Решение № 32 от 23.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Русе, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500987 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„К.С.“ЕООД е обжалвало Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 2234/2024г., с което е осъдено да плати на Г. И. В. парични суми, дължими на отпаднало основание – развален договор, вреди от неизпълнение на договор, лихви и разноски за първоинстанционното производство.

Излага оплаквания за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство, неправилност и необоснованост на съдебния акт, и иска той да се отмени и се отхвърлят исковете, както и да му се присъдят разноски за двете инстанции.

Ответницата по жалбата оспорва основателността й и иска тя да не се уважава. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на 1 районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото са искове по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл. 82 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Страните по делото - Г. И. В. и „К.С.“ЕООД, сключили договор за изработка, по силата на който първата възложила, а ответното дружество приело да изработи, достави и монтира кухненски плот, мивка и остров от технически камък по избрана от възложителя мостра срещу възнаграждение в размер на 10 833.33 лева. Съгласно оферти от 02.05.2023г. и 17.05.2023г., които ищецът В. приела, ответникът се задължил да изработи изделието до 15 дни след авансовото плащане. Изпълнителят издал фактура №452/03.05.2023г. за 6180.54 лева – авансово плащане по оферта 02.05.2023г. Възложителят В. превела по банков път, на основание сключения договор за изработка, парични суми, както следва :

3160 евро на 03.05.2023г., по сметка на „К.С.“ ЕООД – авансово плащане;

288.05 евро на 15.05.2023г. по сметка на WizzAirHungaryKFT;

252.12 евро на 16.05.2023г. по сметка на Bulgaria Air;

176.71 евро на 16.05.2023г. по сметка на BKG Hotel AT Booking.c;

96.25 евро на 07.07.2023г. по сметка на City ID BV Amsterdam;

370.62 евро на 26.07.2023г. по сметка на Bulgaria Air;

244.60 евро на 26.07.2023г. по сметка на BKG Hotel AT Booking.c;

752 евро на 02.08.2023г. по сметка на WizzAirHungaryKFT;

2335 евро на 09.08.2023г. по сметка на „К.С.“ ЕООД – по фактура 477;

1113.20 евро на 12.08.2023г. по сметка на „Греда“ – фактура №75463.

На 10.08.2023г. представители на ответника пристигнали на адреса в гр.

А., където следвало да бъде извършен от тях монтаж, и страните по договора установили, че изработеното има дефекти и несъответствия. Поради това, че изработеното не било годно за предназначението му, още същия ден възложителят развалил сключения договор, за което уведомил управителя на дружеството – изпълнител В.М.. В кореспонденция чрез ел.поща последният посочил, че ще възстанови на възложителя заплатената до момента сума, платената предния ден ще бъде върната веднага, а остатъкът – в 30-дневен срок. В изпълнение на което същия ден на В. била преведена сумата 2 335 евро, и останала дължима от дружеството сума от 3160 евро.

При тези установени факти правилно районният съд е извел извод, че предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е основателен. Претенцията за 3160 евро като дадени на отпаднало основание – развален договор между страните по делото, е обоснована, тъй като страната - възложител е престирала на валидно основание, с оглед наличната облигационна връзка, чието разваляне налага връщане на даденото по договора. Договорът е развален едностранно от възложителя, поради неизпълнението му, изпълнителят е бил уведомен за това и е възстановили веднага част от авансово дадената сума. Останал за връщане остатък от 3160 евро, който макар и управителят на дружеството да 2 посочил 30 –дневен срок за връщането му, не бил преведен на възложителя.

Правилно първоинстанционният съд уважил и претенцията по чл.82 ЗЗД, тъй като от ангажираните по делото доказателства се установява виновно неизпълнение от страна на изпълнителя на договорните му задължения, от което за възложителя са произлезли вреди, подлежащи на обезщетяване.

Последното може да обхване претърпяната загуба и пропуснатата полза пряка и непосредствена последица от неизпълнението, които са били предвидими към момента на пораждане на задължението. В настоящото производство искът е за обезщетение в размер на 3000 евро, от настъпилите вреди - претърпяна загуба от неизпълнение на договора за изработка : пътни разноски - за самолетни билети, нощувки в хотел на работника и управителя на ответното дружество; разноски за транспорт и за повдигане изделието със специализиран работен лифт и работник. Като изправна страна, изпълнил поетите с договора задължения, възложителят следва да се обезщети за причинените му имуществени вреди.

Акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД, с оглед неизпълненото парично задължение, се явява основателна от датата на забавата без покана от кредитора. В случая падежът на задълженията е 11.09.2023г., от който момент ответникът по иска изпада в забава. Предвид основателността на претенциите по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД, като основателна е уважена акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва.

По доводите във въззивната жалба:

След като възложителят е приел офертата на изпълнителя, наименована „ценово предложение“ и включваща и доставка на изработеното изделие / л.13 и л.15 от делото/, отговорността за транспорта е на изпълнителя. С оглед последното, без значение е дали недостатъците на изработеното изделие са вследствие на транспортирането му или във връзка с изработването му. В тежест на ответника по иска е било да докаже възражението си, че транспортът е бил организиран от възложителя, което не е сторил. Не съставлява процесуално нарушение отказът на съда, поради настъпила преклузия, да допусне събиране на доказателства.

В тежест на ответника по иска, а не на ищцата, както се твърди във въззивната жалба, е да докаже / вкл. и чрез експертиза /, че дефектите и несъответствията по изработеното изделие не са били толкова съществени, че да се приемат за неизпълнение за договорните задължения, съответно да обосноват разваляне на договора.

След като възложителят е развалил договора, уведомил е за това управителя на ответното дружество и той се е съгласил да върне всичко платено, вкл. и върнал част от сумата в същия ден, очевидно възложителят не желае изработеното да бъде поправяно и дружеството е приело това. Липсват доказателства по делото изпълнителят да е поискал да огледа допълнително, след 10.08.2023г., изработеното от него изделие, или пък да си го вземе, както се твърди във в.жалба. От ангажираните доказателства се установява, че ответното дружество само се е отказало да му бъде върнато дефектното изделие, за което изрично е уведомило възложителя, чрез съобщение по 3 ел.поща.

Изложеното обуславя правилността и законосъобразността на атакувания съдебен акт, съответно потвърждаването му от въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя са сторените от ответника по в.жалба разноски във въззивното производство в размер на 1800 лева за адв.възнаграждение, платени по банков път.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1232/24.09.2024г.,постановено по гр. д . № 2234/2024г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „К.С.“ ЕООД, ЕИК************* със седалище и адрес на управление: гр.С*, район С*, ул.“Й.Й.“№*, офис **, представлявано от управителя В.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. В., ЕГН ************, сумата от 1800 лева - деловодни разноски – адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4