О., като процесуален представител ищеца Н. Н. В., в частта за изменение на Решението по гр.дело №948/2023г. по описа на РС- Смолян, в частта му на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 от ЗА и увеличаване на размера на възнаграждението над присъдените по 200,00 лева за производството по всеки от исковете до пълния претендиран размер от по 400,00 лева за всеки иск.