Решение № 23277 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23277 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от В. Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110116799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от **** срещу В. Н. П.а, като наследник на Н. Ц. П., действаща със съгласието на своята майка М. Л. М., с която са предявени искове за установяване дължимостта на следните суми: 878,33 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, 165,77 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в размер на 22,35 лв. главница, ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 1,64 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 13,86 лв. за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г., начислена за периода от 01.03.2021 г. до 20.11.2023 г.,4,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66383/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на недвижим имот, находящ се в *****, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е 1 изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „**** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Н. П.а, действаща със съгласието на своята майка ******, е депозира становище, към което прилага доказателства, че на 06.06.2025 г. е заплатила на ищеца сумата от 1358,58 лева. Моли за определяне на юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер.

Със становище от 18.06.2025 г. ищецът потвърждава постъпилото плащане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже плащане на вземанията.

В конкретната хипотеза страните не спорят, че между тях е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота на посочената в исковата молба стойност, че му се дължи такса за услугата дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност, както и че ответницата е изпаднала в забава.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба № 138 от 18.07.2017 г. по нот. дело № 108/2017 г. на нотариус рег. № 595 на НК и удостоверение за наследници изх. № РМЛ24-УГ01-19228/09.12.2024 г., от които се установява, че ответницата В. Н. П.а е собственик на процесния топлоснабден имот въз основа на наследствено правоприемство от нейния баща Н. Ц. П.. Топлоснабдяването на сградата и имота се установява от приетите протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от представения от ответницата платежен документ.

Следователно предпоставките за възникване на процесните вземания са безспорни и се установяват по делото, както се установи и извършеното в хода на процеса пълно плащане на претендираните суми. В тази насока със становището си от 28.11.2025 г. ищецът е признал плащането и е заявил, че по делото се дължи единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Такова е и становището на ищеца в проведеното открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове 2 следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.

По разноските:

Тъй като задълженията на ответницата са платени в хода на процеса, тя е дала повод за образуване на делото и дължи сторените от ищеца разноски. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева в заповедното производство и 75 лева в исковото производство, които са платени изцяло. Ето защо в полза на ответника следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева в исковото производство съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП предвид доброволното плащане в срока за отговор на исковата молба и липсата на проведено съдебно дирене по делото. В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от ****, ЕИК *****, срещу В. Н. П.а, ЕГН **********, искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на следните суми: 878,33 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, 165,77 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в размер на 22,35 лв. - главница, ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 1,64 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 13,86 лв. за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г., начислена за периода от 01.03.2021 г. до 20.11.2023 г.,4,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66383/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

ОСЪЖДА В. Н. П.а, ЕГН **********, да заплати на ****, ЕИК *****, сумата от общо 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3