Решение № 128 от 28.10.2022, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Средец, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20222170100246 по описа за 2022 година

Съдът намира, че е сезиран с искове, предявени от М. Ж. М. – А.а, ЕГН **********, с адрес: село Русокастро, община Камено, област Бургас, *** против Л. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, община Средец, област Бургас, ****, представляван от пълномощника адв.Д. Ч..

Ищцата твърди, че ответникът бил неин съпруг, като сключили граждански брак на 02.12.2017г. в село Орлинци, община Средец, област Бургас, за което обстоятелство било съставен акт за граждански брак № 0002/02.12.2017г. По време на брака им се родило едно дете – А. Л.ов А., ЕГН **********, роден на 15.04.2018г. В исковата молба се излага, че ищцата била мюсюлманка и на това да бъде родено дете без брак не се гледало с добро око.

Предвид това, когато разбрала, че е бременна на 20.08.2017г., се свързала със сестрата на ответника Р. А.а А.а, която й предложила да се омъжи за брат й. След като М. се свързала с Л. и му разказала, че е бременна и го попитала дали е съглА. да се грижи за дете, което няма кръвна връзка с него, той се съгласил. В началото, първият един месец, всичко между страните вървяло добре, разбирали се по между си и с неговото семейство, като живеели при майката на съпруга в село Орлинци. След като сключили гражданския брак на 02.12.2017г. всичко се променило – майката на съпруга и самият той непрекъснато се карали с М.. На 31 декември след още една караница, дошла майката и братът на ищцата да я приберат в бащината й къща в село Русокастро.

Съпругата в продължение на четири месеца се опитвала да си оправи отношенията с ответника, но той не искал да се раздели с майка си. Сочи се, че когато детето се родило, Л. бил груб и отказал да даде документи за доходите му във връзка с обезщетенията, които се изплащат на дете, като казал на М. да не го търси повече и че не иска да я вижда. Излага се в исковата молба, че за детето от самото раждане до днес, грижите ги полагала изцяло майката, като разчитала и на своите родители.

Ищцата твърди, че бракът им съществувал формално, само на документ, като всички конфликти между тях довели до пълното им отчуждаване. Между тях липсвало разбирателство, доверие и уважение, не поддържали никакви контакти, включително и съпружески. Според съпругата дългата им фактическа раздяла я убедила, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона и като такъв следва да бъде прекратен. Отправя искане да бъде прекратен бракът й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, по негова вина, да бъде предоставено упражняването на родителските права на роденото от брака им дете - А. Л.ов А., ЕГН 1

**********, роден на 15.04.2018г., на нея – неговата майка М. Ж. М. - А.а, да бъде определено местоживеенето на детето при нея на адрес: село Русокастро, община Камено, област Бургас, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето съгласно закона и практиката на съда. Моли да бъде осъден ответникът да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Л.ов А., месечна издръжка в размер на минималната издръжка по закон, а именно 180,00 лева, считано от датата на влизане на решението в сила, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства. Отправя искане да бъде постановено след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - М. Ж. М. без фамилията „А.а". Твърди се от ищцата, че семейно жилище по смисъла на закона не притежават и че няма претенции за заплащане на издръжка от ответника.

При проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника адв.П. Г.. Поддържат исковата молба. Отправят искане за уважаване на исковата молба, като молят съда да не се произнася по въпроса за вината за разстройването на брака.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. А. А., както и от неговия пълномощник адв.Д. Ч..

При проведеното открито съдебно заседание не се явява ответникът, но се представлява от пълномощника адв.Д. Ч., който заявява, че неговият доверител не оспорва исковата молба, както и обстоятелствата, изложени в нея, желае да бъде постановен развод, родителските права да бъда предоставени на майката, да бъде определен режим на лични отношения според съдебната практика, издръжката да бъде в минимален размер, тъй като А. бил безработен и не възразява за фамилното име на съпругата. Отправя искане на бъде постановен съдебен акт, съобразно приложените по делото доказателства и закона.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № 5398170002, издадено на 02.12.2017г. от кметството на село Орлинци, община Средец, Л. А. А. и М. Ж.

М. са сключили граждански брак на 02.12.2017г. в село Орлинци, община Средец, област Бургас, като за това обстоятелство бил съставен Акт за сключен граждански брак № 2/02.12.2017г. в село Орлинци. След сключване на гражданския брак фамилното име на съпругата било М. – А.а.

По време на брака на Л. и М. се родило детето А. Л.ов А., на дата 15.04.2018г. в гр.Бургас, ЕГН **********, което обстоятелство се установява от представеното по делото Удостоверение за раждане № 0000000311/25.04.2018г., издадено въз основа на Акта за раждане № 0311/17.04.2018г., съставен във Второ кметство, община Бургас.

По делото е изготвен Социален докла от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Айтос, от който се установява, че при проведената среща с майката М. Ж. М. – А.а и детето А., то било облечено с подходящи за възрастта и сезона дрехи, било във видимо добро здравословно състояние, спокойно и контактно. Детето било отглеждано в семейна среда, като майката сама се грижела за него с помощта и подкрепата на съжителя и близките й. Малолетният А. бил отглеждан в жилище, представляващо едноетажна къща, състояща се от две стаи и салон, електрифицирано и водоснабдено, с външна тоалетна и без баня.

Майката била трудово ангажирана като хигиенистка и получавала възнаграждение в размер на 750,00 лева. М. поддържала много добри отношения със съжителя си, майка си, съседите и роднини от разширения семеен кръг, които живеели в село Русокастро и можела да разчита на тяхната помощ и подкрепа при отглеждането на детето. Детето посещавало детска градина в село Русокастро и имало личен лекар, който следял за здравословното му състояние и поставял необходимите за възрастта имунизации. Майката била привързана към сина си и имало изградена по между им силна емоционална връзка. След раздялата й със съпруга, не били поддържали отношения и той не се интересувал от развитието на детето.

От представеното писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, става ясно, че при извършеното проучване за изготвяне на социален доклад, бил проведен разговор с Р.

А.а А.а – сестра на Л. А. А., в който била получена информация, че бащата на детето – Л. А., от началото на месец септември 2022г. живеел извън страната.

В хода на съдебното дирене са приобщени свидетелските показания на свидетелката А.Е.Х., които съдът кредитира като обективни, последователни, логични, кореспондиращи с 2 останалите доказателства по делото, а и неоспорени от странните по делото. От същите се установява, че в момента ищцата живеела в село Русокастро заедно със сина й и майка й.

Сочи, че М. се грижела за детето много добре, а бащата не бил идвал и не поддържал никаква връзка с М. и не се интересувал от детето.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл.49, ал.1 от СК за развод поради дълбоко непоправимо разстройство на брака, чл.53 от СК за възстановяване на фамилното име преди брака и чл.127 от СК във вр. с чл.59 от СК във вр. с чл.143 от СК за упражняването на родителските права, определяне местожителството на детето, личните отношения с него и родителя, спрямо когото не е предоставено упражняването на родителските права, издръжката за бъдеще време.

По иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК:

Конститутивният иск за прекратяване на брака предоставя възможност на всеки съпруг да упражни своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Въпросното право възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което по същността си е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство и взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.

С оглед установените по делото факти, съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което формална и ненужна, тя следва да се прекрати. В настоящото производство се установи, че съпрузите не живеят заедно. Така страните са нарушили задълженията си за съвместно съпружеско съжителство, посочено в нормата на чл.15 от СК, което е довело до фактическата им раздяла. Ето защо съдът счита предявеният иск за развод за основателен.

Относно въпросът по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото искането за произнасянето по същото се оттегли от ищцата в открито съдебно заседание, съдът е десезиран от произнасяне по същото.

По иска с правно основание чл.53 от СК:

При прекратяване на брака с развод, законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име. Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивен иск по чл.53 от СК. Уважаването му е обусловено от това да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име. В случая и двете предпоставки са налице и искът следва да бъде уважен, като се постанови ищцата да носи предбрачното си фамилно име М. без – А.а.

По исковете с правно основание чл.127 от СК във вр. с чл.59 от СК:

Съобразно даденото тълкуване на нормата на чл.59, ал.2 от СК в т.2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.

Вложеният в чл.59, ал.1 и ал.2 от СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията по между им като бивши съпрузи. При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигнатото съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на детето в тяхната основна грижа. По изключение, наличието на спор между родителите, обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. При липса на съгласие и с оглед защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на 3 когото да възложи упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.