Решение № 2922 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13360/2022
- Вид
- Решение № 2922
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 21.07.2023
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2922 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330113360 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД др. чл. 22 от ЗПС и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.
23 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД на Б. В. М. ЕГН: **********, с адрес: с. *********, обл. *******, ул. „ *******“ № **** чрез адв. М. против "ИНВЕСТ" ООД с ЕИК 127504488, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Лайош Кошут № 1, представлявано от А. С. В. и "ИНВЕСТ - С" ООД, ЕИК 127568875, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Лайош Кошут № 1, представлявано от А. С. В. з а обявяване сключените между ищеца и Инвест ООД и Инвест-С ООД договори съответно за потребителски кредит от 11.07.2019г. и за издаване на гаранция от дата 11.07.2019г за нищожни поради нарушение на ЗПК; осъждане Инвест ООД да заплати на ищеца сумата от 1872.12 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит от 11.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащан и осъждане Инвест-С ООД, да заплати на ищеца сумата от 1067.40 лева, недължимо платена по недействителен Договор за издаване на гаранция от дата 11.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Притендират разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил договор за потребителски кредит с "ИНВЕСТ ООД на 11.07.2019г, сключен за сума от 2500 лв. за срок от 36 месеца, при ГПР 49,63 %, ГЛП 40,80%. Общия размер 1 на задължението е 4372.12 лева. За обезпечение на вземането е сключен договор за издаване на гаранция от дата 11.07.2019г., с "ИНВЕСТ-С ООД, което е свързано лице с заемодателя. По същия е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 1067.40 лева. Задълженията по договорите са заплатени от кредитополучателя. Договорите са нищожни. В Договор за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват, каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване, каква е сумата на лихвата дължима за целия период на договора, като цифрово изражение. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване, какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В погасителния план липсва задължителната информация по ЗПК. Не става ясно, какво е оскъпяването, не става ясно, какво е включено в ГПР и, какво участва в дължима вноска. Печалбата на "Инвест-с" ООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на "Инвест" ООД. С договора за гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за гаранция се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на кедитора. Налице е накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД защото е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение чрез злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Срещу сумата от 1067.40 лева, кредитополучателят не получава нещо.
В предоставения срок за отговор ответника Инвест ООД оспорва исковете. Отрича нарушенията на ЗПК.
В предоставения срок за отговор ответника Инвест-С ООД оспорва иска. оспорва исковете. Отрича нарушенията на ЗПК
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени документи- договор за потребителски кредит о т 11.07.2019 г., ОУ, стандартен европейски формуляр, схема на плащане е видно, че на 11.07.2019 г. между ищеца и "Инвест" ООД е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 2500 лв. за срок д 11.07.2022 г. при ГЛП -40.80%, ГПР-49,36 %, платим на 36 месечни вноски по 121,72 лв. Общата дължима сума по договора е 4381,92 лв.
От представения договор за гаранция от 11.07.2019 г., схема за плащан е 2 видно, че между ищеца и Инвест-С ООД е постигнато споразумение за поемане задължение от последния за предоставяне на гаранция на кредитора Инвест ООД по сключения договор за кредит от същата дата срещу заплащане на възнаграждение от кредитополучателя в размер от 1067,40 лв. платимо на части заедно с погасителните вноски по кредита.
От представените писмени доказателства-приходни касови ордери (джоб на лист 44 от делото) е видно, че в периода 20.10.2020-28.07.2022 г. ищцата е заплатила в полза на "Инвест" ООД по договора за кредит сума в общ размер от 4327,78 лв.
От представените писмени доказателства-приходни касови ордери (джоб на лист 49 от делото) е видно, че в периода 26.08.2019-28.07.2022 г. ищцата е заплатила в полза на Инвест-С ООД по договора за гаранция сума в общ размер 1059,05 лв.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозираните отговори от ответиниците и представените от тях писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявените провоотношения с посочените от ищеца параметри и извършени плащания на суми по договора за кредит в размер от 4327,78 лв. и по договора за гаранция -1059,05 лв.
Няма спор и по факта, че ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът "Инвест" ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 3 са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,36 %, а възнаградителната лихва40,80%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 4 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
По отношение договора за гаранция съдът намира, че доколкото същия е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието н а гаранцията е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и, че кредиторът и поръчителят са свързани лица. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на кредитора. Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя , което допълнително оскъпява договора за кредит. Констатираното заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 , вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство и съответно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение. Освен това с договора за поръчителство не се предоставя конкретна услуга на заемополучателя, което води до липса на еквивалентност на предоставяните престации по него. Ето защо този иск следва да се уважи.
С оглед констатираната недействителност на договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, заемополучателят дължи връщане на кредитора, по аргумент на чл. 23 от ЗПК само на чистата стойност на кредита или сумата от 2500 лв. Тъй като се установява, че той е заплатил по договора сума от 4327,78 лв., то разликата от 1827.78 лв. (над дължимата до платената) се явява получена без основание, което налага нейното връщане. Ето защо предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане недължимо платена сума по договора за кредит се явява основателен и следва да се уважи до размера от 1827.78 лв., като за разликата над него до притендирания от 1872.12 лева да се отхвърли.
Доколкото се установя от представените от ответника доказателства, че е платена сума от 1059,05 лв. за възнаграждение на поръчителя , същата се явяват дадена без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Предвид това иска по чл. 55 от ЗЗД касаещ договора за гаранция се явява доказан до размера от 1059,05 лв., до който следва да се уважи, като за разликата над него до притендирания от 1067.40 лева да се отхвърли.
5
Уважаването на главнияте искове е основание за уважаване и на обективносъединените с тях акцесорни по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не следва да се присъждат предвид липсата на доказателства за сторени такива.
Тъй като ищеца е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата дума за държавна такса за производството по предявените обективно и субективно съединени искове следва да се постави в тежест на ответниците.
Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/106b9008-9fca-4952-a393-77ea7eda6995