Протокол № 227 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 227 гр. П., 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500150 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят „Т. -14“ООД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Х. С., редовно упълномощен.

Ответникът „Т.“ЕООД, редовно призовани, законен представител не се явява. За него се явява процесуалният му представител адв.В. К., редовно упълномощен.

Съдът докладва постъпила молба от адв.С., в която се моли съдът да даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че няма да сочи нови доказателства. Изцяло подкрепя подадената въззивна жалба. Моли да се уважи същата изцяло. Моли за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Към молбата е приложен и Договор за правни услуги и пълномощно.

Адв.К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №718/07.06.2024г., постановено по гр.д.№****/2023г. по описа на РС- П. е осъден „Т.- 14“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Д.Д.“ №76, представлявано от Х.Н.Х., да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК 205919002, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1766, район „В.“, ул.“В.К.“ №9, ет.1, офис 1.3, представлявано от управителя В.С.С., със съдебен адрес: гр.С., район Красно село, ул.“Д. №18, ет.1, ап.3 сумата в размер на 9434,92лв.- главница, представляваща стойността на фактура №3000004532/10.11.2022г. /с дата на падеж 11.11.2022г./ за незаплатени такси за съхранение и задържане на контейнери (демюрейджи) за превоз на стоки, сумата в размер на 824,02лв.- законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 12.11.2022г. до 13.08.2023г., както и разноски по делото в общ размер на 2851,40лв., като е отхвърлен иска за мораторна лихва над размера от 824,02лв. до претендирания с исковата молба размер от 824,06 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Т.- 14“ ООД, чрез пълномощника му адв.Х. Б. С..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила, постановено е при непълнота на доказателствата, както и е необосновано.

Относно материалния закон се твърди, че той е нарушен, с действията на първоинстанционния съд, като същия не е задължил ищеца да представи „спедиционния договор“, с които действия първия не е успял да се запознае със сроковете за доставка, уговорени между страните.

Визира се, че в постановеното решение се цитира становището на ищцовата страна, „че съгласно уговорките, контейнерите са превозени с железопътен транспорт от пристанище С. до ж.п.гара С. на 2 пратки- на 06.10.2022г.- 5 контейнера и на 08.10.2022г.- 9 контейнера. Съгласно инструкциите на ответника са му доставяни всеки ден по два контейнера със сухопътен транспорт от ж.п.гара С. до получателя в гр.П..“.

Приема се, че това не отговаря на истината, тъй като по договор контейнерите трябва да се доставят до гр.П.. В този смисъл се сочи, че видно от приложените към исковата молба писмени доказателства- Първата 2 доставка до „Т.- 14“ ООД, видно от датата на товарителниците приложени по делото е от 12.10.2022г., последната съгласно тези писмени доказателства е от 19.10.2022г., т.е. твърди се, че забавянето е в дружеството- ищец.

Сочи се, че дружеството- ответник няма задължение по този договор да транспортира въпросните контейнери от С. до гр.П., като това е задължение на „Т.“. В тази връзка се визира, че съдът неправилно е възприел, че доставките са в срок и забавянето е за сметка на „Т.- 14“ ООД.

Твърди се, че мотивите на първоинстанционният съд са неясни, като последния сам си противоречи, като сам цитира, че доставките са уговорени между страните, и че „Организирането и извършването на транспорта от пристанище С., Гърция до получателя на стоката в гр.П., България, ответното дружество „Т.- 14“ ООД възложило на ищеца „Т.“ ООД…“ Ищцовото дружество поело организацията и реализацията на избрания от ответника вид и начин на транспорт.“.

Твърди се, че в случая, процесните контейнери пристигнали на пристанище С. на 03.10.2022г. и следователно свободния период, в който те се ползват без заплащане след разтоварването им от кораба е от 03.10.2022г. до 09.10.2022г., включително. От следващият ден- 10.10.2022г. се дължи такса за съхранение и задържане в размер на 30 евро на ден за контейнер. В тази връзка по отношение на свободния период се твърди, че той е изтекъл по вина на Дружеството- превозвач и това се потвърждава от приложените от самото дружество товарителници със съответните дати.

Сочи се, че съдът не е взел предвид изслушаната и приета съдебнотехническа експертиза, която изрично е доказала, че въпросният имейл, всъщност са два различни.

Иска да се обърне внимание, че първият действителен имейл е от дата 14.02.2023г., в който се говори за свободен период и такса от 30 евро на ден на контейнер.

Искането е да се отмени изцяло решението, като се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят съдебно- деловодните разноски пред двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Т.“ ООД, 3 чрез управителя Е.Т. чрез пълномощника му адв.К. е постъпил писмен отговор.

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В този аспект се визира, че съдът правилно в мотивите си посочва, че между страните няма спор за уговорения транспорт и съпътстващите го услуги.

Въззивникът е приел изпълнението по извършения транспорт без забележки и е осчетоводил всички фактури във връзка с извършването му, посочил ги е в дневниците за покупките си, както е и ползвал данъчен кредит за тях.

Ответникът в първоинстанционното производство не е оспорил изпълнението, нито е навел някакви доводи за забава в изпълнението до подаване на отговора на исковата молба. Не е възразил по нито една от товарителниците, а ги е приел и подписал чисто. „Т.- 14“ ООД е заплатило всички фактури, касаещи транспорта, респективно признанието за дължимост на цената на извършените спедиторски услуги е скрепило и с плащане.

Сочи се, че единствения спор между страните по повод процесния транспорт се явява дължимостта на каса „демюрейдж“ /такса задържане/ на процесните контейнери след изтичане на свободния срок.

Твърди се, че в конкретния случай е доказано по делото и първоинстанционният съд правилно е приел в обжалваното решение, че ответникът /въззивникът/ е бил уведомен за такса демюрейдж, както с писмената кореспонденция между дружествата /имейлът от 29.09.2022г./, а така също този факт е потвърден и от св.П..

Визира се, че същевременно правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че ответника не е реагирал и не се е възпротивил с изявление до ищеца на начислените му такси, като в случая приложим е и чл.292, ал.1 от ТЗ.

Сочи се, че ответникът не е доказал неистинност на имейлсъобщението, с което е бил уведомен за дължимите такси за задържане.

Твърди се, че от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура, с която са начислени и индивидуализирани дължимите от ответника такси „демюрейдж“ е осчетоводена от ищеца и е декларирана в дневниците за продажби, което съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ е доказателство за това вземане. Обратно, щом ответникът е узнал своевременно, не е възразил, но и не е осчетоводил 4 процесната фактура, то той е действал в нарушение на изискванията на Закона за счетоводството за вярно и точно отразяване на икономическите операции, респективно съгласно чл.55, ал.2 не може да се позовава на липсата на запис в счетоводните му книги.

Искането е да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.

Моли се за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

С Определение №3126/30.10.2024г., постановено п гр.д.№****/2023г. по описа на РС- П. е оставено без уважение искането на ответника инкорпорирано в подадената въззивна жалба и уточнено с молба с вх.

№22351/2024г., с правно основание по чл.248 от ГПК- за изменение на Решение №718/07.06.2024г., постановено по гр.д.№****/2023г. по описа на РС- П., в частта за разноските, чрез тяхното намаляване.

Против това определение е постъпила частна жалба от „Т.- 14“ ООД, чрез пълномощника му адв.Х. Б. С..

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и неоснователно е присъдил разноски, съгласно постановения диспозитив на последния.

Визира се, че самият съд в изложението си на обжалваното решение, правилно е посочил дължимите суми по иска, а именно- съгласно Наредба №1, дължимото възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 е 12444лв. без ДДС и 1492лв. с ДДС, а по втория иск, сумите са както следва: 400лв. без ДДС и 500лв. с ДДС.

Твърди се, че съдът да се обоснове сочи продължителността на самите заседания, причините за отлагане и сложността на самия иск, като не се взема под внимание, че отлагането на едното заседание е по вина на представителя на ищцовото дружество, а именно, самият той още от предходното е знаел, че по същото време има заседание в съда в гр.С.З.. На второ място относно правната и фактическа сложност, с която се обосновава първоинстанционния съд не се взима предвид, че тези искове се явяват рутинни и на трето място се задава въпроса, какво сложно има в иск с правно основание по ЗЗД.

Предвид на тези съображения се приема, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е нарушен материалния закон, съществено са нарушени 5 процесуалните правила, определението е постановено при непълнота и неспазване на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438.

Искането е да се отмени обжалваното определение, в частта за разноските, като се присъдят посочените от съда минимални размери.

В срок на постъпилата частна жалба е постъпил писмен отговор на същата от страна на „Т.“ ООД, представлявано от управителя Е.Т. чрез пълномощника му адв.В. В. К..

Твърди се в същия, че подадената частна жалба е неоснователна. В тази насока се сочи, че съдебният процес в първоинстанционното производство се е състояло в разглеждане на два отделни обективно съединени иска- за дължимо заплащане на такси демюрейдж и за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Посочва се, че за всеки от исковете се дължи отделно възнаграждение.

Делото се е гледало в няколко заседания и е било със степен на фактическа и правна сложност напълно оправдаваща платения адвокатски хонорар. В този смисъл са и изложени доводи.

Искането неоснователна. е да се отхвърли подадената частна жалба, като

С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Адв.К.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.

Поддържам е становището си подробно изложени в писмения отговор на същата. Моля да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, тъй като е обосновано и законосъобразно. Всички доказателства, събрани по делото са в подкрепа на това. Беше подадена частна жалба в частта за разноските – поддържаме становището си и в тази част за неоснователност на същата.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

6

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ