Решение № 1642 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110201653 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332027017/24.10.2025 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на В. Д. Ш., с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП „глоба” в размер на 1533,88 евро /3000 лева/ и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца; на основание 183, ал. 1, т. 1, предл. 3, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т.

2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 5.11 евро /10 лева/; на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, предл. 1 „глоба“ в размер на 5.11 евро /10 лева/.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок, с доводи, че не е извършил вмененото му нарушение и, че фактическата обстановка не отговаря на обективната истина. В подкрепа на това сочи, че „е възможно да е потеглил малко по – рязко на кръстовището, след като е светнал зелен сигнал и по тази причина колата да е поднесла, но той не е извършил умишлени действия…., както и, че не е губи контрол на д управляваното от него МПС, в противен случай, би настъпило ПТП, каквото не е настъпило.“ На последно място, сочи, че липсва един от задължителните реквизити, а 1 именно по чл. 42, т. 8 от ЗАНН „обяснения или възражения на нарушителя, ако е направил такива“, като е вместо това е заменен с невярно отразяване за липса на възражения. Иска се отмяна на оспореното НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.

Представлява се от адв. Д.. В пледоарията си по същество тя иска от съда да отмени издаденото НП като поддържа аргументите във въззивната жалба и сочи, че не е осъществявано от жалбоподателя т.нар. дрифтене.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от юрк. П., който моли НП да бъде потвърдено по подробно изложение съображения.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 06.09.2025 г., в 00:06 ч., жалбоподателят Ш. управлявал автомобил „,,***''”, с рег. № ,,***'', негова собственост, като се е движил в град София, по бул. „Андрей Сахаров“, с посока на движение от бул. „Ал. Малинов“ към ул.

„Йерусалим“, срещу блок 43. При управлението на автомобила, жалбоподателят е използвал пътя, който е отворен за обществено ползване не по предназначение за превоз на хора и товари, като преднамерено извел автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми, вследствие на което задната част на автомобила се движила в ляво и дясно на пътното платно, като превърта гуми.

Движението на автомобила било пряко наблюдавано от свидетелите К. Н. и Б. К., които лично възприели поведението на водача, т.нар. дрифт с автомобила - движението на автомобила се изразявало в поднасяне, чрез извеждане на автомобила извън равновесие, т.е. налице било умишлено поднасяне на задницата на автомобила наляво и надясно, чрез превъртане на гуми. Именно това поведение на водача било преценено от свидетелите като използване на пътищата за друго предназначение освен превоз на хора и товари.

Виждайки начина, по който се управлявал автомобилът, свидетелите решили да спрат водача за проверка, без да губят визуален контакт с него, установили самоличността на водача – жалбоподател, като установили още, че 2 на предната дясна седалка имало и лице от мъжки пол. К. и П. поискали съдействие от дежурната част на 07 РУ на СДВР, които съставили АУАН, а АНО издал и процесното наказателно постановление с № 22-4332027017/24.10.2025 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на В. Д. Ш., с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП „глоба” в размер на 1533,88 евро /3000 лева/ и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца; на основание 183, ал. 1, т. 1, предл. 3, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т.

2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 5.11 евро /10 лева/; на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, предл. 1 „глоба“ в размер на 5.11 евро /10 лева/.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. Н. и Б. К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на тази група свидетели, тъй като същите не съдържат противоречия и са логични и ясни. Следва да се посочи, че тези двама свидетели имаха категорично запазен спомен за събитията. Те ясно и непротиворечиво заявиха пред съда, че са възприели движението на автомобила, че поднасянето не е било еднократно, а умишлено действие, провокирано от водача чрез приплъзване на задницата на автомобила наляво и надясно и превъртане на гуми. В показанията си дадени в ОСЗ на 28.04.2026г. и двамата свидетели с категоричност съобщават, че асфалтът е бил сух с добро сцепление, както и, че не е имало препятствия на пътя.

На следващо място, съдът не дава вяра на твърденията на свидетеля Д. П., в частта, че не е имало т.нар. „дрифтене“ като намира, че неговите показания не намират опора в останалия доказателствен материал по делото, а представляват опит за градене на защитна версия на жалбоподателят. Съдът кредитира показанията на този свидетел в останала част, доколкото напълно кореспондират с останалите доказателства. Изявлението на свидетеля, че не се чувствал застрашен не води до направата на друг извод, извън единствения възможен за използване на пътя от жалбоподателят не по предназначение.

Относно заявеното от свидетеля за скоростта, както и от изложеното в тази връзка в пледоарията по същество от адв. Д. не следва да се обсъждат, доколкото са ирелевантни за делото, предмет на което не е превишаване на 3 скоростта на движение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – издадено е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, съдът намира, че е налице доказано изпълнително деяние от обективна страна. Съдът намира, че според показанията на полицейските служители, поведението на водача е било целенасочено и желано, защото автомобилът неколкократно е поднасял наляво и надясно, като е имало презавиване и поднасяне на задната част на автомобила и превъртане на гуми нееднократно. Още повече свидетелите съобщават и за това, че са възприели реална възможност автомобилът да се удари в желязната мантинела, намираща се в крайна дясна лента, предназначена за автобусите на градския транспорт. Ето защо, съдът намира, че поведението на водача е било такова, че е използвал пътя не за превоз на хора или товари, а за упражняване на специфични автомобилни умения и техники, които не са позволени за демонстриране и упражняване по пътищата от републиканската пътна мрежа.

По въпроса за субективната страна – съдът счита, че нарушението е извършено при пряк умисъл от страна на водача, защото поведението му е било осъзнато и желано, т.е. поднасянето на автомобила е бил целен ефект от управлението на МПС, а не случайна последица. Ето защо, то е умишлено, т.е. нарушението е извършено виновно.

По въпроса за наказанието, съдът намира, че то е точно определено в закона и не подлежи на прецизиране, поради което е законосъобразно.

По делото безспорно е установено и извършени от жалбоподателят нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 2 и т. 1 от ЗДвП, а и не се спори.

4

Относно възражението за липса или по – точно заменен реквизит, съдът намира следното: Вярно е това, че в графа възражения не е изписано саморъчно направените или ненаправените такива, но това не води до извод за допуснато нарушение. Освен това следва да се посочи, че на жалбоподателят му е оказана възможността да депозира в срок такива, но видно от материалите по делото не се е възползвал от това негово право.

Съобразявайки горните доводи, съдът намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и съдът намира, че то следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро /130 лв./ в полза на АНО.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 22-4332-027017/24.10.2025 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на В. Д. Ш., с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП „глоба” в размер на 1533,88 евро /3000 лева/ и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца; на основание 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 5.11 евро /10 лева/; на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 5.11 евро /10 лева/, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА В. Д. Ш., с ЕГН **********да заплати на СДВР разноски в р а з м е р 66, 47 евро

/130 лв./, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред 5

Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6