Решение № 5458 от 26.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5458 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.а И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100500348 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20238277 от 28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 82206/2017г. по описа на СРС, 49 състав, е прогласен за недействителен по отношение на Й. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, жк. ****, на основание чл. 135 от ЗЗД, за 1/2 част сключения между С. К. С., ЕГН ********** и В. С. С., ETH **********, двамата адрес: гр. София, жк. ****, от една страна и В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. ****, от друга страна, договор от 16.09.2014 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104, том I, рег. № 7940, дело № 84 от 16.09.2014 г., за 1/2 част от прехвърления имот, а именно: 1/2 част от 1/3 идеална част от 59,40% идеални части от прехвърления имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Надежда”, бул. ****, с площ от 237 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно предназначение ползване: ниско застрояване /до 10м/, няма стар идентификатор, с номер по предходен план: 383, кв. 71, при съседи: ***, ***, ***, ***.

С горепосоченият съдебен акт е отхвърлен предявеният от Й. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, жк. ****, срещу С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. „Надежда”1, бл. ****, В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Надежда” 1, бл. ****, и В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителността на договор от 16.09.2014 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104, том I, рег. № 7940, дело 1

№ 684 от 16.09.2014г., за ½ част от прехврления имот, а именно: за 1/2 част от 1/3 ид. част от 59,40% ид. части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район „Надежда”, бул. ****, с площ от 237 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, няма стар идентификатор, с номер по предходен план: 383, кв.71, съседи: ***, ***, ***, ***.

Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният Павлов иск за 1/2 идеална част от недвижимия имот, е подадена въззивна жалба от тримата ответници С. С., В. С. и В. Г., като са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изложени са оплаквания срещу извода на районния съд, че не била оборена презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, както и срещу приетото, че В. Г. е знаела за увреждащия характер на сделката, като е изтъкнато, че от събраните по делото доказателства се установявало именно противното. Въззивниците считат, че са допуснати процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, тъй като едва в своето решение съдът приел, че на доказване подлежи положителният факт на узнаването за увреждането, като това не било указано в доклада по чл. 146 от ГПК при разпределяне на доказателствената тежест. Твърди се, че искът срещу В. С. е изцяло неоснователен, тъй като прехвърленият имот в бил в режим на СИО, поради което искът за притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота е следвало да бъде отхвърлен, но в диспозитива на решението това не е намерило отражение – не било посочено, че отхвърлената 1/2 идеална част е притежавана от В. С., а уважената 1/2 част е тази, притежавана от С. С.. При така изложените съображения, въззивниците молят решението в неговата обжалвана част да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Страните претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Й. Н. В. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Намира, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД по отношение на В. Г. не е била оборена чрез събраните по делото доказателства, от които безспорно се установявало наличието на знание. Допълва още, че самото знание е ирелеванто в случая, доколкото атакуваната сделка била дарение. Не се съгласява и с доводите на въззивниците за допуснати от районния съд процесулани нарушения при изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната от въззивниците част.

Депозирана е и насрещна въззивна жалба от Й. Н. В. срещу частта на решението, с която предявеният от него иск по чл. 135 от ЗЗД е отхвърлен за останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот. Не е съгласен с приетото и първоинстанционния съд, че въз основа на представеното от ответниците обратно писмо се установявало, че атакуваната сделка е била договор за продажба, а не дарение. В тази връзка е изтъкнал, че не са налице предпоставките на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прилагане правилата на прикритата сделка, тъй като не били спазени изискванията на чл. 33 от ЗС за отправяне на предложение за изкупуване до останалите съсобственици. На следващо място, Й. Н. В. счита, че въпросното обратно писмо не представлява доказателство, 2 тъй като е издадено от заинтересована страна по делото – ответниците С.и, на другата заинтересована страна – ответницата Г.. Във връзка с приетото от съда, че имотът е предмет на СИО, въззивникът по насрещната въззивна жалба е изтъкнал, че придобитото недвижимо имущество не е попаднало под режима на общността, тъй като лаптопът, срещу който бил разменен имотът, е бил лична собственост на ответника – длъжник С. С.. Допълнил е, че представения договор от 01.01.2005 г., с който третото за спора лице-Г.Д. е продало на ответника С. процесния лаптоп, е антидатиран. Така мотивиран, въззивникът моли предявеният от него иск да бъде уважен изцяло.

Претендира и разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Постъпила е и частна жалба от Й. В. срещу Определение № 20064177/27.10.2022 г., постановено по гр.дело № 82206/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Моли да се намалят дължимите от ищеца разноски за първоинстанционното производство.

С. С., В. С. и В. Г. са депозирали отговор на частната жалба, с който молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2029355/21.11.2017 г. на ищеца Й. Н. В., с която е предявил срещу тримата ответници С. К. С., В. С. С. и В. И. Г. конститутивен иск по чл.135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на недействителността на договор за дарение от 16.09.2014 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №104, том 1, рег. № 7940, дело № 84 от 16.09.2014г., с който С. К. С. и В. С. С. са дарили на В. И. Г. 1/3 идеална част от 59,40% идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Надежда”, бул. ****, с площ от 237 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно предназначение ползване: ниско застрояване /до 10м/, няма стар идентификатор, с номер по предходен план: 383, кв. 71, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Ищецът твърди, че с издаден запис на заповед от 26.02.2013г. за сумата от 12 500 лева, с падеж на 26.03.2013 г., ответникът С. С. се задължил да му заплати посочената сума на датата на падежа. Твърди, че до момента ответникът С. не му е заплатил сумата по записа на заповед, поради което подал заявление по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 53925/2013г. по описа на СРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение. Срещу така издадената заповед за изпълнение ответникът С. подал възражение, поради което ищецът предявил установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на вземането. По предявения установителен иск било образувано гр.дело № 31545/2014 г., СРС, 31 състав, по което с решение се установило, че ответникът С. му дължи сумата от 12 500 лева. Решението на районния съд било обжалвано от ответника, като СГС потвърдил съдебния акт с решение от 22.10.2015г., постановено по в.гр.дело № 2931/2015 г.

Поддържа, че срещу ответника С. е образувал изпълнително дело № 70/2014 3 по описа на ЧСИ В.Б.-И., рег. № 779, но изпълнителните действия не са постигнали резултат, тъй като длъжникът се разпоредил е имуществото си.

Присъединил се и по изпълнително дело № 2014841043078 по описа на ЧСИ Н.М., но и там не се стигнало до събиране на дължимите суми. Изложено е още в исковата молба, че след като е било образувано ч.гр.дело №53825/2013г., СРС, 31 състав, с цел да намали имуществото си ответникът С. и съпругата му дарили на В. Г. следния недвижим имот - 1/3 идеална част от 59,40% идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Надежда”, бул. ****, с площ от 237 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно предназначение ползване: ниско застрояване /до 10м/, няма стар идентификатор, с номер по предходен план: 383, кв. 71, при съседи:

***, ***, ***, ***.

Ищецът счита, че са налице предпоставките по чл. 135 от ЗЗД и иска да бъде обявена по отношение на него недействителността на договора за дарение, тъй като е кредитор на ответника С. С. по силата на издадения запис на заповед и влязлото в сила решение. Твърди се, че длъжникът е знаел, че уврежда кредитора като се лишава от имущество, като счита, че знанието на третото лице по сделката – внучката В. Г. не било небходимо да се установява, тъй като прехвърлителният договор е дарение, но дори и да се приемело, че това знание следва да бъде установено, то в случая приложение следвало да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

На последно място, според ищеца Й. Н. В. договорът за дарение следва да се обяви за относително недействителен в неговата цялост, а не само по отношение на 1/2 идеална част, притежавана от длъжника С. С., тъй като имотът не е бил съпружеска имуществена общност. В тази връзка твърди, че идеалните части от процесния имот са придобити от С. С. въз основа на договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 9, том II, дело № 191/25.10.2005 г. на нотариус Е.Е., срещу движима вещ – лаптоп, заедно с всичките му принадлежности, като поддържа, че въпросният лаптоп е бил лична собственост на неговия длъжник на основание чл. 22, ал. 2 от СК и бил закупен за обикновено лично ползване от него.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали отговор за исковата молба, като оспорват иска като неоснователен.

С. С., В. С. и В. И. Г. твърдят, че договорът за дарение на процесния недвижим имот е привидна сделка, прикриваща действителния договор за продажба, по който ответницата В. Г. им е заплатила сумата от 7000 лева.

Поради възмездния характер на сделката, ответниците намират, че същата не уврежда интересите на кредитора, тъй като не намалява имуществото. Излагат още, че длъжникът С. С. не е знаел за увреждането поради наличието на достатъчно друго имущество, от което да се удовлетвори кредиторът, като е оспорено и наличието на знание у тяхната внучка В. Г.. Имотът, предмет на атакуваната сделка, бил съпружеска имуществена общност, като в тази връзка двамата ответници са посочили, че договорът за замяна, обективиран в нотариален акт № 9, том II, дело № 191/25.10.2005 г. на нотариус Е.Е., е привидна сделка, прикриваща договор за продажба и по който С. С. и В. С. заплатили на прехвърлителите сумата от 3000 евро. На последно място, страните поддържат, че описаният в нотариалния акт за замяна лаптоп също е 4 бил СИО, като закупен по време на брака с общи за двамата съпрузи средства.