Определение № 39020 от 22.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39020 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110121588 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от „М*“ ЕООД против „А*“ ЕАД иск за заплащане на сума, претендирана като недължимо платена.

С молба от 06.10.2026 г. ищецът е поискал спиране на настоящото дело до произнасяне от СЕС по преюдициално запитване, отправено по друго дело – гр.д.№ 62530 по описа за 2024 г. на СРС, 156-и състав, по което запитване е образувано дело С-802/26 г.по описа на СЕС.

Поставеният пред Съда на Европейския съюз преюдициален въпрос е следният:

„Следва ли и допустимо ли е националното право в светлината на чл. 100 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. и чл. 47 ХОПЕС, да се разбира и тълкува в смисъл, че националният съд следва да съобрази с оглед достъпа до съд избрания от ищеца съд по мястото, където е сключен договорът за електронни съобщителни услуги с мобилния оператор, когато последният има място на икономическа дейност – офис, магазин или място, където се сключват и изпълняват договори за електронни съобщителни услуги, или друго относително обособено икономически поделение, в което са назначени служители, където се сключват и изпълняват договори за електронни съобщителни услуги, или за да е изпълнено изискването на чл. 47 ХОПЕС за ефективен достъп до съд, националният закон е достатъчно да е предвидил обща подсъдност – по мястото на седалище и адрес на управление на дружеството, предоставящо електронни съобщителни услуги.“

Ищецът сочи, че с оглед факта, че седалището на дружеството в гр.Бургас и това, че е сключил договор с мобилния оператор в клон, находящ се в гр.Бургас, прави искане делото да се разгледа от Районен съд – Бургас, като дали същото ще бъде уважено зависи от произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване.

Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на поставения преюдициален въпрос е от значение за разрешаването на процесуалния въпрос за местната подсъдност по настоящото дело.

1

Ищецът обосновава искането си за избор на съд , който не е настоящият и препращане на делото, с твърдението, че договорът за мобилни услуги с ответното дружество е бил сключен в негов търговски обект - клон, находящ се в гр.Бургас.

Съдът намира, че въпросът за местната подсъдност следва да бъде разрешен преди разглеждането на спора по същество. В случая този въпрос е пряко свързан с мястото на сключване на договора с мобилния оператор и с възможността това обстоятелство да доведе до различна местна компетентност от общата такава, уредена в ГПК.

Поставеният пред Съда на Европейския съюз въпрос се отнася до тълкуването на националната правна уредба относно местната подсъдност във връзка с чл. 100 от Директива (ЕС) 2018/1972 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Следователно този въпрос е напълно относим към преценката, която настоящият съд следва да извърши относно надлежното упражняване на правото на избор на местно компетентен съд, в случай че ищецът би разполагал с такова право на избор.

Обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено по друго дело, не е пречка за спиране на настоящото производство. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК урежда задължението на съда, отправил запитването, едновременно с отправяне на запитването да спре и производството по делото пред себе си, като това не изключва възможността по други производства, по които съдът е преценил, че разрешаването на правен въпрос зависи от тълкуването на правото на Европейския съюз, да бъде постановено спиране.

Задължителното действие на решението по преюдициалното запитване, предвидено в чл.

633 ГПК води до индиректна необходимост по преценка на съда да бъде осигурено изчакването на постановяването на това решение преди постановяване на акт било то процесуален или акт по същество с отговор на съществен процедурен или материалноправен въпрос, ако е налице пряка връзка с въпроса, по който е отправено преюдициално запитване.

Съдът намира, че правното основание за спиране на друго дело при висящо преюдициално запитване е чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 633 и чл. 631 ГПК, като с оглед необходимостта от съобразяване на очакваното произнасяне на Съда на Европейския съюз и значението му за разрешаването на процесуалния въпрос по настоящото дело за избор на местна подсъдност от ищеца, съдът намира, че производството следва да бъде спряно до постановяване на решението по преюдициалното запитване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр.д.№ 21588/2026 г. по описа на СРС, до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело № С-802/2026 г. по описа на СРС, образувано по преюдициално запитване на Софийски районен съд по гражданско дело № 62530/2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3